Емине Гюлестан е от Момчилград. Придобила е бакалавърската си степен в Американския университет в България със специалности – Балканистика и Политология. Има магистърска степен по Международни отношения от Дипломатическата Академия във Виена. Била е на стаж в ОССЕ във Виена и Комитета на регионите в Брюксел. Работила е като младши анализатор в Европейската инициатива за стабилност (тинк-танк базиран в Берлин, Брюксел, Виена и Истанбул), чийто главен фокус са Балканите и Кавказките Републики.
Хайде да поговорим за комшулука. Общоприетото значение на думата е съседство. Произлиза от турската дума комшу, а в турски тълковен речник го намерих със следното обяснение: „социалната връзка на хора, живеещи един до друг; комшулукът предпоставя също права и задължения за запазването на тази връзка.”
Убедена съм, че, който и да попитам в нашия прекрасен Кърджалийски край, ще ми даде даже и по-подробна дефиниция на това, какво, аджеба, разбира под комшулук. Най-изразително тази социална връзка се наблюдава по време на религиозните празници на отделните общности, които формират една махала. Общото, което всички ние споделяме, се оказва радостта от празника ни.
В този смисъл, когато прочетох, гледах и слушах всичко онова де се изприказва по темата за агитирането на майчин език, останах с неприятното впечатление, че „тези” по Софията не познават първо какво е това български турчин и второ какво мисли за него комшията Иван.
Чисто политическото измерение на въпроса не искам да засягам, защото така ми се струва, че каквото и да говорим накрая излиза, че избирателят е само една маша в ръцете на умните и не чак толкова умните политици. Мога да цитирам препоръките на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ), тъй както и условията, които Република България се е ангажирала да изпълни ратифицирайки Рамковата Конвенция за Защита на Националните Малцинства, както и най- важното условие от Копенхагенските критерии, които Република България изпълни, за да стане част от Европейския Съюз и т.н и т.н.
Искам да обърна внимание на чисто социалната страна на въпроса, а именно дали комшията Иван се дразни от факта, че бай Хасан иска да говори на турски? Нима на него не му е ясно, че бай Хасан говори на турски в семейството си, с роднините, с приятелите си? Нима не знае, че бай Хасан от уважение към комшията си Иван винаги ще говори на български при него?
Това са риторични въпроси. Ние всички знаем отговорите. Но, да ми се измъкват пък с тезата, че това би предизвикало етническо напрежение, е като да ме заплашват, че ще ми сменят отново името. Това, че сме от провинцията, явно за някои акълии горе по етажите на властта е равносилно на неуки и неспособни да различаваме истината от лъжата и лъжата от истината.
Възможно ли е естествените права на едно малцинство да бъдат решени от мнозинството, още повече що се отнася до това кое би било добре и кое би било зле за нас. А защо не се и запитаме дали е справедлив един такъв закон, защото в крайна сметка законовата уредба на една държава трябва да гарантира равни права на всичките си граждани. Но така изглежда, че когато нещата опрат до политика, колкото и да не искам да засягам тази страна на темата, загубваме реалната си преценка. Преставаме в един момент да бъдем комшии. Забравяме, че в трудни моменти разчитаме един на друг. Даването на едно такова естествено право би ли ограничило под каквато и да е форма правото на нашите съграждани, които не владеят турски? Мисля, че не. Причините са две: едната е, че в самото предложение за поправка има условие да има задължителен превод, а втората причина не искам да коментирам, понеже е от политически характер.
Отдавна мина времето на кръглите маси, но истината е, че българското общество се нуждае от дебат. Време е да сложим на масата всичките си страхове, стереотипи и неудобни въпроси. Без излишна суетня и политика. Защото е време да се погледнем най-накрая в очите и да си кажем истината. За добро или лошо ние сме живели и ще продължаваме да живеем заедно. А и можем ли един без друг? Нека всеки отговори по съвест.
0 коментара:
Публикуване на коментар