Изложба за ромски квартал в Пловдив представя фотограф от Турция

неделя, април 21, 2019 |

Изложба за ромския квартал „Столипиново“ представя утре турският фотограф Айдън Четинбостаноглу от Измир. Организатор е катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет (ФИФ) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Изложбата ще бъде открита на 22 април, понеделник, от 16:00 ч., на 4-тия етаж в сградата на факултета на ул. „Костаки Пеев“ № 21.

Фотоекспозицията показва част от нематериалното културно наследство на някои ромски групи в Пловдив, съобщават от университета. Изложбата е под наслов „Столипиново – всеки има история“ (‘Stolipinovo - everyone has a story’) и ще бъде открита от автора си Айдън Четинбостаноглу и от проф. днк Мария Шнитер от ФИФ. Организирането й е в рамките на проект по Национална научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката. „Работата ми обикновено е дългосрочен проект, който се състои от културни и човешки права. Изследването на ромската култура е едно от тях. Проучването, което започнах през 1999 г., продължава в различни балкански страни,“ споделя Айдън Четинбостаноглу.

неделя, април 21, 2019 | 0 коментара |

ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В ТУРЦИЯ И ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА В БЪЛГАРИЯ Е КЛЮЧ КЪМ ДОБРИТЕ НИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

петък, април 19, 2019 |

МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В ТУРЦИЯ И ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА В БЪЛГАРИЯ Е КЛЮЧ КЪМ ДОБРИТЕ НИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

(18.04.2019)

Присъствието на българска литература в Турция и на турска литература в България е един много силен ключ към добрите взаимоотношения между двете държави. Това събитие е силно начало за още повече възможности за работа и издаване на нашите прекрасни писатели и поети в Турция. Министерството на културата ще оказва съдействие за подобни инициативи и занапред. Това каза министърът на културата Боил Банов по време на представянето на първата българска антология със съвременни къси разкази на турски език в Босфорския университет в Истанбул (Робърт колеж) късно снощи. 

Събитието беше организирано от посолството ни в Анкара с подкрепата на Министерството на културата. В сборника са включени общо 18 автори, като от тях на представянето присъстваха лично Алек Попов, Александър Шпатов, Ангел Игов, Весела Ляхова, Владимир Зарев, Георги Господинов, Деян Енев, Елена Алексиева, Захари Карабашлиев, Калин Терзийски, Петър Делчев, Петър Чухов.

Посланик Надежда Нейнски отбеляза, че антологията е протегната ръка към турския читател – да се запознае със съвременната литература на съседна България - европейска, космополитна, но и много близка до неговата собствена чувствителност.

„Разбираме, че в свят като днешния, ако нещо може да ни обясни какво се случва, е разказването на истории“, посочи Георги Господинов. Захари Карабашлиев допълни, че нещата, които сближават българи и турци, са безкрайно много повече от нещата, които ни разделят.

След края на срещата турският министър на културата и туризма Мехмет Ерсой се свърза с министър Банов по телефона, за да изрази съжалението си, че служебни ангажименти не са му позволили да присъства на срещата. Двамата се обединиха около мнението, че заедно ще могат да окажат още по-голяма подкрепа за преводи и издаване на литература на двата езика.  
петък, април 19, 2019 | 0 коментара |

"Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

сряда, април 17, 2019 |

Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм, казва културният антрополог Харалан Александров. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.
Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били „под турско робство"?
Харалан Александров: Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че „турското робство“ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално: “Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас.“ Оказва се, че конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на българската национална идентичност, формирана по време на Възраждането и ревностно поддържана до ден-днешен чрез институционализирани културни практики: образование, медии, киноиндустрия, местни традиции, политически ритуали и пр.
За да разберем гнева на феновете на „турското робство“, освен историческите факти трябва да вземем предвид и това, което в науките за човека се нарича „културна памет". Тя е напълно самостоятелно явление и представлява устойчив разказ за общото минало, който служи като обяснение за случващото се в настоящето. Според Ян Асман, виден германски изследовател на културната памет, един исторически мит може да има по-голяма тежест в колективното съзнание на общността, отколкото историческата истина, базирана на факти и документи. Оспорването на този разказ се приема като кощунствено действие, като посегателство върху сакралните фундаменти на колективната идентичност. За културната памет митът е по-истинен, по-верен от историческите факти. 
Откъде обаче метафората за „турското робство“ черпи енергия, за да се налага повече от век и половина над историческите факти?
Тази метафора безспорно е изиграла важна роля в консолидирането на националното самосъзнание на българите и мобилизацията им в стремежа към независимост. Българите от онази славна епоха, които са подели борбата срещу “турското робство”, са били наясно, че става дума за метафора, защото са имали опит от първа ръка с живота под османска власт и са знаели какво означава роб и какво означава свободен човек. Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. За културната памет обаче тези факти за без значение, защото „турското робство“ има статут на универсален обяснителен механизъм за българските злочестини.
Ние с лекота зачеркваме пет столетия от нашата историята просто защото тя е протекла в рамките на Османската империя, за чието развитие българите имат съществен принос, особено през 19 век, когато българските елити се включват активно в стопанския и културния живот. Именно стопанското процъфтяване на българските земи в тази епоха допринася за появата и възхода на българското национално самосъзнание и борбата за национална автономия. Този безпристрастен прочит на историята често предизвиква негодувание, обвинения в родоотстъпничество и опит за „пренаписване“ на историята. Става ясно, че като “истинска” история се възприема не тази, която се е състояла в действителност, а трагично-героичният разказ, в който сме избрали да вярваме, защото ни предлага лесни и удобни обяснения. Продължаваме да робуваме (използвам думата като метафора) на идеологическите канони от 19 век, епохата на национално освободителните борби, които по необходимост конструират ситуацията в черно-бели краски. Ето защо не можем да се сърдим, че много българи отказват да видят нюансите и светлосенките на тази забележителна и противоречива епоха. Историческата наука – не историческата пропаганда – се опитва да бъде безпристрастна, докато културната памет винаги е пристрастна.
Дали обаче метафората за „турското робство“ все пак няма реални исторически корени в неравноправното положение на българите в Османската империя?
Няма никакво съмнение, че българите, както и останалите християни, са били втора категория поданици на империята в сравнение с мюсюлманите. От тях се очаквало да работят, да търгуват и да се замогват, за да плащат данъци и да издържат армията и администрацията, съставена от мюсюлмани. За да се освободят от данъчното бреме, част от нашите сънародници приемат исляма и получават съответните привилегии. Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните, понякога дори в противоречие с ислямските канони. Пример за това е султанският ферман от средата на 19 век, който разрешава българите да издигнат в центъра на османската столица импозантната църква „Св.Стефан“, която и до днес краси Истанбул. С модернизацията на османската държава българите получават все повече права, но не и правото на национално самоопределение, тоест на собствена държава. Метафората за робството описва недоволството от това политическо състояние, а не юридическия и икономически статут на българите в империята, който е завиден. Когато по време на Руско-турската освободителна война руските войниците атакуват най-големите сгради в българските села и градове, те са изумени да открият, че това не са турски конаци, а български читалища. Да оставим настрана факта, че "поробените” българи имат значително по-висок стандарт и се радват на повече права и свободи, отколкото крепостните селяни в Русия. Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите. В тази връзка мога да разкажа любопитната история за произхода на една моя позната. Нейният пра-прадядо, живял в средата на 19 век, не успял да се ожени в своето градче, защото имал лют нрав, изпокарал се с всички и никой не искал да му даде дъщеря си за жена. Освен че бил проклет, той бил и богат и един ден се зарекъл, че ще си намери чудна жена, каквато никой не е виждал. Той често пътувал по търговски дела из безбрежната Османска империя и след една такава командировка наистина се върнал с “црънка”, млада чернокожа жена, отвлечена от Африка, която бил купил на някакъв далечен пазар за роби. За всеобщо изумление жената научила български, родила му деца, отгледала ги и се грижила за тях и за мъжа си, а той въпреки лошотията си я обикнал и се отнасял към нея с голямо уважение. Според семейното предание, двамата живели дълго и щастливо и оставили многобройно потомство със смесена кръв.
Haralan Aleksandrov (BGNES)
Харалан Александров
Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство" често пъти са представители на онези „патриотични" среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва. Защо е така?
Защото тази метафора обслужва дневния ред на руския империализъм, сериозно оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави. В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия. Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл да произведе символична приемственост между Руската федерация, наследница на съветския режим, и старата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв тъкмо от този режим. Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен “данък благодарност” на нашите освободители. Неотдавна един подпийнал и разнежен руснак в пристъп на откровеност сподели с мен, че въпреки нашата неблагодарност те продължават да ни обичат като малък брат, с когото са свързани по кръв, вяра и съдба. Те са наши традиционни освободители, и както някога са ни освободили от турско и от фашистко робство, сега са готови отново да ни освободят от натовско и европейско робство. Чакат само да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те тутакси ще се отзоват. Тъй че когато взимаме важни решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска любов, която отново и отново се стоварва върху нас като проклятие.
DW
сряда, април 17, 2019 | 0 коментара |

ДПС с остра декларация: Парламентът и лично премиерът превърнаха езика в средство за дискриминация!

четвъртък, февруари 21, 2019 |

С отхвърлените промени на ДПС в Изборния кодекс ГЕРБ се хвалят, че е наложена дискриминация на 1, 5 млн. български граждани и чакат аплодисменти. Това каза в декларация от името на парламентарната група народният представител от ПГ на ДПС Ерол Мехмед по повод Международния ден на майчиния език.

Ето и пълния текст на декларацията: 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

Точно преди 20 години генералната конференция на ЮНЕСКО определя 21-ви февруари за Международен ден на майчиния език! Днес ние ще го отбележим заедно с много държави по света и заедно с много малцинства и общности, говорещи на своя роден език. Казват, че живите езици по света са между 6 и 7 хиляди! Ние сме убедени и убеждаваме, че езиковото многообразие е духовно богатство и неизмеримо нематериално наследство на човечеството!

Като български граждани ние вече сме част от 500 милионния Европейски съюз, който с ценностите на Новото време има амбицията да осигури съвместното съществуване на езиците на всички националности. При това положение на пръв поглед е немислимо и абсурдно да се забрани употребата на език в рамките на цивилизована Европа, още повече, че от 1992 г. е в действие Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, която всъщност представлява общ договор за тяхната защита и насърчаване!

Уважаеми колеги, в България има парадокси, има абсурди, има и целенасочена дискриминация! Ние миналата седмица си гласувахме Изборен кодекс, според който употребата на майчин език е забранена по време на предизборна кампания, дори и с превод! Наложена е едноезична догма! Препоръките на Венецианската комисия вече не се и четат, те просто са неглижирани! Езикът е средство за комуникация, но българският парламент, всички партии и лично премиерът го превърнаха в инструмент за дискриминация!

Преди три дни министър-председателят на страната и председател на ГЕРБ Бойко Борисов и тази сутрин Цветан Цветанов, абсурдно се оплакват на журналисти, че се пишело за коалиция с ДПС, за преференции се пишело, а хората не виждали, че уседналостта била останала, че майчиният език като предложение е било отхвърлено, т.е. в превод на майчин български език те се хвалят, че е наложена дискриминация на милион и половина български граждани - техни сънародници и май чакат аплодисменти от българското общество. Това е разпад на ценностите!

Още един пример ще ви дадем, този път за двойните стандарти и той е твърде актуален. Премиерът Борисов миналата седмица беше в Сърбия и в Западните покрайнини и се радваше на толерантността на сърбите, които възстановиха с официална табела на сградата на общината, написана на български език, старото име на Димитровград – Цариброд. При нас имената на хиляди местности, села и градове са сменени още през 1934 г. след военния преврат, но се сменят и сега.След 600 години турските имена на местности в Стара Загора вече не били благозвучни!

Уважаеми дами и господа, езикът е фундаментално човешко право и е основополагащ фактор за демокрацията. В общата ни родина това е и конституционно право, но то е суспендирано и по този начин българската демокрация е дискредитирана! А конституционните съдии, избрани от нас, но след това извисени в своите тоги, странно мълчат по този въпрос. Странно мълчи и президентът на републиката, който уж обединява всички ни!

Още по-странна е амбицията на омбудсмана да обжалва пред Конституционния съд промените в Изборния кодекс, касаещи преференцията, но не и за отнетото избирателно право и забраната за общуване на майчин език! Българските граждани, независимо какъв етнически произход имат, каква вяра изповядват, къде живеят и какъв е майчиният им език, имат право да избират и да бъдат избирани!

Равните възможности на всички политически партии да стигнат до своите избиратели с политическите си послания, са дълбоко компрометирани, защото възрастните хора - представители на малцинствените общности, не знаят и не разбират български! В този смисъл е съмнителна тази демокрация, в която едно националистическо мнозинство налага своите дискриминиращи правила на малцинството, в противоречие с общочовешките ценности; в противоречие с достигнатото ниво на цивилизация през 21 век!

Колеги, въобще възможно ли е да се наложи едноезичие и всички други езици да бъдат забранени в дадена територия в днешния мобилен и глобален свят?! Демократично ли е употребата на език да се санкционира? Нормално ли е да глобиш човек, защото говори с друг човек и двамата прекрасно се разбират?! Коя друга недеспотична държава в съвременния свят забранява на хората да говорят на родния си език?

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, да пазиш родния си език е родолюбие, това е „език свещен на моите деди“, той ни приобщава към общността, към нацията, към хилядолетната ни история и култура! Ние не приемаме шовинизма и няма начин турците, евреите, арменците и ромите да бъдат откъснати от корените им! Но опити е имало, има и сега! В последните години ромски език въобще не се изучава и при този етнос функционалната неграмотност е фрапираща и отчайваща! Ярко се очертава тенденцията в някои региони въобще да не се изучава и майчин турски език, или драстично да се намаляват часовете в училищата. От 4 часа, те вече са само с по един час седмично, и се изучава факултативно, съгласно ЗПУО като свободно избираем предмет!

Не е приемливо в училищата да има непрекъснати пречки и ограничения, вечни проблеми с финансите, с учителите и тяхната квалификация! Приемаме образованието за приоритет, а извън всякакви държавнически и образователни стандарти, от 27 години в България не се издават учебници по турски език!

Нормално ли е всички експерти по майчин език да са освободени от работа, а сега от тези, които съвместяват с чуждоезиковото обучение, нито един експерт от кое да е РУО в страната да не знае майчин език? По какъв критерий са назначени тези експерти и каква методическа подкрепа оказват те, като не знаят езика?

Що за политизирано образование е това? Нима можем да назначим за експерти по български език хора, които не знаят български?! А ако направим паралел с другите европейски държави какви ли резултати ще се оформят?! Дали е същото отношението към изучаването на майчиния български език в държави, в които има български малцинства като Сърбия, Македония, Молдова, Румъния, Украйна, Албания?! В същото време има над 550 български неделни училища по цял свят с осигурено финансиране от българското министерство на образованието, които изучават български език в чуждите родини и ние подкрепяме това! Но наяве излизат двойните стандарти и те са притеснителни за знаещите и разбиращи хора!

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

Развитието на човечеството се дължи на общуването между хората, но всички ние виждаме, че в това отношение нетолерантна България от 30 години не се е развила и сантиметър! Именно заради това ние чувстваме и приемаме днешния международен ден на майчиния език като много смислен и хубав празник, в който да си кажем някои горчиви истини. Това е ден, в който осъзнаваме историческата си съдба в тази земя и живеем заедно с вярата, че градим общото ни бъдеще в общата ни родина. Днес поздравяваме всички учители по майчин език за тяхната всеотдайност и нелека мисия да обучават деца-билингви.

Ние оценяваме техния труд, родолюбие и хуманизъм да пазят и съхраняват езика. Поздравяваме родителите, които осъзнават значението на това детето, наравно с официалния, да знае и майчиния си език!

Поздравяваме всички културни дейци, които пазят изконните традиции на общността!

Правото и човещината са на наша страна! Честит празник!

четвъртък, февруари 21, 2019 | 0 коментара |

Кметът на Кирково Шинаси Сюлейман: Как да върнем младите, като искат заплата от 1000 лева?

събота, декември 01, 2018 |

Шинаси Сюлейман e първи мандат кмет на Кирково. 
Роден е на 24.09.1972 г. гр. Пловдив, завършил е Физика и Математика в ПУ и финанси във ВТУ ,Бил е учител, директор на ОУ с. Шопци, от 2003 г.-2015 г. е бил председател на ОбС, а от 2015 г. е в кметското кресло на Община Кирково.
Един разговор за традициите, за младите, за разделителните линии, за болката и грешката.
- Много хубаво е село Кирково, г-н Сюлейман, влизайки в него си помислих, че това е град. Кога ще станете град? 
- Отговорът на този въпрос е много относителен – дали трябва или не. Да, имахме такава идея – за 100-годишнината на Кирково през 2014-та година да го обявим за град, имаше и обещание от бившия президент Първанов, който бе поел ангажимент. Но така и не се случиха нещата. Има и такова очакване и огромно желание от населението на община Кирково.
Въпросът е дали да бъдем село от градски тип или град от селски тип. Ние си го обичаме като село, но привилегиите, ако Кирково стане град са повече. Ако е само за съкращението „гр.” - не си струва, но ако това ще донесе дивиденти за просперитета и развитието на населението на общината - бих направил всичко възможно да се случат нещата. Но ще допълня, че едно красиво, привлекателно, проспериращо и желано място за живеене не винаги е големият град. За нас това е важно, това е целта ни - да останат нашите хора да живеят в общината ни и да върнем колкото се може повече млади хора при нас.

- Виждам, че обликът на селището, който създавате, носи един особен естетизъм, подчертана красота, което означава, че наистина си заслужава да стане град.
Няма да прозвучи нескромно и ще споделя, че всеки дошъл за първи път в Кирково, е останал приятно изненадан и възхитен от общинския ни център. Може би представите на хората за едно неголямо погранично село са съвсем други. А красотата и естетиката са първото нещо, което прави впечатление и радва сетивата ни, но Кирково е красиво и със своите традиции, бит, култура, с изключително трудолюбивите си и гостоприемни хора, за което говори и нашия девиз – „Традиции и труд-достойно бъдеще“. Всъщност нямахме и девиз. През 2014 година обявихме конкурс за девиз на общината ни и най-интересното беше това, че в него се включиха предимно млади хора, които много точно, в едно изречение описаха община Кирково.

Защо решихте да се славите с труда? Днес трудът не е на особена почит.
- Защото всеки казва, че най-трудолюбивото население е при нас, тъй като земеделието е трудоемко, а най-трудното е тютюнът, с който, мога да кажа, че всички сме закърмени. Вероятно знаете, в нашата община се е произвеждало най-голямо количество ориенталски тютюн. И затова решихме, че трудът е важното нещо, с което се слави един кирковчанин. Но не забравяме и традициите, защото искаме спомените от миналото да не се забравят. Така съчетахме в едно тези две понятия и се концентрирахме върху това да градим достойно бъдеще. Оттук и тази промяна в центъра на общината, която на вас ви е направила впечатление. Разбира се средства има инвестирани и във всички останали населени места, но все пак центърът на общината е тук. Е, гледайки сега, всички са доволни и казват, че си е заслужавало. Но Кирково, бъдейки през всички тези години защитник на границата на Република България, заслужава да има този красив облик.

- Какъв отпечатък слага близостта на границата в бита на хората?
- Ние се славим и като мястото, където думата „граничар” се ползва най-често - футболният отбор се казва „Граничар”, главната улица е „Граничар”, имаме блок „Граничар”, паметник на Граничаря и т.н. Понякога се шегувам с това, както са казвали тогава –„Всяка къща застава, всеки жител граничар“. Жителите на Кирково са били пазители на границата на Родината, имаме намерение да продължаваме в този дух да пазим нашите традиции и да задържаме младите хора тук.
Като кмет на община Кирково, изключително ме радва това, че при нас идват хора, които отдавна не живеят в Кирково, но се връщат в родния си край, особено по празниците и ни благодарят за това, което сме направили за Кирково, за хората, живеещи тук. Какво по-приятно и хубаво нещо трябва да чуе един кмет от това, че хората се гордеят с родния си край, за да почувства удовлетворение и огромно задоволство.

-
 А как задържате младите? Това се оказва огромен проблем в национален мащаб!
-
 Този въпрос става все по-труден, както за отговаряне, така и за решаване. Първо, защото младите хора днес са с нова и различна визия, те имат различен профил, те са много мобилни, те са в непрекъснато движение. Те знаят много, те виждат много и съответно искат много, което е съвсем нормално. Те виждат как живеят техните връстници в големите градове на България и извън нея.
И второ, на фона на цялата тази създала се ситуация в национален мащаб, това, което днес се случва в нашата държава, обезверява младите хора. Ето, затова е трудно за един кмет да ги задържи и върне. Трудно е, но аз мисля, не е мисия невъзможна. Ние не сме се отказали и смятаме, че това, което трябва да направим (всъщност вече го правим стъпка по стъпка), е да осигуряваме заетост на младите хора, според техните възможности и изисквания и да осигурим необходимите условия на живот (възможности за спортуване, за развитие на културна дейност, добри условия за отглеждане, възпитание и обучение на децата им, добро здравеопазване).

- Е, всеки кмет обещава това!
- Да, всеки кмет обещава задържане на младите, обещал съм и аз като кмет на община Кирково. Искам много скоро това да не звучи като клише. Хубавото при нас е, че имаме стъпка напред с отварянето на пътя „Маказа”. Но не може един управник само да чака да дойде инвеститор и да отвори нови работни места. Няма как да стане! Работните места сами по себе си не са достатъчни за това, защото младите хора, не само в нашата община, искат достойно заплащане на труда, съизмеримо със стандарта на живот и добри условия за живеене. Ако този управник не създаде тези условия, няма как да накараме парите да дойдат при нас.

- Хубаво е това, което казвате, но не сте ли закъсняли - дали не трябваше да направите всичко това, преди младите да хукнат навън?
- За съжаление, закъсняхме и загубихме ценно време - тези неща трябваше да започнат да се случват преди отварянето на пункта. Говоря за цялата област, не само за община Кирково. През последните 4-5 години, след като се отвори пътят, буквално с аритметична прогресия заминаха стотици младежи. Усеща се желание за тяхното връщане с изречението: „Бих останал в България, ако ми се осигури заплата в рамките на 1000 лева”.

- Не виждам как бихте отговорили на това изискване!
- За съжаление все още не са големи възможностите на община Кирково за осигуряване на работа на младите хора, особено с висше образование. Имаме нужда от кадри и в обществения, и в частния сектор, но всички знаем какви са заплатите в институциите, включително и в общинските администрации. Притеснително ми е да обявя и да кажа каква е средната заплата в общинските администраци, но за съжаление това са възможностите на общините такава е нормативната уредба. Отиде ли един специалист в частния сектор, няма как да го върнем в администрацията. Буквално всеки ден се молим някой служител да не напусне работа. Правим всевъзможни неща, за да запазим младите специалисти. Но това, което ви казвам, е нищожно в рамките на нашата община.
- Но чувам, че все пак има инвестиции от Турция, от Гърция... 
- Да, хубаво е, че има желание от чужбина, най-вече от Турция и Гърция на хора, които искат да инвестират. Но честно казано, малко и като шега, вече ме е страх да обявявам кои и какви инвеститори са идвали и проявяват интерес, защото все се случва нещо, било то бюрократично, било то от друго съображение тяхно и намеренията им се отлагат. И все пак, засега има проявен интерес за изграждане на малки производствени цехове за шоколад и шоколадови изделия, за производство на новия продукт, който се добавя в дизеловите двигатели, наречен „AdBlue”. Може би във всяка фабрика ще работят по около 50 души, но 50 и 50, това са 100 семейства. Има и един гръцки инвеститор, който иска да направи консервна фабрика за риба. Разбирате и вие, не защото тук е впечатляващ район за риба, а по-скоро заради ниските данъчни облекчения на държавата и факта, че сме близо до границата. Освен това турците търсят европейския пазар за по-добро изнасяне на произведеното. Да не забравя да кажа, че започват строителствата на три големи бензиностанции по трасето за Гърция. Имаше и желание за преработвателна фабрика за тютюн, но след проучване от тяхна страна и закупени 30 декара земя, се отказаха в последния момент, сега дори продават земята на същата цена.
- Значи тютюнът, доскоро гордостта на региона, вече не е приоритет? 
- Не е, разбира се! До преди десетина години тютюнопроизводството беше основен поминък за хората в нашия край. Днес драстично намаляха, както площите така и стопаните, които отглеждат тютюн. И все пак в по-планинските населени места, там където няма поливни условия за отглеждане на друга култура, продължават да сее тютюн, но се добива едва около 300-400 тона, което количество беше производството на едно средно голямо село в близкото минало. По някои места с реки и дерета се отглеждат зеленчуци, което също не е малко.

- Затова ли направихте фестивала на чушката?
Да. Началото на фестивала поставихме през 2016 година, търсейки механизми за повишаване на доходите на местното население. Решихме да съчетаем това и с развитие и обогатяване на културния живот, съхраняване на самобитността, обичаите и традиции, както и стимулиране развитието на туризма. Основната ни цел обаче беше да популяризираме отглежданата от местното население традиционна българска чушка, да се разчуе за чушката от Кирково. В София на пазара има „чушка от Кирково“ - така се казва сорта. Може би заради малката площ или климатичните условия, производителят тук обръща особено внимание за максимален добив от един декар. Примерно, ако се засеят на друго място 100 декара - ще се добият около 2,5 тона от декар, но ако засееш при нас 5 декара - ще изкараш най-малко по 4 тона на декар. В този смисъл продукцията е по-качествена. Дано това да продължи във времето. Но отново трябва да спомена, че с всяка година растат разочорованията на земеделските стопани по отношение на изкупните цени, както на тютюна, така и на чушката. Разбираме, че става въпрос за пазарна икономика, но планинските и полупланинските региони трябва да са в отделен приоритет, същото се отнася и за животновъдите, които вече никак не са малко.

-
 Да ви разходя малко и из политиката. Какво е влиянието на ДОСТ сега, след като не успя да вкара депутати в парламента и получи всеобщо неодобрение за дейността си?
-
 Винаги казвам, че населението няма вина за това, което се случи. Хората бяха и подведени и то по-най долния и груб начин, с лъжи, с манипулации, със заплахи. Все още не е измислен апарат или дрегер който да отчита кой е по-голям турчин или българин, или кой е по-голям мюсюлманин или християнин. Никой няма право даже да се опитва да мери по някакъв начин моята вяра и моята етническа принадлежност. Винаги, когато казвам тези неща, изпитвам болка и страдание за случилото се. Хората се чудеха какво да правят, те не заслужаваха това, от онези, които създадоха ситуацията. Говоря така и по този начин, защото аз съм човекът, който трябва да говори както най-много, така и най-малко, защото се отвори не малка рана по отношение на гласовете за ДОСТ в Кирково, тъй като г-н Местан е родом оттук.
Радвам се, че отмина и всички си осъзнаха грешките.

-
 И все пак той отцепи 100 000 гласа. Как се случи това?
100 000 гласа не са малко, даже голяма загуба. Но като се замисля, май е било „необходимост“ за преформатирането на организацията ни, и се случи. Пак казвам, рана се появи, но тя вече зарасна.
Но как да ви отговори човек на въпроса какво е влиянието на ДОСТ – след всичко, което се случи? Аз не приемам така нещата, няма влияние на ДОСТ...

Искрено ми отговорете! 
- ДОСТ се опитва да оцелее по най-некоректния и груб начин, играейки си с емоциите на хорицата, които гласуваха - не защото повярваха в тяхната идея, а защото просто бяха принудени. В момента пак се опитват да обикалят в няколко населени места, пак на територията на община Кирково, влизат в кръчмите, хората не знаят кои са, правят и качват снимки в социалните мрежи. Това се казва игра на дребно, нищо друго.
Не можем да пренебрегнем факта, нито е тайна, че нашата връзка, особено на кърджалийска област с Турция е много трайна и емоционална. Никой няма да го отрече. Всяко семейство има близки и роднини в Република Турция, само от нашата община са около 15000. Аз, например, имам сестра, която е там със семейството си - няма как да се прекъсне тази връзка. Малко или много живеещи в Турция поискаха, уж за доброто на близките им тук, да направят нещо, но мисля, че морално беше първо да попитат и да разберат, кое е правилното, да разграничат истината от лъжата. Дотам се стигна разделението, че брат с брата не си говори, син с баща - също, защото единият е с едно мислене, другият - с друго. Не може половината ти рода да е в Турция и ти да нямаш някаква емоционална връзка с тази държава. Аз имам 28 първи братовчеди, от които само шест са тук, всички други са там. Имаме прекрасни отношения и се уважаваме. Какво ще стане за напред, ако това продължи, не знам! Но аз няма да позволя на хора манипулатори да ни противопоставят и разделят.

-
 Като ви слушам, излиза, че ДОСТ са отворили рана в душите на хората? 
- Да. Не можем да пренебрегнем ситуацията. Надявам се, всички по йерархията, които са имали пряко или косвено влияние върху последните гласувания, са разбрали грешката си и ще оставят нещата в този вид. Винаги сме помагали и сме били съпрачастни с проблемите на хората, независимо дали живеят тук или зад граница- те са наши граждани. Даже имаме идея да отидем на място, в населените места, в които живеят, да се срещнем с хората, както в Турция, така и в Европа, за да ги попитаме - какво очакват за близките си тук в България, в нашата община, да почерпим опит дори, който да използваме при решаване на проблемите на нашите граждани, които са техни родители, братя и сестри, близки и приятели.

- Много е страшно това, което разказвате! Умишлено да разделяяш семействата, да караш възрастните да страдат заради нечии политически амбициии...
- Това беше както грешка, така и грях! Никой нямаше право да накара най-вече тези възрастни хора, останали тук, да страдат по този начин! Толкова години са били за идеите на ДПС, но синът им казал „Не, друго ще е!“. Няма как, ти го съжаляваш, а той страда.
Знам, че втори път тази грешка няма да се допусне. Но, разбира се, ние няма да стоим със скръстени ръце. Нямаме това морално право. Едно е да тръгнеш да убеждаваш хората в нещо, което не съществува и което няма как да се случи, така както се опитаха да направят те, без да подбират средства, без да се замислят какво ще причинят на тези хора, какви душевни и емоционални щети ще нанесат, които за някои хора може би ще останат за цял живот и ще се окажат пагубни.
Друго е десетилетия наред, не да си убеждавал, а да си доказвал с действия с политически инструменти, с нормално човешко отношение към всеки един, че ДПС няма алтернатива. Ние не сме в етап на убеждаване, отдавна го подминахме, това беше в началото, когато трябваше да убедим хората в необходимостта от създаването и съществуването на ДПС. Сега вече говорим с действия и дела в името на хората. Ще ми се да завърша този въпрос с една българска мъдрост и поговорка и всеки сам да коментира и прави анализи. „Насила хубост не става“.

-
 В историята на ДПС често в раните на хората се сипва и политическа сол. 
- Да, така е. Раната от Възродителния процес не може да се затвори, защото има много съсипани човешки съдби и човешки страдания. ДОСТ пък политизира много и това бе неприемливо.
Това, което ме зарадва миналата година след всички трусове, е голямата маса народ, която се стече на 26 декември на възпоменателния митинг в село Могиляне за жертвите на Възродителния процес, едната, от които е 17-месечната Тюркян. Няма как човек да не се разчуства, въпреки уж това разделение - повече от 5000 души в този студ и мраз се притекоха отново и почетоха паметта. Дори да ни обвинят в политизиране на събитието там, пред тази чешма е символът на ДПС, чрез който е направен и този паметник – издълбан е в стената и не може да се заличи. Никой не може да отрече, че ДПС е създадено върху страданията и мъките на жертвите. Но днес ДПС е може би най-проевропейски ориентираната, може би най-патриотичната партия, която отстоява националните интереси, колкото и да не им се иска да повярват и онези националисти, и онези които се отлъчиха от нас. А иначе да се измерваме – кой е по-голям турчин в България, ми се струва безполезно и смешно.

- Обиколих региона, хората живеят бедно, имат трудности, но не чух нито един да ругае държавата. Това като че ли е закодирано при турците.
Защо ли? Защото все още вярват в държавността, което смятам е нормално за всеки български гражданин. За добро или лошо те смятат, че държавата е тази, която стои над всичко. Когато си бил потърпевш, досещате се за какво говоря, за държавната асимилационна политика, за Възродителния процес, за престъпленията, които извърши държавата към своите граждани, които оставиха дълбоки рани и незаличими следи у стотици хиляди хора от няколко поколения, няма как да не смяташ едно наум, както се казва в математиката. Но да не бъда погрешно разбран, това днес в никакъв случай не е страх, защото виждаме, че днес хората не се страхуват да говорят, да изразяват своето недоволство, да излизат по улиците и площадите. Това просто е човешко търпение и толерантност, на каквито са научени нашите хора. Ето това е закодирано у тях.Моята майка си отиде на близо 80 години и никога от устата ѝ не чух да ругае, въпреки страданията. Винаги молеше Аллах да помогне на този и този и ги изреждаше. Не помня мой познат, брат или сестра да е ругаел някога нито знамето, нито някой ръководител. Труден народ сме за управление. На Балканите всеки е философ и всеки разбира от всичко, затова може би трябва да минат още едно-две поколения, за да стигнем до нивото на Европа.

- А политиката продължава ли да е в устата на хората, или ежедневието я похлупва?
Пак ще се върна на майка ми. Връщам се една вечер от избори и тя ме пита за Бойко Борисов -дали съм чул и знам ли какво е казал. И си помислих:„ Нещо не е в ред в държавата! Жена, която не умее да пише и чете и се интересува пряко от политиката – това не е нормалното!”. Виновни сме ние, хората, които се занимаваме с политика – политизирахме децата, политизирахме и възрастните, които са на 80-90 години. Четох статистика от Европа, където пък е другата крайност – 90% от младите не си знаят министрите и т.н. Не е хубаво така, но не е и нормално всеки от всичко да разбира.

- Как ще отговорите на въпроса: Защо кирковчани трябва да останат в България?
-
 Защото знам, че всеки кирковчанин обича Кирково, обича родния си край, обича България, обича всички свои близки и приятели, които са тук! Това е най-силното чувство, което кара човек да живее, да работи, да сбъдва мечти. Убеден съм, че където и да се намират нашите хора по света, те копнеят да се върнат тук, където са родени, където са израснали, където са корените им.
Аз съм оптимист и вярвам, че Кирково ще преуспее и ще просъществува – не само заради географската ни даденост, а заради факта, че сме инати в хубавия смисъл на думата и има бъдеще, заради добрите инвестиции, които съм сигурен, че ще се случат на нашата територия.
Кирково има история, има и бъдеще! Аз като настоящ кмет на общината, бъдейки част от нейната история работя и ще продължавам да работя за нейния просперитет, за по-добър живот на нашите деца, на нашите млади хора, на възрастните хора, от които се научихме на чест, отговорност, борбеност и любов към родния ни край. Аз вярвам, че Кирково ще стане още по-красиво и по-желано място за живеене, ако всички се обединим около тази кауза!
събота, декември 01, 2018 | 0 коментара |

Кога ще приключи делото за "възродителния процес" зависи от Турция

сряда, октомври 31, 2018 |

Въпреки че от години е изтекла абсолютната давност за търсене на отговорност на виновните, прокуратурата не е прекратила, а само е спряла разследването за т.нар. Възродителен процес, информира news.lex.bg.
Десетки пострадали от насилствената асимилация български мюсюлмани поискаха ускоряване на производството, започнало през 1991 г., и Софийският градски съд (СГС) даде срок до 5 октомври, в който Софийската военно-окръжна прокуратура да се произнесе. Очакваше се разследването да бъде прекратено заради изтеклата давност, което за голяма част от пострадалите
е по-добър вариант от безпредметното му продължаване,
защото по-лесно могат да търсят и обезщетение.
Адвокат Есен Фикри, която представлява част от пострадалите български мюсюлмани е казала пред сайта, че наблюдаващият прокурор Едуард Владимиров е спрял делото, докато бъдат открити в Турция и разпитани още 35 свидетели. Това е малко вероятно да се случи, защото до момента България е изпратила 4 молби за правна помощ, които не са изпълнени. Не е ясно кога е изпратена последната, но и на нея не е отговорено, заради което и делото е спряно в началото на месеца. Така се оказва, че единствено от турските власти и готовността им за съдействие зависи кога ще бъде сложена точка на това дело.
Постановлението за спирането на производството е първото, което е изпратено на пострадалите в последните 25 години. Досега те не са били уведомявани за хода на делото.
През 2007 г. тогавашният зам.- главен прокурор Валери Първанов обясни, че абсолютната давност по делото е изтекла още през декември 2003 г. Според него процесът не може да се прекрати, преди да се разпитат всички пострадали. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигнат нови обвинения, които предвиждат по-тежки наказания, ще се увеличи и давността.
Два пъти е внасян обвинителен акт - през 1994 и 1998 г.,
но и двата пъти делото е връщано от съда за доразследване. В началото обвиняеми са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов - за подбуждане на етническа дискриминация и омраза. След това обвиненията са променени - за военни длъжностни престъпления, и обвиняеми остават Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.
Делото се проточи и заради тогавашните указания на върховния съд към държавното обвинение. На разследващите е било указано да издирят и разпитат всички жертви на възродителния процес, които са били въдворени в "Белене" и други затвори, за да се конституират като частни обвинители и граждански ищци - така прокуратурата е интерпретирала указанията на съда. При второто внасяне на делото в съда то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.
От май 1998 г. делото вече е във Военноокръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи от турски произход или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити въпреки изпратените съдебни поръчки. В писмо до съда от 2003 г. тогавашният зам. главен прокурор Христо Манчев посочва, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите съдебни указания за разпит на всички пострадали са пречка за внасяне на обвинителен акт.
В решението на СГС от 5 септември обаче указанията на върховните съдии се интерпретират различно. Според градските съдии указанията на колегите им от върховния съд не са били неизпълними, защото прокуратурата е трябвало да издири всички пострадали, но не и да разпита всеки един.
Две инстанции осъдиха прокуратурата за бавно правосъдие
Междувременно втора съдебна инстанция призна иск срещу прокуратурата на пострадалия от т.нар. възродителен процес - Шукри Мехмед. Софийският градски съд прие, че той трябва да бъде обезщетен по Закона за отговорността на държавата с 30 000 лв. Неговият иск беше за 100 хил. лв. Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния касационен съд, но ВКС разгледа граждански дела само по изключение и може изобщо да не приеме да се занимава с казуса.
По случая на Шукри Мехмед първата съдебна инстанция прие в края на 2017 г., че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според съдебното решение, за което съобщи в. "Сега", на Мехмед трябва да бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991-2017 г., защото е претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Освен това той трябва да бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционалното напрежение и загуба на доверие в институциите, както и за здравословни проблеми.
сряда, октомври 31, 2018 | 0 коментара |

Премиерът Борисов обсъди мигрантския поток на среща с президента Ердоган

вторник, септември 25, 2018 |

Премиерът Бойко Борисов и турският президент Реджеп Тайип Ердоган обсъдиха задълбочаването на двустранното сътрудничество и приноса на Турция за овладяване на мигрантския поток по българската граница. Двамата разговаряха в рамките на 73-тата сесия на ООН в САЩ, съобщиха от пресцентъра на правителството.
Борисов и Ердоган оцениха високо положителното икономическо активизиране на отношенията между двете страни в областта на туризма, енергетиката и транспорта през последните години.
По време на срещата българският премиер Борисов подчерта, че Турция остава освен наш непосредствен съсед, но и важен партньор в областта на миграцията и борбата с тероризма.
Президентът на Турция Ердоган изрази благодарност към министър-председателя Бойко Борисов за провеждането на срещата на върха между ЕС и Турция във Варна на 26 март.
По думите на турския президент срещата във Варна дава положителна насока на развитие в отношенията между Анкара и Брюксел.
Българският премиер подчерта важността от споразумението между ЕС и Турция за всички европейски държави и посочи, че мирът и диалогът са най-доброто средство на дипломацията.
вторник, септември 25, 2018 | 0 коментара |

Интелектуалци срещу откриването на паметник на Пенчо Кубадински

петък, август 31, 2018 |

Група интелектуалци се обявиха срещу издигането на паметника на Пенчо Кубадински в град Лозница. Монументът в памет на висшия функционер на БКП, ръководил Възродителния процес срещу българските турци, трябва да бъде открит в родния му град на 6 септември, когато се навършват 100 години от рождението му. Писмото е адресирано до президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и до областния управител на Разградска област Гюнай Хюсмен. 
„Апелираме към Вас, като представители на отговорните институции в Република България, да се намесите, за да бъде спряно и отменено откриването на паметник на Пенчо Кубадински в Лозница – един от пряко отговорните както за осъществяването на т.нар. „възродителен процес“, така и за цялостната политика на БКП през 70-те и 80-те години на ХХ век“, се посочва в писмото.
Интелектуалците споделят недоумението си как при действащ от 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен „някой в България се опитва да увековечи паметта на един от емблематичните комунистически функционери до 1989 г.“.
„Обръщаме се както към държавните институции, така и към гражданите на Лудогорието – да не допуснат в центъра на един свободен български град да се издигне бюст, който поругава спомена за жертвите на комунистическия режим и по същество се опитва да пренапише историята, като реабилитира тоталитарната диктатура чрез възвеличаване на едно от нейните лица“, казват интелектуалците.
Представяме Ви пълния текст на откритото писмо.
„Уважаеми господа,
Ние, подписаните група български граждани – писатели, журналисти, преподаватели и други, с тревога научихме от разградския вестник „Екип 7“, че на градския площад в Лозница, Разградска област, вече е монтиран и предстои да бъде открит на 6 септември 2018 г. бюст-паметник на Пенчо Кубадински (1918–1995), печално известен член на Политбюро на ЦК на БКП и една от централните фигури в упражняването на комунистическия режим в Народна република България.
Заявяваме своето възмущение от този планиран незаконен акт!
Недоумяваме как при действащ от 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен някой в България се опитва да увековечи паметта на един от емблематичните комунистически функционери до 1989 г.
Ако откриването на паметника на Тодор Живков в Правец се състоя само година след приемането на закона и още стои там по силата на уж „завареното положение“ и на обществената инертност, то днес за бездействието на демократичните институции няма нито обяснение, нито извинение.
Апелираме към Вас, като представители на отговорните институции в Република България, да се намесите, за да бъде спряно и отменено откриването на паметник на Пенчо Кубадински в Лозница – един от пряко отговорните както за осъществяването на т.нар. „възродителен процес“, така и за цялостната политика на БКП през 70-те и 80-те години на ХХ век. Напомняме Ви, че според посочения Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия (сред които без съмнение една от водещите фигури е именно Кубадински!) са отговорни за: целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация; съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи; моралния и икономическия упадък на държавата; установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха; рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи; провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението и т.н.
Призоваваме да бъде проверена законосъобразността на всички действия и документи при подготовката на издигането и откриването на паметника на Пенчо Кубадински в Лозница.
Обръщаме се както към държавните институции, така и към гражданите на Лудогорието – да не допуснат в центъра на един свободен български град да се издигне бюст, който поругава спомена за жертвите на комунистическия режим и по същество се опитва да пренапише историята, като реабилитира тоталитарната диктатура чрез възвеличаване на едно от нейните лица.
Вероятно за някои бъдещият паметник на Пенчо Кубадински е повод за регионална гордост, но у всички свободни български граждани той предизвиква национален срам.
Нека не позволяваме да бъде осквернена българската памет!
30 август 2018 г.“
Следват имената на проф. Ивайло Знеполски, проф. Амелия Личева, проф. Михаил Неделчев, проф. Миглена Николчина, проф. Борис Сергинов, проф. Иван Еленков, проф. Димитър Михайлов, проф. Иван Станков, доц. Пламен Дойнов, доц. Бойко Пенчев, доц. Йордан Ефтимов, доц. Даниела Колева, доц. Лъчезар Стоянов, Иван Теофилов, Иван Цанев, Михаил Вешим, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Димитър Бочев, Алек Попов, Тони Николов, Митко Новков, Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов.
„Площад Славейков“ се присъединява към техния призив.

петък, август 31, 2018 | 0 коментара |

Подписахме договор за енергийно сътрудничество с ТурцияКопирано от standartnews.com

вторник, юни 19, 2018 |

Енергийните регулатори на България и Турция подписаха споразумение за двустранно сътрудничество, съобщиха от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Документът създава институционалната правна рамка за обмяна на добри практики между КЕВР и Регулаторния орган за енергийния пазар в Турция /EMRA/ и е насочен към повишаване качеството на регулаторната дейност. Споразумението предвижда двата органа да обменят информация за регулаторните политики при спазване на националните законови рамки и изисквания. EMRA и КЕВР ще развиват административния си капацитет чрез участие в специфични обучителни дейности - конференции, семинари и работни срещи.

Председателят на КЕВР Иван Иванов е изтъкнал, че след посещението на делегация на КЕВР в Турция през 2017 г. между двата енергийни регулатора са установени много добри взаимоотношения. Според него подписаното споразумение за сътрудничество създава добра основа за конкретни резултати от дейността на смесените работни групи, които двата регулатора предстои да формират в области от взаимен интерес - електроенергетика и природен газ. Заявено е било, че след официалното откриване на газопровода ТАНАП и предстоящото завършване на Южния газов коридор за страните от Балканите се създават нови перспективи за доставки на природен газ и за повишаване на енергийната сигурност на региона. Според Иванов откриването на 27.06 т.г. на разширението на транзитния газопровод за Турция в участъка от компресорна станция "Лозенец" до очистно съоръжение "Недялско" има важно значение, защото създава възможност за реверсивни доставки на природен газ между България и Турция.

вторник, юни 19, 2018 | 0 коментара |

ДНИ НА ТУРСКОТО КИНО ЗА ПЪРВИ ПЪТ В КЪРДЖАЛИ

петък, април 20, 2018 |

От 14 до 29 април пет емблематични кино ленти на класическото и съвременното турско кино ще бъдат представени в рамките на фестивала „Дни на Турското кино в България“ 2018, организиран от Културно Информационен Отдел при Посолство на Република Турция, под патронажа на Н. Пр. Д-р. Хасан Улусой – Посланик на Република Турция в България и с изключителното съдействие на Министерство на Културата и Туризма на Република Турция

Тази година, освен жителите на столицата, безплатно на фестивалните филми ще могат да се насладят и любителите на турското киноизкуство в Пловдив, Кърджали и Бургас.
В пролетните дни, посветени на турското кино, българските зрители ще се докоснат до многообразната тематика на турската кинематография, пресъздадена в запомнящи се образи, интригуващи съдби и колорит от емоции. 

Предпремиерата в Кърджали е на 23 април от 17:00 часа в Кино РОЯЛ с филма „Разореният Ага“ /Züğürt Ağa/, а от 19:00 часа премиерната прожекция представя филма „Чинара“ /Çinar Ağaci/, в който режисьорът и сценарист Хандан Ипекчи по неповторим начин е разкрил силата на семейните отношения като връзка с нашето минало и мост към нашето бъдеще.

Останалите три заглавия са „Братко мой“ /Kardeşim Benim/, „Планината 2“ /Dağ 2/ и „ХЛЕБАРЯТ Тайната на любовта“ /SOMUNCU BABA Aşkin sirri/. Всички те сюжетно са изпълнени от непреходните човешки ценности – любов, семейство, вяра, прошка, достойнство, свобода, преплетени с философските прозрения и душевни вълнения на героите и вечните въпроси за смисъла на живота и смъртта. Мистика и красиви природни картини, допълват майсторската актьорска игра в лентите и увличат зрителите в неповторимо пътуване из необятния свят на седмото изкуство, пресъздаден от талантливите режисьори и сценаристи.


 „ДНИ НА ТУРСКОТО КИНО“ 2018
ВХОДЪТ ЗА ВСИЧКИ ПРОЖЕКЦИИ Е БЕЗПЛАТЕН!!!

КЪРДЖАЛИ Кино РОЯЛ

23 април (понеделник) 2018

17:00 часа                                            „Разореният Ага“ /Züğürt Ağa/
19:00 часа                                            „Чинара“ /Çinar Ağaci/

24 април (вторник) 2018

16:00 часа                                            „Планината 2“ /Dağ 2/
18:30 часа                                            „ХЛЕБАРЯТ Тайната на любовта“/SOMUNCU BABA Aşkin sirri/
20:30 часа                                            „Братко мой“ /Kardeşim Benim/

ЗА РЕЗЕРВАЦИИ И ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: тел.: 02 980 25 30
петък, април 20, 2018 | 0 коментара |

Висшият мюсюлмански съвет осъди остро изказването на прокурор Недялка Попова

вторник, април 03, 2018 |

Висшият мюсюлмански съвет осъди остро изказването на наблюдаващия прокурор по делото срещу 13-те имами Недялка Попова, в което тя посочва, че "когато мюсюлманите у нас станат 30%, държавата ще е застрашена". След извънредно заседание по казуса от Съвета излязоха с отворено писмо, в което определят думите на Попова като "престъпление от омраза срещу всички мюсюлмани в България и извън нея". 
От мюфтийството посочват, че в думите на прокурора има дискриминация на религиозна и етническа основа – ксенофобия, ислямофобия, реч на омразата и дори подбуда към действия за ограничаване броя на мюсюлманското население. По този повод от мюфтийството отправят питане към президента, Народното събрание, Министерския съвет, съдебната власт и прокуратурата дали изказването на Попова съответства с политиката на държавата към мюсюлманите в България и дали това е държавна политика, или е лично мнение на прокурора. В позицията се посочва, че ще бъдат използвани всички демократични и законови средства за защита на човешките права, в това число и сезиране на компетентните европейски институции и организации.
По-рано главният прокурор Сотир Цацаров определи изказването на Недялка Попова като "недопустимо" и допълни, че Инспекторатът към прокуратурата ще разгледа случая.
вторник, април 03, 2018 | 0 коментара |

Висшият мюсюлмански съвет заседава извънредно заради изказване на прокурор Недялка Попова

Висшият мюсюлмански съвет заседава извънредно заради изказване на Недялка Попова, която е наблюдаващ прокурор по делото за проповядване на религиозна омраза срещу Ахмед Муса и 12 проповедници в Пазарджик.
В интервю преди дни тя заяви, че "когато мюсюлманите у нас станат 30%, държавата ще е застрашена". В интервю за "Хоризонт", преди извънредното заседание, главният мюфтия Мустафа Хаджи определи думите на прокурор Попова като „притеснителни“ и „дискриминационни“:
"Това означава, че хората в България биват разделяни на религиозен принцип, че мюсюлманите са втора категория хора. Те нямат право да бъдат държавни служители, те нямат право да бъдат активни участници в обществено-политическия живот на държавата. Надявам се и силно вярвам, че останалите магистрати не са на това мнение, най-вече държавните мъже не са на това мнение, защото ние сме граждани на тази държава", каза в интервю за „Хоризонт“ главният мюфтия Мустафа Хаджи.
„Хоризонт“ потърси за коментар и прокурор Недялка Попова, но от днес тя е в отпуск. Главният обвинител по т. нар. „имамско дело“ не отговори и на телефонните ни обаждания. Окръжният прокурор на Пазарджик Васил Малинов отказа коментар и посъветва да бъде търсена главната прокуратура, тъй като двете дела, свързани с разпространяване на идеите на организациите „Ал Уакф Ал Ислями“ и тези на „Ислямска държава", са под наблюдението на Сотир Цацаров.
вторник, април 03, 2018 | 0 коментара |

Ангелкова: Очакваме ръст на туристите от Турция

вторник, февруари 13, 2018 |

Говорейки за Турция, да, тя е изключително важен пазар за България, особено в сектор „Туризъм“. Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова на пресконференция след неформалната среща на министрите на туризма, предаде „Фокус“.
„Повече от 636 000 чуждестранни турски туристи са посетили страната. Турция е наш съсед, добър и важен партньор, както за икономиката на нашата страна, така и за други секторни политики, които правителството води. За да се присъедини една държава към ЕС, е необходимо да отговаря на редица условия. Знаете, че процесът и диалогът между ЕС и Турция е изключително интензивен. Включително и на 26 март под егидата на българския премиер и президент на Съвета на ЕС Бойко Борисов ще се организира среща на високо ниво във Варна в присъствието на г-н Юнкер, Доналд Туск, Антонио Таяни, Ердоган“, заяви Ангелкова.
По думите ѝ там ще могат да се обсъдят редица условия и политики, на които следва да отговори Турция, така че максимално да се приближи до присъединяването.
„Турция е важен наш партньор и затова особено и в сектор „Туризъм“ присъствието на министъра на туризма и културата днес на тази среща в Турция е важно за бъдещото ни сътрудничество. Очакваме и тази година да имаме ръст от турски туристи, не само през зимата, но и през лятото, а и целогодишно“, каза още Николина Ангелкова.
вторник, февруари 13, 2018 | 0 коментара |

Скандал в НС за гражданството

сряда, февруари 07, 2018 |

От ДПС искат да се придобива българско гражданство, ако човек има родител български гражданин или починал, като български гражданин. Обясниха, че целят прекратяването на дискриминационни практики, забранени от Евроконвенция. Патриотите опонираха, че ДПС искат да получат още 2 милиона гласа от Турция. Припомниха, че въз основа на доброволни спогодби изселниците нямат право да възстановяват гражданството си. Предложенията на ДПС бяха отхвърлени.
Хамид Хамид - зам.-председател на ПГ на ДПС: Какво правим ние, като български народни представители, за тези, които и без това са български граждани, но просто нямат документ за това? Това са хора, които имат баща или дядо български гражданин, милеят за България, но криворазбрани политици пречат те да си получат документа за българско гражданство.
Юлиан Ангелов - секретар на ПГ "Обединени патриоти": Вие предлагате всички тези по изселническите спогодби да получат българско гражданство, включително и техните потомци, деца и внуци, всички стотици хиляди и милиони, като целта е една-единствена - Турция да има още по-огромно влияние в България и българската политика. Е, това няма да го допуснем.
БНТ
сряда, февруари 07, 2018 | 0 коментара |

Седем НПО-та у нас имат връзка с ПКК

сряда, януари 31, 2018 |

7 неправителствени асоциации в България имат връзка с терористичната кюрдска организация ПКК. 

ова твърди преподавателят Саваш Егилмез от университета "Ататюрк" в турския град Ерзурум, предава кореспондентът на Actualno.com. 

В доклада си той посочва, че ПКК има над 400 дружества в различни европейски страни между които е и България.

"Тази терористична организация, произвежда наркотици в лабораториите си, които се намират в Северен Ирак, след което ги пренася в европейските страни и печели милиарди долари", посочва Егилмез пред турските медии.

Преподавателят от турския университет заяви, че освен в България, ПКК има дружества и в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария, Англия, Испания, Швеция, Ирландия, Унгария, Норвегия, Румъния и Гърция.

сряда, януари 31, 2018 | 0 коментара |

ДО КРАЯ НА ЮЛИ ПУСКАМЕ ТРАНЗИТНИЯ ГАЗОПРОВОД ЗА ТУРЦИЯ

Развитието на проекта за междусистемна газова връзка между България и Турция, модернизацията на транзитния газопровод към Турция и възможностите за износ на електроенергия за южната ни съседка бяха основните теми на разговора между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и посланика на Турция у нас Хасан Улусой.
След успешното завършване на модернизацията на транзитния газопровод за Турция неговият капацитет ще бъде повишен до 15 млрд. куб. м. газ, информира енергийният министър. До края на юли газопроводът трябва да бъде пуснат в експлоатация.
И двамата се съгласиха, че в енергетиката съществува сериозен потенциал за развитие и задълбочаване на отношенията между двете страни, съобщиха от енергийното министерство.
Министър Петкова акцентира върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ както за нашата страна, така и за целия регион на Югоизточна Европа като основен приоритет в работата на правителството в енергийната област. Тя запозна своя гост с концепцията за изграждане на европейски газоразпределителен център „Балкан“ у нас, разработена съвместно с Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Предвижда се хъбът да бъде захранван от различни източници – Русия, Азербайджан, местен добив, както и чрез терминала за втечнен природен газ край Александруполис, в чието изграждане България разглежда възможността да участва.
По думите на министър Петкова основната цел в тази област е България да запази стратегическото си място на газовата карта на Европа.
Електроенергийните оператори на двете държави са набелязали конкретните акценти, които трябва да бъдат обсъдени за увеличаване на капацитета за износ на електроенергия за Турция, информира министър Петкова в отговор на въпрос на своя гост от Турция. БГНЕС
сряда, януари 31, 2018 | 0 коментара |