Али Агджа: Не исках да убия папата, а да го раня

събота, август 21, 2010 |

Турчинът Мехмет Али Агджа, който на 13 май 1981 г. стреля по папа Йоан Павел II на площад “Свети Петър” в Рим, пише книгата си “Перфектната Библия”. В нея терористът щял да каже цялата истина за атентата отпреди 29 години.
Агджа излезе от турски затвор на 18 януари 2010 г. След покушението, при което папата бе ранен в корема, Агджа изкара зад решетките в Италия 19 години, а през 2000 г. бе помилван и бе екстрадиран в родината си. Там веднага бе заключен отново, но по стари обвинения - за убийството на журналиста Абди Ипекчи, за два въоръжени грабежа и за бягство от затвора, всичките от 70-е години на миналия век. Две години след атентата папа Йоан Павел II посети Агджа в килията му в Италия и му прости за нападението.
През годините турският терорист няколко пъти променя версията си за покушението срещу светия отец, като замеси имената на трима българи - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Процесът в Италия обаче доказа, че няма “българска следа” в атентата.
През годините се появи и версия, че стрелбата срещу папата е резултат от заговор, иницииран от КГБ, но и тя не беше доказана. Освен това се появиха сериозни съмнения относно психическото състояние на Агджа, който с писма от затвора ги подхранваше. В едно от тях той изрази намерението си да напише “Перфектната Библия”, в други обяви, че е вторият месия и изяви желание да отиде в Афганистан и да убие лидера на “Ал Каида”. Френското сп. “Пари мач” успя да вземе ексклузивно интервю с Агджа, което бе предоставено на агенция БГНЕС.

- От шест месеца сте свободен човек. Това шок ли е след 30 години в затвора?
- Съвсем не. Адаптирах се перфектно и за много кратко време към днешното общество. Светът е останал повече или по-малко същият, водя нормален живот, правя си сутрешния джогинг и работя много по книгата си. Аз съм скромен човек и е голямо облекчение след тези години, прекарани в ада, да водя обикновен живот.
- Как живяхте по време на двете си десетилетия на задържане в Италия?
- Прочетох близо 1500 книги - от биология до астрономия, като минем през биографиите на Сталин, Хитлер, Наполеон, Чърчил... и винаги четях на италиански.
- Как се отнасяха към вас другите задържани?
- Всички ме уважаваха. Никога не съм получил и най-малката обида, което изглежда странно в католическа страна, след като си опитал да убиеш папата!
- По време на процеса експертите описаха вашето психично състояние. Според тях сте били със здрав ум, уравновесен и сте показвали устойчивост над средната.
- Въпреки че съм скромен, трябва да кажа истината: бих могъл да преподавам психология и психиатрия в университетите в Харвард, Принстън, Станфорд, Йейл и Оксфорд. Ако професорите от тези престижни университети наистина се справяха с работата си, щяха да създадат по-добро общество, не смятате ли? Вижте какво правят със своите познания! Те поставят своята наука в услуга на лъжата. Това промиване на мозъци създава свят от роботи! Американското общество се срива. То е в ръцете на психопати - като тези от сциентоложката църква или сектата на Муун. Днес 30 милиона американци вземат прозак (популярен в САЩ антидепресант - б. р.)или подобни продукти...
- Защо опитахте да убиете Йоан Павел Втори през 1981 г.?
- В началото, има го това писмо, което написах през 1978-а, и което бе публикувано в турската преса на 27 ноември 1979 г. Писмото е малко мегаломанско, в него заплашвам понтифекса. През септември 1980-а агент на разузнавателните служби на чужда страна се свърза с мен в Цюрих. Той размаха “моето” писмо, като ми обясни, че то се вписва в история отпреди 900 години. Той и други ме индоктринираха и ме убедиха да приведа в изпълнение проекта за този атентат, който ми представиха като историческа мисия.
- Бяхте ли тогава, както често се казва, наемник?
- Абсолютно не! Никога не са ми плащали. Винаги съм водил скромно съществуване.
- Как си изкарвахте прехраната?
- Бях авантюрист... доста “съмнителна личност”! Повечето време ме издържаха приятели.
- Вашите приятели бяха от “Сивите вълци”. Принадлежахте ли към това дясно националистическо движение?
- Нека бъдем ясни: През 70-те години турските комунисти бяха опасни варвари, които почитаха Пол Пот, чийто режим изкла половината от населението на страната си (Камбоджа - б. р.). Да, бях във война срещу турските комунисти. Много отрано се наредих в лагера на западната цивилизация срещу комунистическото варварство.
- В името на какво симпатизант на западната кауза би приел да убие папата?
- Никога не съм искал да го убивам. Това не беше планът! Оттам, където бях, на няколко метра, щеше да е лесно да го убия. Намерението беше да го раня.
- 128 версии за атентата бяха предложени по време на разследването. Турската мафия, българските тайни служби, КГБ, ЦРУ, Ватикана, ложата P2 и Коза Ностра бяха посочени с пръст. Съществува ли единствена истинска версия?
- Всички тези хора можеха да бъдат заподозрени, че са замесени в тази афера, предвид че всички се забъркаха отблизо или отдалече, преди или след атентата. Да, има една истина. Това е волята на една държава. Скоро ще дам писменото доказателство. Но освен това има и божествена воля...
- Ако не са парите, какво ви обещаха поръчителите на атентата?
- Тяхното правителство ми обеща свобода след няколко години затвор. Въпреки че нещата в крайна сметка не се развиха така, не бях измамен.
- Изпитвате ли съжаление?
- Не. Защото това би значело да предам една божествена воля. Този напълно невинен папа беше необходима жертва. Просто изпълних дълга си.
- За да преминете към действие, трябвало е да изпитвате известна омраза към него...
- Изобщо не. Изпитвах даже по-скоро симпатия към него. Стига да го видите на снимка: как да не обичаш този папа?
- Тогава защо да го убивате?
- Знаех, че няма да умре. Трябваше само да го раня. За това мислех час преди атентата: не трябва да го убивам.
- След атентата сте започнали да го харесвате?
- Потопих се в речите му. Открих, че той е приел всички религии по света, че е против войната и лагера на демокрацията срещу тоталитарните системи. В един див свят, пълен с омраза и злопаметност, той проповядваше прошка. Тозипапа беше полярната звезда на човечеството, хвърлен в един тъмен свят, най-удивителната личност на XX век.
- Мислите ли, че трябва да бъде канонизиран?
- Направено е! Няма нужда от бюрократичната намеса на Ватикана за това. Той вече е светец! Аз го обявявам за светец!
- Когато Йоан Павел Втори ви посети в затвора през декември 1983 г., какво изпитвахте?
- Беше прекрасен момент. Спомням си за доверието, което ми оказа. Бяхме като стари приятели отпреди 20 години.
- Какво си казахте?
- Обясних, че съжалявам, че съм му причинил толкова болка. После папата ми каза една тайна. Той вярваше твърдо, че всичко това е плод на един божествен план.
- Как приключи срещата?
- Той ми даде орден на Девата от Фатима, който се загуби, когато ме преместиха в друг затвор.
- Тогава ли преминахте към католицизма?
- Не! От 30 години казват, че съм католик, но не принадлежа към никоя религия. Или по-скоро принадлежа към универсалната религия, която предрича единството на Бог във вечността. Вярвам в Бог. Прочетох Библията за първи път през 90-те години. Тогава нямах достатъчно познания, за да я разбера. Препрочетох я стотина пъти, преди да схвана смисъла й преди пет години.
- По време на процеса през 1985 г. обявихте, че сте превъплъщение на Христос. Това провокация ли беше?
- Съвсем не! Казах го, защото е истината. Този атентат е чудо! Защо папата дойде да ме види? Защо разкри през 2000 г., че атентатът е третата тайна на Фатима? Аз съм основна действаща фигура в една от най-големите тайни на християнството! Аз съм в центъра на божествен план.
- Не се ли опасявате, че може да ви вземат за луд?
- Вече го казваха по повод на Христос преди известно време.

Труд, 
20.08.10

0 коментара:

Публикуване на коментар