Димитър Бечев
Посещението на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в София отчете напредъка по свързването на газопреносните мрежи на двете съседки, договорено при разговорите му с Бойко Борисов в Анкара през януари.
Подобна връзка дава на София резервен вариант за доставки при евентуални бъдещи кризи като газовата война между Русия и Украйна в началото на 2009 г. чрез достъп до южния коридор Турция - Гърция - Италия. Има принципна договорка за българско участие в терминали за втечнен газ на турска територия. Очевидно е, че с диверсификацията на доставките
страната ни печели и коз в преговорите с Москва
Вече са налице конкретни стъпки по осъществяването на тази програма. През миналия месец бе постигнато съгласие на ниво министри между България и Гърция за интерконектор между Стара Загора и Комотини. Тече и проект за свързване на Букурещ и Русе. Да се надяваме, че както в последните два случая и връзката с Турция, която може да се превърне в компонент на газопровода "Набуко", ще бъде финансирана със средства на ЕС.
Със заработването на нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан и газопровода, свързващ азeрбайджанската столица с град Ерзурум в Източна Анадола, през 2006 г. Турция се утвърди като първостепенен играч в стратегическите инфраструктурни проекти. От български интерес е двустранното сътрудничество да бележи напредък.
Дълго време в България се акцентираше с немалка доза страх и загриженост,върху ролята на Турция като външен покровител на турското малцинство и ДПС. Енергийната сфера не само дава възможности, но и насочва взаимоотношенията между двете съседни страни в нова посока. Задълбочаващите се контакти между София и Анкара трябва да се разглеждат в по-широк контекст.
При управлението на Партията на справедливостта и развитието (АКП) Турция започна да провежда активна политика спрямо съседните страни и региони. Най-видно е отварянето към Близкия изток - стремежът за посредничество между Запада и Иран във връзка с ядрената програма на Техеран, усилията за насърчаване на икономическата интеграция със Сирия, Ливан и Йордания.
Задълбочават се отношенията с Русия, която в момента е главен търговски партньор на Турция. Наблюдаваме и активизиране на турската дипломация на Балканите, в Задкавказието – по линия на инициативите за помирение с Армения, в Персийския залив, дори в Афганистан.
Освен че носят ползи за турския бизнес, задълбочаващите се връзки със съседите са коз за Турция в стремежа й да се утвърди не само като регионален, а и като глобален играч в рамките на институции като Г20. През 2010 г. се очаква турската икономика да отбележи ръст от 9%, един от най-високите в световен план.
Докато Турция търси по-активна роля в глобалната политика,
отношенията й със Запада са в криза
Преговорите за членство в ЕС, които започнаха преди точно пет години, са в задънена улица – отворени са 13 от общо 35 преговорни глави, но само една е затворена. Кипър и Франция упражняват нееднократно правото си на вето в Съвета на министрите, а водещи политици като Ангела Меркел и Никола Саркози призовават за "привилегировано партньорство" вместо пълноправно членство.
По теми като Иран и израелско-палестинския конфликт Анкара се оказа на противоположни позиции от САЩ и ЕС. На Балканите обаче регионалната стратегия на Турция следва интересите на Запада въпреки немалкото подозрения и у нас, и другаде в региона. През 2009 г. външният министър Ахмет Давутоглу поде инициатива за тристранен диалог със Сърбия и Босна и Херцеговина с цел преодоляване на негативното наследство на юговойните от началото на 90-те.
Анкара подкрепя неотклонно независимостта на Косово. Същевременно отношенията с Белград набират скорост – Ердоган и президентът Абдула Гюл демонстрират близки лични контакти с Борис Тадич, турски фирми участват в инфраструктурни проекти в западната ни съседка, наскоро бе отворен културен център в столицата на Санджак Нови пазар, а Turkish Airlines се спряга за потенциален купувач на държавния авиопревозвач JAT.
Българската
политика на прагматизъм в отношенията с Турция е правилна
Твърдата линия, особено в институциите на ЕС, би донесла малко изгоди. Разгръщането на сътрудничеството от друга страна има пряк положителен ефект. Нещо повече, ако България има амбицията да влияе на общата външна политика на евросъюза, то за нея е нужно да се превърне в мост между Анкара и Брюксел.
* Авторът е директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика
Dnevnik,05 окт 2010
0 коментара:
Публикуване на коментар