„Сблъсък” или „диалог” между цивилизациите ?

Последните години от първото десетилетие на XXI век ни сблъскаха с бързо променящата се политическа и икономическа картина в света. Заговори се за световна финансова и икономическа криза, която може да прерастне и в социално- политическа. Проблемите, които изникнаха пред световното общество, естествено не бяха спонтанни, а резултат от последователна политика, но те засегнаха предимно Западния свят . Кризата се разви в посока САЩ- Европейски съюз- останалият свят. Пред ЕС тя постави на преден план две конкуриращи се визии за икономическото бъдеще на Европа – дали то да се базира на консервативни разходи на принципа ”харча, колкото произвеждам”, или на насърчаване на потреблението, заетостта и бизнеса като ключови фактори за растеж. Нуждата на обединена Европа от динамика и промяна става все по-осезаема, но намирането на изход от ситуацията се затруднява от влошеното състояние на европейските икономики и от застоя в трудовия пазар. Застаряващите общества в Стария континент слагат допълнителен прът в колелото на европейското икономическо развитие. Очевидно е нужна нова енергия на съюза, както в икономически, така и в ценностен аспект. Защото проблемите в икономическата сфера се спътстват и от социално-политически проблеми, поставящи под въпрос основните европейски ценности като солидарността, многообразието и толерантността. „Свежата кръв” от която се нуждае Европа като икономически ресурс може да бъде възприемана и като една паралелна необходимост от „свежи идеи” за един нов световен ред и за едно ново, по-справедливо и балансирано политческо устройство на света. Несъмнено пътят към осъществяването на по-ефективна и сполучлива връзка с „останалия свят” и възползването от плодовете от тази връзка минава през един качествен диалог и зачитане на ценностите на различния. Но сме свидетели , че Европа изнемогва в това отношение. Макар толерантността и солидарността да са декларирани като ценности, под предтекста, че се защитава свободата на словото, се разпространяват идеи, които са открито подигравателни и дори враждебни спрямо религиозните ценности на цяла една вяра- Исляма. Карикатурите на Пророка Мохамед в различни европейски медии, както и провокативният филм за него възпламениха страстите и реакциите на мюсюлманите по цял свят. И подобни провокации под формата на шеги, карикатури и закачки , които очевидно имат за цел да изтъкнат на преден план неразбирането на другия и неуважението на ценностите и разбиранията му, се раждат не къде да е другаде, а в сърцето на цивилизована Европа. Вярно, те не ангажират общото отношение на всички хора в Съюза, но е показателно, че такива провокации могат да виреят засега само на европейска почва. Ненапразно турският премиер Ердоган на няколко пъти от различни форуми призова световната общност да се инкриминализират подобни прояви, уронващи престижа на която и да е религия. Но засега ислямофобията не се радва на същата защита както Холокоста. Това отношение неизменно поражда чувството на двоен стандарт и не допринася за диалога между цивилизациите, а по-скоро представя западното разбиране за „сблъсък между цивилизациите”, предложено от Хънтингтън. А такова разбиране неминуемо води до конфликти между Запада и Ислямския свят, които, ако се ускорят, могат да прерастнат в конфликти от глобален мащаб. Източната философия от хилядолетия е протегнала своята ръка към Запада и ратува за диалог между религиите. Ценностите на суфизма са видни от думите на техния известен представител Джеляледдин Руми Мевляна : „Ела, и пак ела. Какъвто и да си. Неверник и да си, или на огън да се кланяш. Езичник и да си...”. Но докато тази ръка не се стисне чистосърдечно, декларациите за многообразие, солидарност и толерантност ще останат да висят във въздуха. Разбирането на сигурността единствено през призмата на икономическото и военното надмощие засега не предлага ефективни модели за успешно сътрудничество и диалог между цивилизациите. Същевременно битката за икономическото надмощие на Западния свят и в частност на развитите страни възпроизвежда един затворен кръг от потребителска философия- произвеждане на стоки и услуги , рекламиране, пласиране, защита на икономически интереси, което предизвиква нуждата от стандартизиране, водещо на свой ред до намаляне на конкурентоспособността на малките и средните фирми и задълбочаване на пропаста бедни-богати. Това пък от своя страна води до намаляването на покупателната способност и на потреблението и затваря омагьосания кръг. Икономическата глобализация e процес, който се развива през последните десетилетия на 20 век. Той се характеризира с това, че движещите му сили са индустриалните държави и транснационалните корпорации, разположени в тях. Затова не е изненадващо,че транснационалните корпорации са се превърнали в едни от най-силните икономически и политически сили в света днес. Например комбинираната печалба на двете най-големи автомобилни корпорации в света Дженерал Мотърс и Форд надвишава съвкупният БВП на африканските държави от Субсахарския регион. Комбинираните продажби на шестте най-големи търговски компании в Япония са приблизително равни на комбинирания БВП на цяла Южна Америка. Комбинираните продажби на най-големите двеста корпорации надвишават съвкупния БВП на всички страни, без най-големите 9 икономики, което ще рече, че те надминават комбинираните икономики на 182 страни. Транснационалните компании държат 90% от всички патенти за технологии в целия свят. Те заемат и около 70% от световната търговия, но повече от 30% от тази търговия е вътрешнофирмена, между различните предприятия в корпорацията и вместо да създават интегрирано глобално пространство, тези фирми изграждат мрежи от производство, потребление и финансови връзки, които носят икономическа полза само на около една трета от хората по света. Две трети от населението на света са или изолирани от тази дейност на корпорациите или губят от нея. Затова през последната година ясно се вижда стремеж към един по-социален модел в Европа. А и не само там. Свидетели сме на засилващото се влияние на организацията Г-20 за сметка на старата структура Г-7. Бързото развитие на страни като Бразилия, Индия и Турция съвсем естествено ги нарежда сред новите големи световни сили. Развиващите се страни вече сами и активно търсят своето място в преструктуриращия се свят. Зачитането на техните интереси и предоставянето им на повече правомощия в геополитически план би придало една нова динамика на текущите процеси от общоевропейско и световно значение, независимо дали засягат икономически, финансови, социални, политически или културни въпроси.