Защо Борисов се покри?

сряда, май 08, 2013 |

Когато преди 4 години Бойко Борисов посочи за началник на кабинета си шефката на социологическа агенция "Маркет линкс", той даде ясно да се разбере, че ще следи отблизо, и то с помощта на експерт, какво говорят хората. Или казано на професионален жаргон - "обществените нагласи на населението".

Цялостната "стратегия" на неговото управление беше изградена именно върху тази основа: да подслушва настроения, да улавя впечатления, да реагира на отношения, да се харесва, да предизвиква въодушевление, да е в центъра и да е "окъпан в народната любов" (както някога се пишеше за неговия политически идол Тодор Живков).

Медиите му бяха необходими заедно с всичките предани репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори и той си ги обезпечи, за да се опиянява от своя образ, щедро разказван, подходящо фотографиран по анцуг, по тишърт, по пантофи, по мускули. Тази взаимна обсебеност (между "Него" и "Тях") беше отбелязана навремето с парадоксалния призив "Ден без Бойко Борисов" - нещо като тест възможно ли е по средата на мандата в продължение на 24 часа "Той" да не бъде споменат нито веднъж в нито една медия...

Нямаше ден без Бойко Борисов в медиите - до момента, в който той се скри, включително и от онези, които услужливо му поднасяха своите изкривени огледала. Мислели ли са някога репортерки, редакторки и правилно питащи коментатори, че една хубава майска утрин "Говорещият с прокурори" (по Борис Митов) ще обикаля коридорите на Съдебната палата, за да ги избегне? 

Това се случи във вторник. Предизвестието обаче дойде малко по-рано първо от екрана на TV7, а после от целия амбалаж, обслужващ властта, известен като медийната групировка на Пеевски, Кръстева&ко, на която България дължи позорните места в световните класации за свобода на словото.

"Играта свърши" - казаха на Борисов и Цветанов собствениците на тези медии, с което всъщност обявиха края на ерата ГЕРБ. Неприличният лупинг - първо от страна на "обръщащия палачинки", а после и от останалия журналистически слугинаж, е симптоматичен. Разчетена като "персонал", като обслужваща група, като наемник, тази тиражна продукция е изпълнител на поръчки. Кои могат да бъдат следващите поръчители е въпросът, на който банкерът Цветан Василев вероятно търси трескаво отговор.

Текст на Еми Барух от "Дойче веле", със съкращения.