Фокус: Академик Марков, във връзка с резолюцията на Външната комисия на Европарламента, която препоръчва съвместни комисии по история със съседите, които да изчистват спорни проблеми, исках да Ви попитам...
Георги Марков: Аз имам горчив опит при връзките си с колегите от Скопие, защото за тях историята е политика, преди всичко. Това не е хуманитарна наука в Скопие, а е една политическа пропаганда. Те твърдят, че вече има македонска нация, а тази нация трябва да има вековна история. Ето това е спорът. Аз се опитвам да им докажа, че македонската нация е създадена от Тито, след Втората световна война, и всъщност - тяхната история е съвсем кратка - това е история от 1944 г. Те искат и Възраждане да имат, и средновековна история (с цар Самуил), та дори и древна история, с Александър Велики. Това не е европейско поведение. Техните учебници са изпълнени с омраза срещу българите. Там има невероятни квалификации. Ако трябва да се започне от нещо, това трябва да е с техните учебници, които вменяват вина на целия български народ. Това е при тях заболяването, просто - историците служат на скопската политика. Те са раздвоени, искат да докажат, че не са това, което са били техните деди. Аз им казвам така: „Добре, щом искате да се пишете македонци, добре. Но - да се самоопределите като македонци, това не означава, че вашите дядовци не са били българи”. Не бива да им ровят костите и да нагласят историята като някаква политическа наука към съвременните изисквания, че имало Република Македония. С това няма как да се съгласим, няма как да имаме общи проекти, защото трябва да започнем да лъжем заедно в хор с тях, а това е морално недопустимо за нас.
Фокус: С какво би могла да се съгласи българската историческа наука?
Георги Марков: В Западна Европа има такива комисии. Например, има комисия между френски и германски историци. Преди две години в Софийския университет, френският посланик и президентът Първанов, представиха един общ учебник за история на френско-германските отношения след Втората световна война. Но, забележете след Втората световна война, когато Германия и Франция вече са съюзници. Аз пък поставих въпроса, кога ще напишат история за Френско-Пруската война и за двете Световни войни, когато германци и французи воюват. Тогава ще им призная, че са много по-напреднали от нас. Тогава френският посланик, рече – ама ние още не сме стигнали до там. Така че и там нещата все още не са чак толкова много напреднали. А тук на Балканите е още по-трудно, защото тя истината е една, тя не е българска, не е сръбска, не е турска, но има различни гледни точки, особено по конфликтните събития. Ето, ние ще честваме тази година 100 години от Балканската война и понеже аз в момента преработвам своята книга за България в Балканския съюз срещу Османската империя и виждам, че всяка историография си има своя гледна точка и то вече противоположна гледна точка. Включително и скопските историци, които твърдят, че Македоно-Одринското опълчение, което е от 14 500 души, има 10 000 македонци, но е имало и 4500 българи, защото македонци са тези на запад от Места, а пък българи са в Одринска Тракия на изток от Места. Те тогава всички са били българи. Ето подобно фалшификации - няма просто как да се съгласим с тях. Това не е възможно.
Фокус: Дадохте пример с френските и германските съвместни комисии, обаче все пак това е едно следвоенно време, а тук става дума, че на практика сме с общ произход? Толкова добър пример ли са два противопоставящи се народа от Втората световна война, че ние да го вземем от тях?
Георги Марков: Обичат – Западна и Средна Европа да се дава за пример на Балканите. Макар че, чета едно изследване, според което, на Балканите не са извършени толкова масови убийства, както в Средна и Западна Европа. Въпросът е друг; въпросът е, че ние имаме обща история. Дори сега в Скопие направиха едно изследване на ДНК (това е много модерно) и се оказа, че днешните македонци в днешната Република Македония са най-близо до българите, и се чудеха как. Европейският пример е добър. Ние не можем да се откажем от историята си. Има различни гледни точки, но тези различни гледни точки трябва да се сближат въз основа на историческите факти. Трябва да започнем да се изслушваме – първо, трябва да се изслушваме. В Скопие отказват да изслушват, но все пак – има известен напредък. Попадна ми един сборник с турски документи за четите в края на ХІХ и началото на ХХ век, издаден в Скопие. Там в самите документи самото турско правителство – тогавашното вътрешно министерство пише какви са четите и разбира се – българска, българска, тук-там някоя сръбска и някоя гръцка чета. Няма македонски чети тогава. Гоце Делчев те са го поставили на кон, и Даме Груев – те се самоопределят като българи. Сега не е нужно – те да ровят в костите им и да ги правят на македонци. За това с тях не можем да се разберем. Иначе – европейският пример е добър. Трябва да се срещаме, да правим кръгли маси, да спорим – без да се караме. Но първо, трябва да има някакви принципи, да се изработят общи принципи, за да седнем заедно на една кръгла маса.
Фокус: Какви са етапите на пропагандата на македонизма след Втората световна война? Кога е най-силен и как е реагирала българската държава?
Георги Марков: Най-силен е македонизмът, непосредствено в годините след Втората световна война, когато България отново губи войната и сме победени. Тогава Тито, чрез Сталин е успял да налага и на Георги Димитров и на Комунистическата партия изцяло политиката си на македонизъм и на създаване на македонската нация. След това този македонизъм е впрегнат в обща политика на Югославия. Но, за жалост, след разпадането на Югославия, и особено днес, тази антибългарска пропаганда съвсем се развихри, защото няма вече кой да ги спира. Преди поне от Белград Тито понякога им е дърпал юздите на своите поставени хора в Скопие, а сега вече те съвсем се развихриха. Вижте - какъв център строят в Скопие, паметници мегаломански, направиха един антибългарски музей за Холокоста в Македония, искат от една еврейска организация - да съди България в Страсбург, че, виждате ли, българите не са спасили всички евреи... Вече национализмът при тях става една държавна политика, която пречи, и която не може да вкара Македония нито в Европейския съюз, нито в НАТО. Не само Гърция, но и ние, трябва да покажем червен картон. В това отношение нашето Външно министерство защо не протестира като гръцкото? Срещу този кич с някаква Триумфална арка и там са направили една карта на Велика Македония от „древно време”. И кажи - речи, половината днешна Република България е там. Защо не протестира Външно министерство? Това е моят въпрос към министъра Младенов.
Фокус: Как се отразява македонизмът на историческата наука в Скопие?
Георги Марков: За съжаление, зловредно. Аз ги разбирам - исторически македонизмът служи като щит срещу Белград. Защото те са след войни, въстания, кланета и там всичко, което е водило българите, е било изтребвано или е бягало в Свободна България – свещеници, търговци, адвокати... Наистина, те са били докарани до такова положение, в което да казват: „Добре де, ние не сме българи, но не сме и сърби, ние сме си македонци”. Част от населението взима македонизма като щит и аз го разбирам, аз не мога да се правя на голям патриот в София и свободна България. Но вече македонизмът е професия за техните историци и политици. Защото най-добре историците знаят - каква е историческата истина, че македонска нация до края на Втората световна война няма, и че я създава Тито по рецепта на Коминтерна. Аз си спомням, преди години дойде първият директор на Институт за национална история (забележете). Той дойде със служебната си кола и ме попита – Вие, като сте директор, нямате ли служебна кола? Аз казвам: „Нямам”. „Ей, виждате ли как много ни ценят политиците в Скопие...”. Там историята е политика, те са една едва дишаща държава, но виждате какви средства влагат, какви издания има на английски език, и разпространяват по цял свят техните фалшификати.
Фокус: Казахте, че е професия, добре платена ли е тази професия?
Георги Марков: Добре. Добре платена е. Архивите за новата история на Македония са в България, ние ги отворихме, те още не са ги отворили за нас. В това отношение аз бях против да ги допускаме. Дойде един колега, написа си докторската дисертация, издадоха му я като книга, но това беше преди поне 15 години, и ми се обади и ме пита - колко струва един Фолксваген Голф при вас, че си получих хонорара? Това означава, че там са много добре платени. Обаче - те са професионални фалшификатори и това е едно болестно състояние. Защото те виждат, че има българи в документи, които четат, но пишат, че са били македонци. Така че - не им завиждам за високоплатената работа.
Фокус: По какъв начин е представен образът на съседа в учебниците в средното образование, за които Вие говорихте в Скопие?
Георги Марков: Войната продължава на страниците на учебниците и това е възмутително. Те пишат за фашистки и български окупатори. Те дори определят ВМРО като една фашистка организация, която служила на българските правителства и от друга страна - са много по-благосклонни към Гърция и Сърбия. Просто - те отричат себе си, това е тяхното шизофренно състояние.
Когато човек отиде във Вардарска Македония, и види - как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейска норма на поведение. Аз много пъти съм казвал: Вие трябва да имате европейско поведение, за да влезете в Европейския съюз. Не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят 2 - 3 гробища, но там има 50 – 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония.
Фокус: Освен за Вардарска Македония, за Егейска Македония и българското население там, сме свидетели да се говори, че днес в Гърция няма българско население или поне то е доста малко...
Георги Марков: В Гърция и Турция няма малцинства. Там е записано, че всеки гражданин на Гърция или Турция, е грък или турчин. Те не признават чужди малцинства, но поне, преди Втората световна война, ги наричат славяногласни или българогласни. Тогава поне са признавали, но след Втората световна война, нито в Гърция, нито в Турция има. Но иначе - ние имаме гърци или турци като малцинство на територията на Република България. Хем те не допускат да има българи на тяхна територия, хем имат претенции, което аз като историк не мога да си обясня.
Фокус: Докъде стигна отбелязването на годишнината от Балканската война?
Георги Марков: Надявам се, скоро, във връзка с честването на Балканската война за освобождение, да бъде съставен Национален инициативен комитет под патронажа на президента Плевнелиев и да започнем подготовка. Всички съседи вече се готвят за 100-годишнината от Балканската война, дори в Турция, тогава Османската империя, загубила войната, ще има международна конференция в Истанбул и ще има чествания на Шукри паша, като спасител на Цариград в Одрин с паметник, с музей. Време е ние не да правим ведомствено честване в армията, а да направим едно национално честване, което заслужава тази славна Балканска война. Дано под патронажа на президента Плевнелиев се получи едно достойно честване.
0 коментара:
Публикуване на коментар