Парламентарният вот сложи край на политическия застой, в който страната се намери след парламентарните избори на 12 май, когато никоя партия не успя да получи убедителна победа.
Новото правителство ще има титанични задачи, тъй като трябва да върне доверието на българите в държавните институции и да подобри условията на живот.
Новият премиер на България може да възобнови сътрудничеството в енергийната сфера с Русия, пише руският вестник „Коммерсант” .
Парламентът на България утвърди вчера новото правителство на страната, оглавявано от представителя на Социалистическата партия Пламен Орешарски. Експерти предсказват затопляне на отношенията между Москва и София – вероятността от размразяване на съвместни проекти в енергийната сфера, преустановени по време на подалото оставка правителство на Бойко Борисов, е висока. На първо време става дума за АЕЦ „Белене”, като дискусиите за съдбата на петролопровода Бургас-Александруполис също може да се възобновят, пише изданието.
Пламен Орешарски има опит в работата в правителството – той беше министър на финансите в кабинета на Сергей Станишев в периода 2005 – 2009 година. Именно тогава Русия и България подписаха пакет двустранни споразумения в областта на енергетиката, включващи строителството на газопровода „Южен поток”, петролопровода Бургас-Александруполис, двублоковата АЕЦ „Белене”. Реализирането на последните два проекта беше преустановено от кабинета на Бойко Борисов, а сега те може да бъдат размразени. По думите на бившия съветник по енергийна политика в парламента на България Валентин Стоянов, продължаването на проекта „Белене” е едно от обещанията на БСП в хода на предизборната кампания. „Социалистите може да удържат сериозен реванш по този въпрос, в случай че към „Белене” има частен инвестиционен интерес”, заяви експертът пред руския вестник. „Проектът на петролопровода Бургас-Александруполис не беше реалистичен и по него никога не се е водила сериозна работа”, допълни той.
Парламентът избра Пламен Орешарски за нов премиер на България, което слага край на тримесечната безизходица след оставката на предишното правителство през февруари на фона на протести. Депутатите гласуваха 120 срещу 97 в полза Орешарски, бивш финансов министър, който не е свързан с никоя от партиите. Той обеща да върне икономическия ръст в страната, където нивото на безработицата е 14% и средната заплата е най-ниска от ЕС, пише „Ню Йорк Таймс”.
След четири години в най-бедната държава на ЕС отново ще има правителство, доминирано от социалистите, пише австрийският в. „Куриер” .
Премиер на България стана 53-годишният Пламен Орешарски, бивш финансов министър. Той иска да се пребори с кризата и да се погрижи за по-голяма солидарност и социална справедливост. Партията на турското малцинство ДПС получава три от 16 министерства.
Правителството разчита на фондовете на ЕС, за да стимулира икономиката. Централна фигура е настоящият представител на Европейската комисия в България Зинаида Златанова, а сега министър на правосъдието и вицепремиер.
Повече от шест години след присъединяването си към ЕС, България все още е критикувана от Брюксел и е под специално наблюдение.
В бъдеще правителството ще се нуждае от най-малко един глас измежду представителите на непредсказуемата „Атака”, за да получи мнозинство. Сидеров вече гръмко се изказа в пламенна реч срещу всички партии и ги заплаши, че ще се превърне в "кошмар" за тях.
Петстотин години на османско робство, 45 години на комунизъм и последните двадесет години на демокрация, покварена от корупция и икономически провали, създадоха у българите значителна доза неуважение към своите лидери. Последното правителство, което успя да спечели парламентарния вот в сряда, ще ръководи страна, която е по-скептична – дори цинична – от всякога. То също е изправено пред бавна, макар и стабилна, икономика с най-ниските приходи в ЕС,„Файненшъл таймс” .
Правителството на новия премиер Пламен Орешарски, който в миналото заемаше министерски постове както в десни, така и в социалистически правителства, обеща екип от технократски фигури. В него се включват политици от двете партии, които подкрепят кабинета – Българската социалистическа партия (БСП) и Движението за права и свободи (ДПС), което е подкрепяно предимно от турците и други мюсюлмани в страната.
БСП и ДПС не успяха да съберат повечето от гласовете на предсрочните избори от този месец, но водещата партия, ГЕРБ, на бившия премиер Бойко Борисов, спечели само 97 от 240 места в парламента, а останалите три партии отказаха да влязат в коалиция с нея. Борисов и неговото правителство подадоха оставка през февруари на фона на уличните протести срещу високите цени на електричеството, икономическата стагнация и корупцията.
БСП заедно с ДПС имат 120 места в парламента, като едно място не им достига за мнозинство. Ултранационалистическата Атака е четвъртата партия в парламента и широко разпространените очаквания са, че гласовете й или поне въздържанието й в знак на съгласие може да бъде нужно за приемането на който и да е закон. Ако и ГЕРБ, и Атака се въздържат, парламентът няма да има кворум и ще настъпи безизходица.
Възможният крайно десен елемент, в комбинация с широкоразпространената обществена враждебност срещу ДПС и бившите комунисти от БСП, обяснява предпазливостта на българите по отношение на новата коалиция. Един от посочените от Орешарски за министри вече беше заменен, още преди неговото назначаване.
България излезе от продължилата с месеци политическа несигурност, след като парламентът одобри водено от социалисти, но частично технократско правителство, оглавявано от независима безпартийна фигура, наричана от своите поддръжници „българския Марио Монти”, коментира „Файненшъл таймс” .
Кандидатът за премиер на България, Пламен Орешарски, бе министър на финансите при управлението на водената от социалистите коалиция през 2005-2009 година. Десните му възгледи и репутацията му на радетел за фискална дисциплина обаче станаха причина социалистите да го сравнят с бившия премиер на италианското технократско правителство. Българските социалисти уверяват, че Орешарски ще донесе „стабилност, икономически растеж, високи доходи и нормален бизнес климат” на България.
Номинацията на Орешарски, заедно с тази на няколко безпартийни „експерти” за министри е опит да се достигне до обезверените избиратели след предишното дясноцентристско правителство, което беше свалено през февруари от най-масовите улични протести в България след 90-те години на миналия век.
Някои от предложените членове на кабинета трябваше да бъдат заменени след обвинения в медиите в тъмни връзки с бизнеса.
