Наблюдава се поява на различни видове и дори крайни степени на етнонационализъм в България, сочи проучване

Наблюдава се поява на различни видове и дори крайни степени на
етнонационализъм в България. Това стана ясно от анализа на
социологическото проучване на тема „Масови нагласи по отношение на
различията между хората, основани на произход, вяра, традиции и
обичаи", което се проведе от Агенция "Афис" в периода 18 ноември – 5
декември 2011 г. сред 1300 анкетирани. Проучването е финансирано от
Европейския парламент по инициатива на българския евродепутат Кристиан
Вигенин, съобщиха от офиса на евродепутата.
„След събитията в Катуница, решихме да видим доколко добрите
междуетнически взаимоотношения, с които се гордеем през последните
години, продължават да са факт, доколко етническите проблеми са
свързани с политиката и икономическата криза и дали езикът на омразата
в политиката е повлиял върху това", обясни Вигенин.
Основният въпрос, на който проучването е трябвало да отговори, е:
„Доколко днес можем да говорим за положителния пример на българския
етнически модел или имаме ли нужда от нови политики, които да
предотвратят бъдещи конфликти?". По думите на евродепутата -
правителството продължава да подценява тези проблеми, темата за
интеграцията на малцинствата е пренебрегната и се превръща в един от
основните фактори, които допринасят за издълбаване на пропасти между
етническите общности в България.
„Не казвам, че тези пропасти са толкова непреодолими, но ако нямаме
единна политика в тази посока, рискуваме да загубим постиженията от
последните години и тази омраза да доведе до задълбаване на
процесите", предупреди Вигенин, който работи активно по тази
проблематика през двата си мандата в Европарламента.
„Не е достатъчно само да усещаме негативното развитие на процесите в
резултат на злоупотребата с междуетническите взаимоотношения в името
на краткотрайни партийни победи, трябва да се измери, анализира и
регулира работата на институциите с цялостна стратегия, за да не се
стига до тежки ефекти", каза Вигенин.
„Българската държава е загубила интерес да изучава обществото си",
каза социологът Юрий Асланов, който припомни, че през последните
години са били закрити фундаментални институции. С огорчение Асланов
каза, че „единственият начин да се работи в тази посока е да се
заобиколи държавата, за да се получи финансиране от Брюксел". Той
обяви тревога, тъй като изследването е засякло множество линии на
разделение (между мъже и жени; селяни и граждани; между отделните
етнически групи; между хората с различен здравен статус и т.н.).
Въпреки това „българското общество не е етнически нетолерантно, но
има симптоми и тенденции, които са изключително опасни", предупреди
социологът, според когото „най-често срещаният фактор е употребата на
тези разделителни линии за политически цели.
Проучването е развенчало още един мит, че възрастните са
по-толерантни от младите. По думите на Стефан Георгиев от "Афис" -
„оказва се, че поколението, израснало по време на демократичните
промени, възприема много по-лесно различните хора, в сравнение с
поколението на своите родители. Впечатлението, че младите са радикални
се насажда от медиите, които некоректно слагат знак на равенство между
ултраси и младежи".
Преобладаващата част от анкетираните не приемат няколко основни
категории хора и дори не искат да съжителстват с тях в една държава.
Най-нежелани за каквато и да било степен на близост са наркоманите (54
%), серопозитивните (45 %) и психично болните (43 %). Едва след тях се
нареждат етническите групи на ромите (28 %) и на турците (18 %). По
скалата на потенциалната нетърпимост прави впечатление, че има
малцинствени групи, които страдат от стигматизация повече, отколкото
големите етнически групи. Ромите са поставени обективно до африканци и
азиатци, турците също не попадат сред най-стигматизираните групи.
Изследването е засякло нетърпимост и към богаташите (11 %) и
политиците (14 %).
Според изследването - колкото по-ниски са доходите на хората и
възможността им да се реализират професионално, толкова по-нетърпими
са те към останалите групи. В същото време се опитват да се оттласнат
от групата под тях и проявяват амбиция да се приближат до елита – до
групата, която в скалата на престижа стои над тях. Хората с високи
доходи твърдят, че са европейци, ромите, че са българи и т.н.
Анкетираните твърдят също, че „бедните са роми", вместо, че „ромите
са бедни". Близо 63 % правят връзка между етнос и проституция, просия,
криминални престъпления и т.н.
Като цяло анкетираните твърдят, че междуетническите отношения в
България се влошават, като 36 % смятат, че е твърде вероятно в близко
бъдеще да се стигне до друг конфликт като този в Катуница. Само 9 %
смятат, че няма да се случи пак. Местният феодализъм и съществуването
на олигархия се оценява като основен дразнител. Хората са изпаднали в
пряка лична зависимост от икономическата и политическа власт на един
човек, което се оказва последната катализатор, по думите на социолога
Чавдар Найденов. Анализирайки данните от изследването, той твърди, че
етническата тема е повлияла върху изборите в полза на Плевнелиев.
Официалната подкрепа на ДПС за Ивайло Калфин реално е работила в полза
на новоизбрания президент.
Според политолога Ия Петкова, анкетираните очакват европейските
институции да направят повече за нормализиране на междуетническите
отношения. Над 40 % оценяват положително намесата на Европейските
институции, особено в интеграционните процеси. 54% от българити
смятат, че европейските политици и институции могат да направят повече
за интеграцията и междуетническите отношения.