Нелепият спор за майчиния език

неделя, юни 09, 2013 |

Явор Дачков

Вярно ли е, че ще въвеждат задължителното изучаване на турски език в училищата? Този въпрос ми бе зададен с изключителна сериозност, в която се долавяха нотки на тревога от един приятел, който е студент. Той няма телевизор, но следи новините по интернет. Ето така бе достигнал до него изненадващия дебат за изучаването на майчин език, който започна веднага след като обявиха имената на министрите в новото правителство. Някои медии с удоволствие разгорещиха спора и държаха темата високо вдигната, защото бездруго им е трудно да намират собствени оригинални сюжети, с които да привлекат вниманието на публиката. Става дума за т.нар. изучаване на майчин език, което било предложено от някаква жена, която била кандидат за министър от страна на ДПС.


Преразказвам сюжета така, както го схванах чрез медиите, които както обикновено не бяха прецизни във фактологията и този път. Евентуалната възможност някак си деца да учат турски език в български училища се видя като истински кошмар на някои, а националистическите партии си направиха
дежурната реклама
и използваха случая да се прелегитимират чрез този измислен спор. Въобще не ми се навлиза в същината на разговора, но ще отбележа, че България е една от малкото страни в цивилизования свят, в които изучаването на чужд език се смята за недостатък и вреда, а на дадено малцинство се гледа като на окупатор поради комплекс за малоценност.
Без да се обяснявам излишно, ще кажа, че е много добре някои деца да учат освен български и турски език. А заедно с тях да овладеят английски, френски и немски, че и руски. Искрено съжалявам, че руският език отпадна от задължителната програма в началното училище, защото той бе богатство, което днес никой не може да ти даде без пари.
Разговорът против изучаването на майчин език в училище става още по-безумен, ако го разгледаме
на фона на една развита демокрация,
каквато е Холандия - там децата на осем години говорят свободно поне три езика: холандски, немски и английски.
Какво пък да кажем за Белгия, чийто националистически антагонизъм я разкъсва и буквално я остави без правителство в продължение на две години, но въпреки това на никого там не му е минало през ума да забрани изучаването на френски или фламандски език, защото принадлежи на съответната общност.
Искам да кажа, че протестът срещу образованието, особено срещу езиковото образование, издава
дивашката и примитивна природа
на онези, които се опитват да го яхнат за политическите си цели. Ние няма да станем по-големи от онези, които чувстваме като заплаха, като забраним да учат собствения си език. Ние ще сме големи тогава, когато те искат да учат нашия. Нищо лошо няма в това и да живеят тук, а да говорят на какъвто си език пожелаят. Както се случва в Ню Йорк, във Флорида и Лос Анджелис, части от Америка, в които испанският език е станал почти официален.
Колкото повече езици говорят нашите деца, толкова по-голяма информация ще могат да обработват, а това означава автоматично драстичен спад на митологиите, фантасмагориите и предразсъдъците, с които отраснаха предишните поколения и които се оказаха основна пречка пред
модернизацията на България.
Дебатът "за" и "против" изучаването на турски език в училищата е дебат "за" и "против" маргиналността на България. Няма нищо друго и никакви националистически пориви не могат да ме убедят в обратното.

в. "Галерия"