Aко се търси сюжет за романтичен филм, тяхната история печели конкурса. В нея има всичко необходимо за касова лента - млади, красиви и успешни хора. Професионална всеотдайност на ключово работно място, което не позволява фриволни закачки. Любов след дълги години строги делови взаимоотношения. Красиво предложение за брак. И накрая - пищна сватба и щастливо семейство.
През годините медии и политици използваха клишето “дясна ръка на Ахмед Доган” с основание или без за кого ли не. Някак встрани от всеобщото любопитство обаче остана може би единственият човек, за когото това определение пасва точно - неговата лична секретарка Биршен.
Вече 10 г. през нея минава всичко, свързано с работата на Сокола.
Започнала работа при него случайно на крехките 22 г. - приятел й казал, че секретарката на Доган се е пенсионирала. Пратила автобиография, явила се на интервю и била одобрена.
“Стиснахме си ръцете и това е. Чувствам се комфортно от работата с него. Той е човек, от когото можеш много да научиш – аз лично се уча най-вече на търпение. Сработихме се”, разказва Биршен. Въпреки легендата за авторитарния нрав на Сокола, тя няма тежък спомен от ежедневието си с него - нито наказание, нито дори повишаване на тон. “Той е пределно ясен в изискванията си. Ако ги покриеш, няма никакъв проблем”, споделя Бирши, както всички я наричат, опита от годините пред кабинета на Доган в партийната централа.
Точно там през 2002 г. се запознала с днешния лидер на младежкото ДПС Джейхан Ибрямов, който тогава работеше в организационния отдел 4 етажа по-долу. Днес те са щастливо влюбено семейство, което неотдавна отбеляза първата годишнина от сватбата си. Бирши няма спомен за първата среща, но Джейхан още тогава я забелязал.
“На един студентски празник. Никога не съм крил, че имам то-топло и особено чувство към нея. Да кажем, че съм я ухажвал, но срамежливо”, спомня си днес известният като Джиджи младежки шеф.
В работен план двамата нямали много вземане-даване. Но “той беше сред тези колеги, с които ти е приятно да работиш. Предпочитах да ходя на мероприятия, където със сигурност знам, че ще бъде и той. Но нищо специално не е имало между нас”, уточнява Бирши.
До кампанията за парламентарните избори през 2009 г. Тогава двамата заедно с още куп колеги се натоварили на автобуса, с който Доган направи предизборна обиколка из страната.
“За първи път прекарахме повече време заедно извън централата, бяхме денонощно на път около месец. Тогава стана ясно, че отношенията ни не са чисто колегиални”, свенливо връща лентата Бирши.
Не им се наложило да се крият от любопитството и подмятанията на колегите. За късмет искрата пламнала точно преди отпускарския период през август. А наесен двамата обявили пред всички годежа си.
Един от първите, които научили за това, разбира се, бил лидерът Ахмед Доган. “Зарадва се и ни пожела да сме щастливи”, споделя Джейхан.
Достойно за отделен филм е дългото и трескаво обмисляне какво да бъде незабравимото предложение за брак. Първо решил, че трябва да е на първата морска почивка. Идеята била да поиска ръката на Бирши в открито море. Наел лодка и планирал да я отрупа с цветя. За зла беда обаче бижутерското ателие не подготвило навреме поръчания преди пътуването специален годежен пръстен. И така за ужас на Джейхан романтичният план пропаднал.
“После се ентусиазирах да скочим с бънджи. И вместо на колене да й дам пръстена с главата надолу”, смее се младоженецът. Разколебал се от притеснение адреналинът да не дойде в повече. Тогава дошла покана за концерт на Слави Трифонов. “Ето я идеалната възможност”, запалил се пак Джейхан. Насред шоуто помолил организаторите да го пуснат на сцената. Намислил пред 10-те хил. души на стадиона да поиска ръката на Биршен. И тук обаче ударил на камък - казали му, че е трябвало да се обади по-рано, за да го планират в програмата.
“Слава богу! Сигурно нямаше да се съглася. И най-вероятно щях да го убия”, усмихва се Бирши. Като по-умерен и сдържан човек смята предложението за твърде личен момент и не се нуждае от хиляди свидетели. “А и как ще ме поставя пред свършен факт”, добавя уж ядосано.
Финално предложението все пак се случило на концерта, под звуците на песен, която и досега за двамата е специална.
Такава била и сватбата, на която се събрали над 500 роднини, приятели и колеги на младоженците. “Такава е традицията. Канят се всички близки”, единодушни са двамата. Голяма част не успели да дойдат, иначе сигурно гостите щели да надхвърлят 1000 души.
Не казват какъв подарък им поднесъл Ахмед Доган - “това са лични неща”. Сокола им пожелал да имат много деца. И двамата искат три.
Изненадата на младоженците за гостите им пък било горещо танго под звуците на мелодията от филма “Усещане за жена”. Специално ходили на репетиции месец и половина, за да го научат. “Мислехме си, че е лесно. Не е”, пъшка Джейхан. Но предварително си дал обещание да усвои стъпките и го направил. Както иска да си изпълни и останалите дадени на Бирши обещания. Например да издаде в един-единствен екземпляр книжка с над 100 стихотворения, написани за нея: “Не подозирах, че съм поет, но покрай нея и такъв станах”.
Основното им занимание, когато са заедно, е да бъдат заедно. Не им се случва много често заради постоянното пътуване на Джейхан по партийни задачи. Даже станали обект на добронамерени закачки: “Колегите питат как ще станат тези три деца като не се спирам вкъщи”, смее се Джейхан. Майтапите не притесняват Бирши: “Работата, с която се занимава, изисква той да бъде харесван. Затова ми харесва, че го харесват. От толкова женско внимание мен е избрал”.
Оказало се, че всъщност той е ревнивият в семейството. Опитва се да овладее това чувство на слабост и благодарение на Бирши успява. Учи се от нея на спокойствие, защото му е полезно и в работата.
Отрича свързани с изборите амбиции: “Аз съм лидер на МДПС и отговорността предполага да довърша мандата си. После господ знае”. За 10-те години в ДПС е минал по всички стъпала, преди да оглави младежката структура. Сътрудник е и на Ахмед Доган в парламента. По всеобщо мнение се ползва с високо доверие от страна на Сокола, но гледа да не преувеличава тази своя роля. Още повече че дълго работеше под ръководството на низвергнатия днес Касим Дал.
На въпрос негов човек ли е, отговаря: “Аз съм човек на ДПС. Работих с него, но той избра друг път.” И не приема нашумялото напоследък определение “продукт на ДПС”.
“Какво означава това? Всеки сам си избира пътя на развитие. Дали са ми перспективи, харесва ми да работя в ДПС и си изпълнявам задълженията”, обобщава лаконично.
И Биршен отказва да се превъзнася по близостта си до ДПС лидера: “Не трябва да ме възприемат като човека, който знае тайните на Ахмед Доган. Нашите отношения са строго професионални. А и в партията ни тайни няма. Личният живот на всеки си е негова работа".
Въпреки това и двамата признават - целият им осъзнат житейски път дотук е свързан с ДПС. Днешното лично щастие - също.
Калина Влайкова
"Труд"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар