История на Хизбуллах

Алевтина Плочева

Ливан е една от най- разнородните по своята идентичност държави в арабското съвремие. Тя е разделена на 18 признати конфесионални групи, всяка от които съжителства и е равноправна спрямо другите. За всяка една от тези конфесионални групи са отредени места в управлението на страната, и всяка една от тях намира поле за своята изява.

Ислямската религиозно-политическа организация Хизбуллах е създадена през 1982 г. Нейният духовен основател и лидер е великият аятоллах Мухаммад Хусеин Фадлаллах, който действа под ръководството на иранското духовенство. Организацията се създава след Иранската революция през 1979г. През 1982 г. в Техеран се провежда първата “Конференция на угнетените”, на която присъства и ливанска делегация, представена от улемите аятоллах Мухаммад Хусеин Фадлаллах, шейх Субхи Ат-Туфейли, шейх Мухаммад Язбек, шейх Афиф Наблуси, шейх Хусеин Курани, шейх Рагиб Харб и сеиид Ибрахим Амин Ас-Сеиид Иранският имам Хомейни призовава започването на мобилизация на хората за борба срещу Израел. След тази конференция започва практическото формиране на партията и въоръжената структура на Хизбуллах за борба с Израел. Организаторите на Хизбуллах в Ливан са Аббас Ал-Мусауи( членове на партията “Ислямски призив”), Хасан Насраллах, сеиид Ибрахим Амин ас-Сеид, Наим Касим, Имад Мугния, Абу Хасан Худр Саляма (членове на движението “Амал”) и Абд Ал-Хади Хмади (член на комунистическата партия).

Инициативата за създаването на организацията принадлежи на имам Хомейни, а идеологическия й център става иранският град Кум, където е пренесена “Неджефската школа”. Основаната организацията се подчинява пряко на имам Хомейни, на когото принадлежи и последната дума за взимането на важни решения.

Формирането на Хизбуллах в периода на гражданската война в Ливан води до сблъсъци с различни политически сили, а също и Амал и сирийските войски. Но скоро след това и подкрепяната от Сирия Амал и самата Сирия се примиряват със съществуването на организацията в условията на конфронтация с Израел.

При създаването на организацията се избира от няколко предложени имена- Ислямско движение Амал”, “Ислямски джихад” и “Революционни кометети”. Избрано е обаче име, което да обединява всички мюсюлмани- “Партия на Аллах” (حزب الله кораничен термин , антипод на “Партията на Сатаната”) , за която се споменава в Корана: “Който се сближава с Аллах и с неговия пратеник и с вярващите …Привържениците на Аллах, те надделяват” (сура Трапезата 5:56).

През 1985 г. се появява “Отворено писмо” , което провъзгласява като основна политическа цел на организацията установяване на “Ислямски ред” , призован да възстанови справедливостта. Самата справедливост е разбирана не като модел на демократично общество, а като социален модел, основан върху законите на исляма, и стремящ се към справедлива власт. Като основа на това общество се явяват предписанията в Корана, Сунната и иджтихадът на улемите, което е ново понятие в политическия ислям и присъства все още само в шиизма. В самата идеологична доктрина се подчертава единството на ислямската Умма без подялба на шиити и сунити.

От 1932г . не е провеждано преброяване на ливанското население, поради тази причина не можем да знаем със сигурност точния му брой, но се смята, че е около 3 млн души. Тогава през 1932г съотношението християни- мюсюлмани е 60% към 40%. Но към днешна дата съотношението е променено и е 40% към 60% християни- мюсюлмани. Лозунгът да се достигне справедливостта посредством “управлението на мнозинството” свидетелства за значителен ръст на числеността на шиитската общност, която е уверена в силите си. Сунитите също биха могли да спомогнат за провъзгласяването на “Исламския ред”, но ръководството на това общество остава въпрос, който се корени още в началното развитие на исляма. Броят на шиитите надвишава броя на останалите конфесионални групи, което говори за правото на мнозинство в парламента, но докато не бъде проведено ново официално преброяване на населението, това мнозинство не би могло да бъде признато.

Системата на Хизбуллах е секретна и строго дисциплинирана. Начело стои “Консултативен съвет за взимане на решения “ (مجلس شورى القرار), съставен от 7 души, назначава се генерален секретар (от 1992г насам за такъв е преизбран няколко пъти Хасан Насраллах). Властта е разпределена между няколко души за да се избегне струпване на властта в ръцете на лидера. Решенията се взимат с консесус и рядко с формално гласуване. Съветът се занимава с всекидневната дейност, провежда срещи, взима решения по финансовите, военните, юридическите и социалните въпроси. Освен консултативния съвет съществуват много подорганизации, комитети и секретни агенции. На лице е и организацията в сянка “Партийна сигурност” (أمن الحزب), която охранява лидерите и вътрешния ред в организацията. За дейността на консултативния съвет и самите лидери наблюдава комитетът за връзка (لجان الإرتباط). През 2000г е създадена тайната организация, която може да повлияе върху решенията в Хизбуллах. Членовете на консултативния съвет се избират от общото събрание(المؤتمر العام ), ръководено от изпълнителен съвет, състоящ се от 12 души.

Организационната структура на “Партия на Аллах” е съставена от независими звена, които нямат връзка с другите, за да може в случай на разкритие на едно от звената, да не бъдат разкрити и другите.

Дейността на Хизбуллах се простира не само в Ливан, а излиза извън границите му. Отделения на организацията съществуват в долината Бекаа, провинцията Ал-Джануб, в Западен Бейрут и в южните му предградия.

През 1989г. Хизбуллах е призната на държавно ниво, благодарение на Таефския договор, подписан при посредничеството на Сирия. Таефският договор слага край на гражданската война в Ливан и изисква всички въоръжени формирования в Ливан да прекратят военните действия. Така става ясно за Хизбуллах, че е партия на съпротивата.

Хизбуллах е смятана за опасна терористична организация в няколко европейски държави, както и в САЩ. През 2003 г. бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет прави изказване, в което заявява, че Хизбуллах е по-опасна дори и от Ал-Каида. Хизбуллах фигурира като терористична организация в списъците на Великобритания и Холандия, докато Франция я изключва от своя списък.

Хизбуллах е организация е “групировка от хибриден вид”, която се изявява едновременно като политическа партия, международно движение, местна организация и въоръжена милиция. След изтеглянето на израелските войски от Ливан през 2000г. съдбата на Хизбуллах се поставя под въпрос, тъй като реално няма срещу какво да се оказва съпротива. Пред организацията стои въпросът за определението й само като политическа партия (което предполага нейното разоръжаване). Причина за оставането й като въоръжена партия обаче е американската интервенция в Ирак. Всъщност както посочва доц. д-р Евстатиев концентрирането й върху политическа дейност и заемането на по-голямо количество места в управлението на Ливан би довело до промяна в политическия баланс в Ливан. За сирийското правителство е удобно съществуването на въоръжената Хизбуллах, тъй като може да използва военния й потенциал.

Социалната дейност на Хизбуллах е доста обширна. От партията са построени училища и детски градини в Ливан, болници и клиники(а дори са отворени и супермаркети). От дейностите на партията е помощ на семействата на бойците и осигуряване на евтини услуги в сферата на здравеопазването. Много по-евтино е предлаганото обучение в училищата на партията, отколкото в държавните. Предоставят се стипендии на нуждаещите се. Изучава се арабският език, ислямът и шиитсктата култура, както и английският език и точните науки. Тези училища са отворени не само за шиити.

След оглавяването на партията от Хасан Насраллах, се създава алтернативна система на съдилища, в които се разглеждат дори и убийства. Тази алтернатива се предлага не само за шиити, но и за всички ливанци без изключение. Заедно с това са въведени някои смекчавания на строгата идеология- прекратено е насилственото натрапване на религията, принуждението на жените да носят хиджаб. Партията умело използва медиите за своите интереси. Хасан Насраллах създава собствена пресс-служба. Създаден е телевизионният канал на организацията “Ал-Манар”, който се ползва с голяма популярност. Насраллах издава специален указ, според който всеки отряд трябва да бъде съпровождан от телевизионен оператор. Освен репортажите от горещите точки, програмата на канала включва сериали и предавания за деца и спорт. В медийната дейност на Хизбуллах са включени и няколко радиостанции и интернет сайтове и вестникът “Критика” (اللإنتقاد).

На чело на организацията са стояли четирима лидери. Първият е великият аятоллах Мухаммад Хусеин Фадлаллах (1982-1985), вторият е Субхи Ат-Туфейли(1985-1991г.), третият е Аббас Ал-Мусаи (1991-1992г.) и последният, който до сега остава лидер е Хасан Насраллах (от 1992г.).

Аббас Ал-Мусаи (1952-1992) е роден в селото Ан-Наби Щаит в долината Бекаа (Ливан). Получава религиозното си образование в Неджеф, където попада под влиянието на идеите на Аятоллах Хомейни. През 1978г. се завръща в Ливан. ЗА генерален секретар на Хизбуллах е избарн през 1991 г. Разглеждан е като по-умерен деец в сравнение с много други лидери и членове на тази организация. Умира на 16 февруари 1992 г., когато израелски хеликоптери обстрелват няколко коли в Южен Ливан. В резултат на това загиват съпругата и синът му, както и четирима техни спътници.

Хасан Насраллах е роден в Източен Бейрут през 1960г. Той е най-големият син от деветте деца в семейството. Гражданската война в Ливан принуждава семейството да се премести в южен Ливан, където Хасан става член на шиитското движение Амал. От там бъдещият генерален секретар на Хизбуллах се премества в Ирак, в град Неджеф, където изучава религиозни дисциплини под ръководството на аятоллах Мохаммад Бакир Ас-Садр. През 1978г. след шиитското въстание режимът на Саддам Хюсеин започва репресии срещу радикалните духовници в Неджеф, и голяма част ливански студенти са принудени да се върнат в родината си. До 1985г. Хасан Насраллах е местен представител на Хизбуллах в района на Бекаа, след това е назначен за представител на движението в Бейрут. Много експерти смятат, че бързият подем в кариерата на Насраллах е учудващ, тъй като той не притежава необходимия религиозен статус. Именно при Насраллах организацията се превръща в политическа партия, която обаче има доста обвинения в терористични актове.

Решаващо става участието изборите за ливанския парламент. При Ал-Мусауи Хизбуллах преди всичко е военна организация, която се бори срещу израелската окупация. Това обаче се променя след убийството на Ал-Мусауи. Насраллах изцяло променя облика на организацията. Преди това организацията е била преди всичко представител на иранските революционери във войната срещу ционизма. След участието в изборите (със съгласието на Иран), обаче Хизбуллах започва да заема все по-важна позиция в Ливан. През ноември 1997 г. Насраллах обявява създаването на “Ливанска съпротива” и предлага на други организации да се присъединят към него. Движението Амал, което се явява главен шиитски противник на Хизбуллах в борбата за влияние в шиитската общност и в шиитското представителство в парламента, влиза в състава на обединеното командване, но при това Насраллах осъществява пълен контрол над дейността. Последните месеци на 1997 г. са решаващи за Насраллах в борбата му за лидерство. През юли Субхи Ат-Туфейли вдига “въстание на гладните”. Той утвърждава, че Насраллах пренебрегва нуждите на шиитската община, особено в долината Бекаа.)

На 12 септември 1997г. в сблъсък с израелските войници е убит Хади- най-големият син на Насраллах от жена му Фатима. Израелските войници не осъзнавайки кого са убили прибират тялото за да го обменят за тялото на техен убит войник. Насраллах отказва да води преговори за връщането на тялото на сина си, с обяснението, че нищо не го отличава от останалите загинали за светата цел.

Първият лидер и идеолог на организацията е Шейх Мухаммад Хусеин Фадлаллах -Аятоллах, главен муджтахид на шиитската община в Ливан. В наше време той е един от малкото шиитски духовници, които носят титлите “велик аятолах” и “марджа ат-таклид” (религиозен авторитет). Той е роден в през 1935г. в Неджеф (Ирак) в семейството на ливански шиит, преместил се в Неджеф (един от световните центрове на шиизма за изучаването на исляма. От малък се забелязва склонността му към поезията, от десет-годишен пише стихове. Учи в религиозно училище в Неджеф, след това в училище (медресе) от съвременен тип при религиозното общество “Мунтада ан- нашр”, където му е по-интересно, защото там освен Корана се преподава литература, изкуство, юриспруденция и логика. Учи се от големи шиитски богослови и правоведи като Абу Ал-Касим Ал-Хои, Мохсен Ал-Хаким, Махмуд Шахраварди, Мулла Садр Ал-Кафкази. Взима участие в издаваното в Неджеф религиозно културно списание “Ал-Адуа”. През 1952 г. се завръща в Ливан. През 1966г. се заселва в бедно шиитско селище Наба – в околностите на Източен Бейрут. В Ливан е основател на редица училища, религиозни училища, безплатни болници и ислямски центрове. Там отваря библиотека, културен център за жени и клиника. Автор на много трудове с религиозна и обществена тематика. През 1976г. в началото на гражданската война в Ливан се преселва в южната част на страната заедно с други шиитски бежанци. Тя го кара да разшири кръга на своята социална дейност- отваря училища за инвалиди, медицински центрове, и три института за слепи и глухи хора. Едновременно с аятолллах Саиид Мухаммад Бакир Ас-Садр в Ирак, Саиид Фадлаллах започва да развива и укрепва шиитсктото движение в Ливан. След смъртта на Ас-Садр, остава единствен проповедник на шиитското движение в Ливан. От 1985г .е президент на Ливанския съвет на организацията “Хизбуллах”. Участва в разработката на “Ливанската ислямска конституция”, чийто модел е предложен още през 1979 г. от неговия приятел виден шиитски богослов Муса Ас-Садр.

Въпросът за ръководството на шиитската общонст се корени още в историческото развитие на исляма. Въпросът за имамата и легитимността на ръководителя на Уммата е пренасян до ХХ в. , когато както посочва доц. д-р Евстатиев “Очевидно е, че шиитите са изправени пред въпроса за духовния авторитет в своята общност и те му дават наистина реформаторски отговор, поради което решават някои от казусите, пред които суннитите са изправени и в наши дни”. Решението идва от Иран, още от времената на Сафавидската династитя (1501-1732г.), когато след дебати за религиозното водачество в учението мардажиййа се налага мнението на салафитите, че духовенството трябва да взима участие в политическото управление. Така се появява титлата “аятоллах” (“Божие знамение”), а “велик аятоллах “ означава духовници, почитани като марджа ат-таклид, броят на духовници, носещи тази титла едновременно е ограничен. Аятоллах Хомейни добавя към това учение доктрината си (ولاية الفقيه), гласяща че властта на имама може да бъде в ръцете на духовен водач.

Аятоллах Фадлаллах внася арабското начало в тази доктрина. Неговото съчинение “Ислямът и логиката на силата” става вдъхновител за създаването на Хизбуллах. Аятоллахът е смятан за духовен водач на организацията до 1992-1993г. В момента обаче между него и организацията има много разминавания в менинията. Аятоллахът не признава решението на Хизбуллах за подкрепа на аятоллах Али Хаменей, като наследник на аятоллах Хомейни. Аятоллах Фадлаллах има собствени последватели, не само в Ливан, но и сред много мюсюлмани в света, които го почитат като религиозено-политически авторитет, по този начин се противопоставя на аятоллах Хаменей и се дистанцира от Хизбуллах. Желанието на аятоллаха е да се върне в Неджеф, земите на Ирак, където е и гробът на Али, и да стане религиозно- политически авторитет, като конкуриращ център на Кум. Възможностите за осъществяване на това желание обаче все още са далечни, имайки предвид и преклонната възраст на аятоллаха и обвиненията от страна на американското правителство за негова намеса в някои терористични актове.

Религиозно-политическата организация Хизбуллах в Ливан е реален продукт на времето и борбите в Ливан и мюсюлманския свят. На нейно име са преписвани многочислени терористични актове и незаконна дейност, в ущърб на европейския свят и Съединените Американски Щати. Трябва да вземем под внимание, че тероризмът за едни, всъщност е отбрана за други. С времето обаче организацията все по-малко залага на военните действия и все повече прилича на политическа партия, предвид участието й, макар и ограничено в ливанския парламент и критиките, отправяни към властта. Социалната й дейност е огромна подкрепа на шиитското общество в Ливан, подкрепа върху която в голяма степен се крепи авторитетът и реалната дейност на организацията. Не може да се каже, че Хизбуллах е организация с едностранна насока, както посочва доц. д-р Евстатиев тя съчетава в себе си четирите тенденции- секуларизъм, освобождение, реформизъм и ислямизъм.

.......
1.Евстатиев, Симеон, Хабилитационен труд “Религия и полтика в арабския свят: ислямът в публичната сфера”, СУ ”Св.Климент Охридски” , 2005г.
2. Евстатиева, Галина, Лекционен курс по арабско странознание, СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2007 г.
http://www.geopolitica.ru/articles/409
4. http://www.geopolitica.ru/articles/409
5. http://arabic.bayynat.org.lb/