бъдещето" бе темата на двудневна конференция (16 май - 17 май),
организирана от Международния център за изследване на малцинствата и
културните взаимодействия съвместно с университета в Копенхаген и
литовския Институт за международни отношения и политически науки. Тя
се проведе в хотел „Родина" в София. В първия доклад проф. Якоб
Сковгаард-Петерсен от университета в Копенхаген направи исторически
преглед на понятиято „мюфтийство" и на практиката „издаване на фатва".
В доклада си проф. Якоб Сковгаард-Петерсерн се спря на няколко основни
типа мюфтийтства - в Сирия, Ливан и Египет. В Сирия мюфтийството
управлява всички джамии, религиозни училища и културни институции.
Неговият състав е избираем и е подчинен на сирийското религиозно
министерство, като мюфтиите нямат отношение към съдебните дела и се
занимават основно с проповеди и обучение. Подобна е и ситуацията в
Ливан, там мюфтиите са силно свързани с държавната власт. Мюфтийството
в Египет пък се различава от сирийското и ливанското по това, че не се
занимава с обучението на духовниците и неговият състав е назначаван от
президента. Това му дава правото публично да обявява и защитава
фатвите, които издава.
След доклада на Петерсен бяха разгледани по отделно спецификите на
всяко главно мюфтийство в балканските страни, преживели комунизма. Тук
по-специално внимание ще отделим на българското главно мюфтийство,
представено от ректора на Висшия ислямски институт - проф. Ибрахим
Ялъмов, което през декември 2010 г. чества своята 100-годишнина.
Проф. Ялъмов не скри задоволството си, че няма да говори за близо
20-годишната криза в мюфтийството, тъй като нейният край е настъпил с
решението на Софийския апелативен съд, който отменя решението на
градския съд и така разрешава извънредната национална конференция от
12 февруари 2011 г. да бъде вписана в официалните регистри. Тя е
свикана по инициатива на български мюсюлмани, които за целта правят
подписка с 215 хил. имена под нея. На конференцията присъстват
представители на 939 от всичките 1217 мюсюлмански настоятелства, като
тя е поздравена от почти всички главни мюфтии на балканските страни,
от председателя на организацията „Ислямска конференция", от българския
президент и премиер. Това обаче не било достатъчно доказателство за
легитимността на конференцията и Софийски градски съд отказва да впише
решенията й регистъра, удовлетворявайки по този начин искането на
Недим Генджев, на чиято отрицателна роля за функционирането на
българското мюфтийство проф. Ялъмов отдели специално внимание. След
решението на апелативния съд обаче професорът е убеден, че за главното
мюфтийство започва нов етап, в който основните предизвикателства са:
- демократизиране на цялата система, включващо нова интерпретация на
кораническите постановки и на хадисите на Пророка Мохамед. Изхождайки
от хадиса „Най-приятната религия за Аллаха е толерантната", главното
мюфтийство трябва по-активно да участва в междурелигиозния диалог в
страната;
- нов подход към прозелитизма, при който, без да се накърнява
принципът на свобода на съвестта и вярванията, да не се допуска
организирана мисионерска дейност за подмяна на вярата и строго да се
спазва каноническата повеля „в религията няма принуда";
- конкретни мерки за повишаване качеството на обучение в религиозните
училища, участие в диалога за въвеждане на религиозно обучение в
общинските училища;
- връщане на невъзстановените все още вакъфски имоти;
- рационализиране на управлението чрез по-добри устройствени актове и устави;
- въвеждане на принципа "избирност" за всички ръководни органи на мюфтийството.
След проф. Ялъмов думата взе съветникът по етническите въпроси на
президента Желю Желев - Михаил Иванов, който представи предварителни
данни от изследване за нагласите на мюсюлманите в България, провеждащо
се от НБУ (с ръководител Евгения Иванова) и от социологическа агенция
„Алфа рисърч". Изследването е проведено през март и април т.г. с 864
мюсюлмани от Североизточна България и Родопите. От тях 64.6% живеят
под линията на бедността; 13% планират да заминат в чужбина с целите
си семейства; като дълбоко религиозни се определят 28.5% от
анкетираните, но при 96.1 % от тях погребенията се извършват според
исляма; 88.2% споделят, че на всички момчета в техните семейства се
прави сюнет; 77.3% - дават зекят; 79.6% смятат, че не трябва да бъде
разрешено носенето на забрадки в училище. Само 8.1% от анкетираните
твърдят, че единствената вярна религия е ислямът, докато останалите
приемат, че и в останалите религии се съдържат основни истини. Накрая
Иванов каза, че причина за трудните моменти, преживявани от
българското мюфтийство, са вмешателството на държавната администрация
и на няколко политически сили в България.
При последвалата дискусия, при която един от основните въпроси бе за
външната помощ, водещата конференцията - Антонина Желязкова, посочи,
че подкрепата, която се получава от турската дирекция по
вероизповедания е само във вид на стипендии и на литература. Ялъмов
пък бе категоричен, че българското мюфтийство трябва да е отворено за
помощ отвсякъде – но само при едно положение – за нея да не се
поставят никакви условия.
Теодора Георгиева
0 коментара:
Публикуване на коментар