Втората пресконференция на Европейски институт „Помак” беше на път да прерасне в скандал. Вместо представители на сериозни медии в пресцентъра на БТА бяха дошли екипи на националистическите телевизии „Скат” и „Алфа”, членове на фашистката дружба „Родина”, няколко феодални старци от институтите на БАН и агенти на политическата полиция ДАНС. Неканените гости се опитаха да помрачат дългоочакваното събитие, но за щастие до по-сериозни крайности не се стигна.
Това бе втората пресконференция на Европейски институт „Помак” от неговото създаване миналата година. Конкретният повод за нейното свикване е отпадането от доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за България на изискването към страната ни за спазване на правата на помашкото и македонското малцинство, което бе резултат от намесата на българските делегати в асамблеята.
Институтът бе представен от неговия директор Ефрем Моллов и членовете на ръководството Кадри Уланов, Васил Войнов, Ариф Алов, Мехмед Дурсунски и Рамадан Кехайов. От поканените чужди дипломати дойдоха представители на посолствата на Гърция и Косово. На присъстващите в залата журналисти и гости беше раздаден доклад за положението на помаците в България. Докладът е адресиран до Европейската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други международни институции.
В изказването си при откриването на пресконференцията Ефрем Моллов обърна внимание на процесите на пробуждане, които се наблюдават през последните години сред помашката общност у нас и в съседните държави. Тези позитивни тенденции обаче са съпроводени със засилване на натиска от страна на тайните служби и националистическите организации срещу помаците. Примери за нетолерантност и друг път са били изтъквани от директора на института. Този път Моллов постави акцента върху медийната дискриминация срещу помаците в България. Като пример за такава той посочи атаката срещу него от страна на „журналистката“ Елена Алекова. През последния месец въпросната „журналистка“ на няколко пъти хвърля обвинения срещу директора на институт „Помак“ в различни медии, които са му отказали право на отговор. „Не желаем да създаваме проблеми на никого и да прекрояваме граници. Готови сме за разговори с всеки в името на общото ни бъдеще”, завърши експозето си Моллов.
След него думата взе Васил Войнов, финансов директор на института. Той наблегна върху икономическия геноцид над помашките райони. „През последните години помаците са принудени да бягат заради безизходицата, а портрета на Бойко Борисов виси навсякъде в региона, за да всява страх“, каза още Войнов. Той не пропусна да напомни и за скандалите около преброяването на населението през 2011 година. Отказът на държавата да разреши на помаците да се самоопределят като такива, ще накара много от представителите на общността да се пишат турци, категоричен бе Войнов.
Към края на пресконференцията градусът на напрежението започна да се покачва. Присъстващите в залата едва дочакаха ораторите да свършат, за да им се нахвърлят с добре познатите патриотични коментари. Пресконференцията се превърна в дискусия, в която ентусиазираната публика изрецитира добре назубрените клишета, че „помаците са българи“, че „в България няма
малцинства“, че „помаците не са етнос, а етнографска група“ и други терминологични безсмислици. Най-често задаваният въпрос беше свързан с финансирането на института, на което Мехмед Дурсунски отговори с логичния контра въпрос: „А кой финансира Дружба Родина?” Някоя си Емилия Славкова, самоопределила се като „балканист“, се обърна към представителя на Българския Хелзинкски комитет Рамадан Кехайов с обвинението, че представляваната от него организация е проводник на американо-еврейската политика, която има за цел да заличи България. Същата госпожа обясни на Ефрем Моллов, че идеята му помаците да се превърнат в мост между балканските страни и народи е добре прикрит неоосманизъм. Така последните десетина минути от събитието се превърнаха в произволно хвърляне на добре познати патриотични обвинения.
Скандалът, който патриотите спретнаха, за пореден път показа, че българското общество е твърде далеч от зрелостта на европейските общества, за да приеме помашката идентичност като част от своето културното многообразие. За съжаление, присъстващите в залата комплексирани субекти представляват една доста представителна извадка, а по отношение на медийното присъствие имат пълен монопол. Очевидно е, че помаците не могат да разчитат на нормален диалог в едно общество, където властва първосигналният войнстващ патриотизъм. Изходът трябва да се търси в по-активното и целенасочено информиране на европейската общественост за положението на помаците у нас, защото, за голямо съжаление, в България положителни промени са възможни само под натиска на Брюксел.
Георги Зеленгора / Pomaknews Agency Sofia I http://pomaknews.com
