ДПС е мъртво. Да живее ДПС!

Eмил Спахийски

Покрай шумотевицата около скандала с Комисията по дискриминация и оценките за Ботев и Левски в България отново се разгоря турският комплекс, който влачим от османско време. В апогея на скандала бившите активисти на ДПС - Касим Дал и Корман Исмаилов, обявиха, че ще правят нова партия. Според техните декларации това няма да бъде етническа партия и няма да разчита на етническия вот.

Какво е общото между скандала с нашите национални герои и новата неетническа партия? Слепотата! Щраусовият инстинкт на българското общество да си завира главата в тъмни места и да не дава адекватна оценка на минало, настояще и бъдеще, особено когато става въпрос за турския или ако бъдем по-точни - мюсюлманския въпрос.

Когато през 1989 г. инициативен комитет се събира в ресторант “Българска сватба” на бул. “Ботевградско шосе”, за да създаде Движението за права и свободи, едва ли някой от турците е предполагал, че вътре в залата ще е пълно с агенти на Държавна сигурност. Една лъжа, чиито следствия сърбаме и до днес. За турците това е “партията на борците за свобода”, за българите това е “партията на терористите”. А колко било просто - партия на Държавна сигурност.

Основната енергия, с която се храни мюсюлманското общество у нас, е страхът от нов възродителен процес и пълната незаинтересованост на българското общество от проблемите на неговите съграждани - турците. И обратното: това, което определя политическия живот у нас и променя в последния момент избора на управляващите партии, е национализмът като антитеза на ДПС и коалициите с ДПС, срещу лъжата за етническо помирение.

Тези 23 години, откакто съществува ДПС, никой, ама никой, не успя да разбие този модел на пълна политическа и икономическа автономия на партията на Ахмед Доган. Едно частно предприятие, чиято единствена цел е абсолютна власт и богатство на гърба на стотици хиляди бедни и смачкани мюсюлмани. Ние често наричаме Ахмед Доган “най-големия гарант на мирния преход”, човека, който е предотвратил една българска Босна. Не мисля, че това е така. Заслугата е на всички тези мирни и трудолюбиви хора, които преглътнаха обидата от безумната смяна на имената и не затаиха злоба у себе си. Които продължават да приемат България за своя родина и продължават да милеят за нея.
Това, което направи ДПС, е ново османско владичество, ако не си с нас, си против нас, ако не гласуваш за ДПС, няма да ти изкупя тютюна, няма да видиш работа, няма да получиш нищо. Българското общество допусна крепостно владичество в голяма част от територията си.

Този процес обаче не се случи ей така. Просто си затворихме очите така, както сме си затворили очите за 500 години от нашата история. Не познаваме нито събитията, нито процесите, нито имаме адекватна оценка за това, което се е случвало на нашата територия. Тази слепота ни пречи да виждаме и сега. Така ние позволихме държавата ни да бъде хваната в желязната хватка на ДПС, което, пак ще припомня, е асистирано от ДС, и поне от половината демократични години ние реално бяхме управлявани от техните капризи... предимно финансови.

Щеше да бъде честно и нямаше да се стигне дотук, ако нашите елити (ако мога да цитирам Кольо Колев) бяха се изправили срещу историята. Възродителният процес е едно от най-унизителните неща, които българите сме правили някога. Ние обаче никога не намерихме сила и честност да осъдим това злодеяние. Държим се така, както Цветан Цветанов с терористичния акт в Бургас - сякаш не е било. А “то така си беше”, е детско оправдание.

Турците, мюсюлманите, другите малцинства щяха да бъдат значително по-спокойни, по-свободни, ако имаше осъдени от виновните за насилствената смяна на имената. Така те щяха да знаят, че българското общество е наистина против насилието и е искрено загрижено за демократичните ценности. Нещо повече: един такъв акт щеше да детронира Ахмед Доган от позицията му на единствен легитимен представител на мюсюлманите у нас.

Корман Исмаилов и Касим Дал казват, че партията, която правят, няма да бъде етническа. Не вярвам. Най-вероятно го казват, за да спазят нормите на конституцията. Очаква се новата партия да бъде истински конкурент на ДПС. Това може да стресне много хора, защото страховете ще изкарат на предна линия много видения. Предимно лоши. Това, което обаче трябва да знаем и да подкрепяме, е, че ДПС трябва да има алтернатива. Екстремизмът обикновено се появява по две причини: първо, когато едно капсуловано общество, каквото е мюсюлманското у нас, няма алтернатива (тогава избива в религиозен фанатизъм), и второ, когато политическите монополисти губят властта си. Затова българи нямат шанс да бъдат алтернатива на ДПС. Единственото полезно нещо за обществото е конкуренцията, свободният пазар на идеи, на практики, на политики.

Една “депесарска” алтернатива на ДПС ще направи политическия спор видим и познаваем, дори ако се говори на турски език.

trud.bg, 18.08.12