Интервю на Нихат Кабил, министър на земеделието 2005-2008 г. за „Гласът на фермера“
-Господин Кабил за България земеделието е един от най-важните сектори на нейната икономика. Освен че осигурява заетост на стотици хиляди хора, то дава съществен принос във формирането на българския БВП. Как смятате, адекватно ли е отношението на последното правителство към този отрасъл и не е ли поведението към него като към "доведено дете"?
Безспорно, очакванията към предишното правителство в сектора „Земеделие“ бяха големи, защото анонсите бяха големи. В публичното пространство се заговори за лошите предишни управляващи, че държавата е „обран бостан“ /при наследство от над 8 млрд. лв. фискален резерв/, че предстоят сериозни промени в посока на радикално подобряване както на състоянието на сектора, така и на селските райони като цяло, че всички средства от европейските програми за земеделие и рибарство ще бъдат усвоени на 100%, защото „на тях им спираха еврофондовете, а на нас ни ги пускат“, и т.н...... Няма нужда отново да се връщаме към този момент. Помним го добре. Да си призная – и аз имах високи очаквания. Еднопартийно управление, демонстрация на политическа воля, концентрация на управленческите решения, добра база за развитие на политиките...Но, след това нещата отидоха в друга посока - повсеместна метла на всички нива в структурите на администрацията, назначаване на „калинки“, „българският Бил Гейтс“, самоцелни пиар и други акции като „Дупетата“ /помните ли?/, мегаструктурата БАБХ, стандарти в храните /не че идеята е лоша, а изпълнението знаем докъде доведе/, имитация на диалог с браншовете, тракторни протести, периодични скандали....Ако кажа, че отношението на предишните управляващи към сектора бе като към „доведено дете“, значи да бъда некоректен. Имаше опити за отговор на наболели проблеми, но те по-скоро оставяха впечатление за „гасене на пожари“, за работа на парче, за следване на събитията. А секторът, след периода на присъединяване и адаптация към ОСП на ЕС имаше нужда от спокойствие, полагане на ясни и постижими цели, търсене на точки на съгласие с производителите по отрасли, стремеж към привличане на съидейници за надграждане, търсене на формули и решения за бъдещото развитие.
- Няма съмнение, че след приемането ни в Европейския съюз пред България и пред нейният аграрен сектор изникнаха нови предизвикателства. За изминалите години земеделието укрепна материално-технически и се наблюдава силен подем в някои отрасли, като зърнопроизводството. Не нарушава ли това в известен смисъл неговото балансирано развитие?
-Подемът, особено в полското производство беше очакван. Още преди ЕС, когато изграждахме структурите и механизмите за финансово подпомагане с евросредства на сектора по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - Разплащателна агенция /РА/, Итегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, подозирахме за днешното развитие на процесите. Но тогава нямахме времевия лукс да гледаме далеч и да работим за следващите етапи. Задачите ни бяха ясни – подготовка на сектора и администрацията за присъединяване към ОСП и избягване на предпазна клауза по Глава „Земеделие“, каквато съвсем реално си висеше. Огромен труд. Незаслужено неглижиран и принизен от следващите управляващи. И как няма да има подем и кумулативен ефект на модернизация в зърнопроизводството?
Та още през първата година – 2007 г., в сектора се вляха свежи средства от над 220 млн. Евро субсидии! А през 2011 г. достигнаха до космическите за мащабите ни над 500 млн. Евро или почти 1 млрд. Лева! Грешката ни беше, че работейки за усвояването на тези средства не предвидихме проблема със заетостта в селата и че е възможен дисбаланс и изкривяване във времето на производствената структура в земеделското ни производство. Тази грешка бе повторена и от следващото управление. Защото прилагането на европейската СЕПП, без силни политики за подпомагане на родните плодово и зеленчукопроизводство днес води до свиването и унищожаване им. Като резултат – пазарът ни е наводнен с вносни такива. Преките плащания на площ изначално изискват окрупнена обработка на земите, висока степен на механизация и водят до мащабен, национален сеитбооборот от основно пет култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, оформят родното земеделие като суровинен придатък на световните пазари на необработени агропродукти, а принадената стойност изтича навън, като същевременно обезсмисля косвено усилията за развитие на всички видове животновъдства. Днес остро стои въпросът как като държава, общество и участници, постепенно и осъзнато да елиминираме този структурен дисбаланс, създаден от прилагането на ОСП и СЕПП, където субсидиите ще продължават да нарастват и допълнително ще напрегнат селските райони в посока намаляване на заетостта.
-Слушайки Ви, човек би останал с впечатление, че сте против европейските субсидии на площ.
-Не, не съм противник. Напротив! Европейските субсииди безспорно са необходими на нашите земеделски стопани, защото ги правят по- конкурентоспособни на Общия европейски пазар. Друг е въпросът и моята теза е, че изпуснахме и продължаваме да изпускаме важни времеви възможности да не допускаме като национална политика свръхсубсидиране на едни култури за сметка на други, казвайки,че прилагаме европейски схеми за подпомагане. По СЕПП, колкото ти е по-голяма площта - толкова по-голяма ти е субсидията. Това поражда стремеж към мащабни за размерите на Европа земеделски стопанства и производства у нас - 20-30-50-100-200 000 декара, обработвани от едно или свързани стопанства. Един наш холдинг даже е европейски шампион - обработва и взема субсидии за площ от над 1 млн. дка у нас. Това е изкривяването на производствената структура. Отказът от търсене на баланс в тази структура все повече ще ни води към намаляване на родното производство на плодове и зеленчуци /там площите за подпомагане са несравнимо по-малки като мащаб/, обвързаното с производството им подпомагане също е недостатъчно, а да не говорим, че като пазарна подкрепа на специфични производства /субсидия на количество произведена продукция/ имаме възможност само за няколко култури и то за преработка - домати / 30 000 т годишно/ и малини и ягоди. А тези производства и стопанства дават не само родния продукт с несравнимите си вкусови качества, но и генерират заетост и работни места и по този начин НЕ ПОЗВОЛЯВАТ да се затрие жизнеността на селските райони. Погледнете какво е положението в нашите села! Вижте какво е нивото на безработицата там? Вижте темпа на остаряване на трудоспособното население и обезлюдяването на цели села! ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Е КАК ПРИЛАГАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО У НАС ЩЕ ОТГОВОРИ НА СОЦИАЛНИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ НА ХОРАТА В БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА!!! И тука няма място за ей-така критики към този или онзи, към тези или онези - трябват решения, съгласие, дебат, воля, добро планиране на базата на демографските промени, които никак не са приятни...Все още не е изпуснато всичко - в Европа се води тежка дискусия и се вземат трудни решения днес за плановия период 2014-2020 г. Не само като бюджетни параметри. В Съвета на министрите се обсъжда предложение за въвеждане на таван на субсидията до 300 000 Евро на стопанство, но чувам, че и на това му е намерена цаката.
- Очевидно на дневен ред стои въпросът за сериозен анализ на тези дисбаланси, създадени, породени колкото от финансирането на площ, толкова и от състоянието на икономическите единици в сектора и това да доведе до разработване на цялостна стратегия и програма за развитието на българското земеделие , която да стои в основата на европейската ни линия. И не само да се напише в академичен стил, а да зададе модела за прилагането и в практиката. Какво според Вас би трябвало до съдържа една такава програма?
-Преди всичко обстоен анализ на състоянието и влияещите фактори. Приветствам създадения от Министър Станков Бизнес научен съвет! И пожелавам да бъде по-ефективен от предходно създадените! На второ място – ясно положени цели и времеви хоризонти. Например : до 2020-30 година трябва да имаме такова поголовие от едър рогат добитък. По години нарастването ще бъде еди-какво си. По регионално разпространение – ето така. От тях млечни -толкова, месодайни -толкова. Заетостта ще е такава... След това – ясно политическо съгласие за целите и никакво заиграване с темата. След това – ясни финансови източници и механизми за постигане на целите, създаване на целеви дългосрочни програми за кредитиране по въдства – 7,10, 12 годишни с покриване от държавата на лихвата като капиталова субсидия. Целева група – малките и средни стопанства. За големите - ПРСР, с включването на Националния гаранционен фонд. Реформа в администрацията, адекватна на националната програма и положените цели. Създаване на Национален Земеделски борд, в който да се включат всички браншови организации и фокусиране на работата им върху синергията от прилагането на програмата. Законодателни и административни промени, където е необходимо, вземане на най-добрите и адаптивни за нас подходи от различните работещи в света модели и т.н.... Разбира се, това трябва да е задача, в която чрез дискусии и дебати да се достигне до възможно най-добрия подобен продукт. Ние като страна можем да произвеждаме агропродукти, защото сме го правили. Ние ТРЯБВА ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, в един свят, в който населението се увеличава в геометрична прогресия и нуждата от храни също расте. Но в основата на всичко трябва да е човекът на село, неговият живот, неговите нужди, неговите деца, неговият поминък и бъдеще. Смятам, че е постижимо. Още повече, че има и една такава поговорка: "Човек, който не знае накъде е тръгнал, винаги се оказва ДРУГАДЕ!" От всички нас - политици, държавници, общественици, браншовици, синдикати, производители, търговци и т.н. зависи на финала на следващия седемгодишен период - през 2020 г. да не се окажем пак ДРУГАДЕ.
-Какво е Вашето виждане за бъдещето на държавната помощ в земеделието? Очевидно е, че само европейските субсидии не стигат за неговото развитие.
-Щом сме в ЕС и прилагаме ОСП трябва да се съобразяваме с критериите за допустимост. Но слабо използваме държавната помощ като капиталова субсидия за покриване на лихвите по инвестиционните кредити на земеделските стопани. Тя е допустима по европейските критерии. А развитие без инвестиции, модернизация, иновации е невъзможна. Иначе, пряката държавна помощ спрямо производството на земеделски продукти във времето води до неминуемия интерес към увеличаването й, а оттам до отслабване на пазарната гъвкавост. Тук изключвам специфичните за дадена страна производства. Не трябва да забравяме, че сме на Общия пазар на Европа и правилата са еднакви за всички. Добър сигнал е, че нашите преговарящи екипи в Брюксел постигнаха 15 % от преките субсидии на годишна база за следващия планов период да се плащат обвързано с производството на наши продукти като тютюн, плодове, зеленчуци, бобови култури. С други думи, освен субсииди на площ, те ще получават и помощ за произведената си продукция. Безспорно добър пробив! Остава да се защити аргументирано във финалните документи на ЕК.
