КЗД изпраща в прокуратурата преписката за две книги на Волен Сидеров

сряда, май 09, 2012 |

Комисията за защита от дискриминация изпраща в прокуратурата
материалите по преписка, свързана с издаването и разпространението на
две книги на Волен Сидеров, на прокуратурата, съобщиха от пресслужбата
на КЗД.

Производството е образувано въз основа на сигнал от Сдружение
"Софийска ложа Кармел №3355 на Б`НЕЙ Б`РИТ", препратен по
компетентност на КЗД с писмо от Йордан Бакалов в качеството му на
председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание. Сигналът на
Сдружението се отнася до преиздадените през 2010 г. книги, чийто автор
е депутатът и лидер на политическа партия "Атака" – Волен Сидеров, а
именно: "Бумерангът на злото" и "Властта на Мамона".

Сигналоподателят счита, че тези две книги са форма на антисемитска
пропаганда, чрез тях се насажда омраза към евреите и юдаизма, наред с
това се отрича и омаловажава Холокоста. Заради това сигналоподателят
смята, че преиздаването на тези книги осъществява състава на
престъпления по чл.108, чл.162 и чл.164 от НК, разследването и
санкционирането, на които е обект на нормативна уредба и в
законодателството на Европейския съюз – Рамково решение 2008/ 913/ ПВР
на Европейския съвет от 28 ноември 2008 г. относно борбата с
определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия, посредством
наказателното право. Сигналоподателят настоява за санкционирането на
автора на книгите.

В производството по образувана преписка в КЗД е проведено проучване, в
рамките, на което е изискано становище от Волен Сидеров като автор на
книгите; от Капка Сидерова в качеството й на управител на "
Бумеранг-БГ"ООД – издател на книгите. Въз основа на събраните
материали по преписката Комисията за защита от дискриминация установи
следното от фактическа и правна страна: От изготвения комплексен
анализ на двете книги става ясно, че двете произведения съчетават
елементи от публицистичния стил с черти на научнопопулярния, а жанрово
принадлежат към конспиративната литература. Присъщата на тези стилове
и жанр функция е да внушават и въздействат върху общественото мнение.
По своята функция двете книги са пропагандни и идеологически – те
утвърждават внушения чрез умозрително и умишлено подвеждащ подбор на
факти, придружени с произволни интерпретации.

Описаният в двете книги образ на евреина е в състояние да предизвика
както пряко, така и косвено чувства на обида у всеки евреин,
независимо от коя държава или епоха е. Те са унизителни и опозоряващи
по много различни начини чрез редица детайли от живота на евреите като
цяло. Текстът недвусмислено генерализира всяко критично твърдение от
всеки коментиран случай до общността като цяло. Образът на евреите в
двете произведения се идентифицира и в пряко, и в косвено
предназначение или потенциален резултат за предизвикване на срам,
позор, обида или унижение

И в двете произведения съществува отричане и омаловажаване на
Холокоста, като това може да доведе до разрушаване на предварителните
познавателни схеми, които читателите са имали за Холокоста като за
хитлеристки геноцид над евреите или до първоначално създаване на
изкривено разбиране на историческото явление по един подвеждащ начин.
Подлага се на съмнение представата за Холокоста като за епохално и
изключително по мащабите си насилие над еврейския народ. Създава се
впечатлението, че Холокостът е мит или измислица, който е създаден от
световна еврейска конспирация. Книгите отричат като нереално събитието
и го омаловажат на фона на загиналите от християнски културни общности
(във Втората световна война), които са представени като жертви на един
друг и вече "по-истински" Холокост. Холокостът се омаловажава и отрича
чрез изобразяването и приравняването му към измислица чрез редица
текстови похвати.

Международният военен трибунал по Лондонското споразумение от
08.08.1945 г. се е произнесъл с присъди (по групата от дела, наречени
с обединеното наименование Нюрнбергския процес), в които Холокостът
(преследването и унищожаването на евреите по време на Втората световна
война) е счетен за престъпление по чл. 6 от Хартата на същия трибунал
– престъпление срещу човечеството.

Като заключение в експертизата се казва, че от анализа и на двете
произведения става ясно, че те насаждат, подбуждат и проповядват
враждебно отношение, омраза и ненавист към определени групи от хора,
на първо място към представителите на еврейската общност. От друга
страна, книгите внушават и вменяват у читателя с еврейски произход
унижение, позор и срам.

От Софийска градска прокуратура е отказано образуването на досъдебно
производство за престъпления по чл.108, ал.1, чл.162, ал.1 и чл.164,
ал.1 от НК относно същия сигнал за двете книги, подаден от Сдружение
"Софийска ложа Кармел №3355 на Б`НЕЙ Б`РИТ" до прокуратурата. Въпреки
наличието на постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство, от заключенията на назначената от КЗД комплексна
експертиза на двете книги се разкриват данни за престъпления по чл.
162, ал. 1; чл.164, ал.1 и чл.419а от НК, както относно техните
елементи от обективна, така и от субективна страна.

Двете литературни произведения са създадени и отпечатани преди
влизането в сила на разпоредбата на чл.419а от НК, заради което
действията по създаването на произведенията биха се явили престъпление
по чл.162, ал.1 от НК според действалия към момента на извършването им
материален закон. Но стана ясно, че разпространението на двете
произведения продължава и към момента, вече година след влизането в
сила на разпоредбата на чл.419а от НК. Без издаването и без
разпространението на разглежданите литературните произведения, трудно
би било възможно дадените от автора негативни оценки за евреите и
юдаизма да достигнат до широката публика. Следователно са налице
достатъчно данни, които дават основание да се допусне, че авторът на
книгите не е в състояние сам и само със създаването на литературните
произведения да извърши проповядването или подбуждането. Това дава
основание за съмнения, че издателят и разпространителите на двете
произведения също участват в осъществяването на изпълнителното деяние
на престъпленията по чл.162, ал.1, чл.164, ал.1 и чл.419а от НК, наред
с автора на произведенията.

Тяхното участие, от субективна страна, може да е с пряк или евентуален
умисъл, или по непредпазливост (в последната хипотеза - на
непредпазливост участието на издателя и разпространителите в
изпълнителното деяние би било основание за несъставомерност, но само
по отношение на тях). Съмнение за наличието на евентуален умисъл у
издателя и разпространителите възниква заради това, че едва ли някой
би издал или би приел да разпространява каквито и да било литературни
произведения, без да се запознае най-малкото с техния замисъл или
идея. А запознаването със замисъла и идеята на тези две произведения
би се оказало достатъчно, за да могат издателят или разпространителите
да допуснат, че ще се включат в разпространяването на враждебно слово
срещу евреите като общност и срещу юдаизма. Твърдението на дееца
(автор, издател или разпространители на литературни произведения), че
не е искал, нито е допускал, че участва в извършването на престъпление
по чл.162, ал.1 от НК, не е достатъчно за заключението за
несъставомерност на деянието от субективна страна, заявяват от КЗД.
/БГНЕС

0 коментара:

Публикуване на коментар