Месут Йълмаз е бивш премиер и външен министър на Република Турция. Роден на 6 ноември 1947 г. Член на Отечествената партия (1983-2007) и на Демократическата партия (2009-2011)
Министър-председател на Република Турция: 23 юни - 20 ноември 1991 г.; 6 март - 28 юни 1996 г.; юни 1997 г. - януари 1999 г. Два мандата министър на външните работи
Женен, с две деца
Женен, с две деца
- Г-н Йълмаз, нашите турци - и в България, и в родината ви, хранят много топли чувства към вас. Наричат ви bizim adam - свой човек. Този респект не се ли дължи на факта, че бяхте външен министър по време на голямата изселническа кампания?
- Отношенията между България и Турция и проблемите на турците, живеещи в България, винаги са заемали специално място в моята политическа кариера.
През 1988 г., когато тогавашното българско правителство прилагаше асимилационна политика към своите граждани от турски произход, отношенията между двете съседни страни бяха на най-лошото си ниво в историята.
Тогава бях външен министър на Турция и на международни форуми воювах срещу тази
нецивилизована политика.
нецивилизована политика.
Но казвах и това, че ако България се откаже от нея и съгласно документите от Хелзинки признае правата на тези си граждани, турците могат да станат мост на приятелството между двете страни, които да са пример на останалите държави.
- През 1998 г. вие бяхте министър-председател на Турция, а премиер на България бе Иван Костов. Тогава той направи историческо посещение в Бурса, където се извини за възродителния процес. Каква бе вашата роля?
- През 1998 г. аз като премиер заедно с българския ми колега Иван Костов направихме много важни стъпки за заличаване на лошите следи на историята, облекчаване болките на тези изстрадали хора и развиване на бизнес отношенията между двете съседни страни.
Правителствата, които дойдоха след нас, ги продължиха. В навечерението на новото столетие хората, които принудително бяха изселвани, чиито имена бяха сменени насилствено, езикът - забранен, вече имаха отново своите свободи и социални права, получиха права на граждани и на двете страни.
Те дори започнаха да прекарват една част от годината в България, а друга - в Турция. С подкрепата и на Турция пък България осъществи своето членство в НАТО, ускорено бяха започнали да се реализират бизнес проекти между двете страни, като в България се въвеждаха в експлоатация турски, в Турция - български, а в трети страни - съвместни инвестиции.
- Турция, както и България, също е наследила тежки проблеми, свързани с разбирателството между различните етноси. Как ги решавате?
- През август 2001 г. като вицепремиер на Турция в правителството на Бюлент Еджевит при обсъждане на закона за отмяна на смъртното наказание и разрешаване на телевизионни програми на кюрдски език във Великото народно събрание на Турция направих изказване от името на правителството и посочих България за пример.
Казах, че проведените реформи в България, от една страна, прекратиха човешките драми, а от друга - отвориха вратите на Европейския съюз за България и Турция трябва да вземе урок от този опит по своя път към демократична и правова държава.
- Да се върнем по-назад във времето. Приписват ви роля в легализирането и регистрирането на ДПС за участие в първите демократични избори у нас, Каква е истината?
- Както се разбира от това, което разказвам, нито в миналото, нито пък днес, никога не съм бил привърженик на политика, базирана на етническа основа.
Вярвам, че в една истинска правова държава независимо от това към коя етническа или религиозна група принадлежи всеки трябва да има еднакви права и свободи.
- И все пак?
- И до мен са достигали съобщения от българските медии за личната ми подкрепа и подпомагане изграждането на партията на Движението за права и свободи. Тези съобщения нямат нищо общо с действителността.
Така при всяка среща с представителите на тази партия съм казвал, че политиката на етническа основа е грешна. Убеден съм, че вместо съществуване като турска партия е необходима ориентация към цялото българско общество.
Винаги съм внимавал да не се намесвам във вътрешната политика на България.
Днес и в България, и в Турция съществуват фанатизирани политически групи, които се опитват да получат дивиденти от враждуването.
Само че и в двете страни смазващото мнозинство на избирателите не показва предпочитание към тях. Затова мисля, че изграждането на още по-близки отношения между политическите кадри, привърженици на мира и демокрацията, ще гарантира развитието ни в бъдеще.
- По време на последното си посещение в България проведохте разговор с вицепремиера Цветан Цветанов. Казахте, че една от темите е била за българските изселници в Турция?
- С тази мисъл в миналото имах много близки лични отношения с уважаемите президенти Петър Стоянов и Желю Желев, с бившия премиер Симеон Сакскобургготски.
Те продължават и днес. В близък диалог съм с Цветан Цветанов, вицепремиера на подалото оставка правителство на Бойко Борисов.
- Въпреки че вече не сте действащ политик, вашата дума тежи много и у нас, и в Турция. Склонен ли сте да поемете ангажимент към българска политическа партия?
- Действително в момента не съм в активната политика. Единствената ми цел е да не допуснем повтаряне на лошите моменти от миналото и като съседни страни, които понасят несгодите на своето развитие, да продължим по своя път без проблеми между нас, в атмосфера на мир и приятелство.
По този път пред българските ни приятели предстои важно изборно изпитание. Пожелавам им да го преодолеят в зряла и здравомислеща атмосфера.
24chasa.bg
