Три съставки на турските бунтове

Румяна Коларова

Когато събитията в Турция се коментират с оглед на общоприетите стандарти на демокрация и публичен живот, на първо място прави впечатление начинът, по който турските медии реагират.

Може да имаме много резерви към качеството на медиите в България, но със сигурност при отразяване на протести българските медии показаха стил, диаметрално противоположен на турските. Доколко сдържаността на проправителствените медии в Турция е една от причините за разрастването на протеста и ескалирането на конфликта между протестиращи и власт? На този въпрос тепърва ще търсим отговор. Но е добре да отбележим, че съвременните протести често ескалират благодарение на неадекватното
медийно отразяване.

Било поради свръхголемия публичен интерес или поради заглушаването и ограничаването на информацията за тях.

В тази връзка за мен е изключително интересно да се оцени къде в скалата на познатите ни медийни деформации ще се окажат турските медии. Едната крайност е отразяването на публични събития в риалити формат, което като че ли неотдавна преживяхме в България. През февруари и март текущите репортажи и коментари на протестите, правителствената оставка и последвалите предсрочни избори невинаги бяха породени от публичната значимост на случващото се. Макар да не стигна до мащабите на румънската телевизионна революция.

Другата крайност е Арабската пролет, където медийните ограничения стимулираха и мобилизираха протестиращите.

Всъщност каква е причината, която мобилизира този разрастващ се протест? Винаги изумява колко естествено и ефективно гражданското общество се мобилизира и организира за протест срещу авторитарна по форма или природа власт чрез екологичната тема. Може би, когато чувството ти за свободна воля е накърнено, желанието да опазиш чист въздух, нещо зелено и природосъобразно е най-лесният механизъм да обединиш хората, да предизвикаш масово публично възмущение и протест. Нека си спомним колко силно присъстваше екологичната тема на финала
на всички комунистически режими.

На много места в България през 2001-2005 г. природата едва ли беше по-чиста от преди двадесет години. Но като че ли на тази тема хората стават особено чувствителни, когато се използва авторитарна по стил и природа власт, за да се налагат някакъв вид частни интереси.

И в Турция се оказа, че не забрадките и новите стандарти за прилично женско облекло, а природата е много по-силен мотив на хората да реагират срещу спорните решения на Ердоган, налагани чрез диктата на мнозинството, а не чрез съгласие.

Най-важният проблем, разбира се, е темата за корупцията. Каквото и да е било управлението в Турция, каквато и да е била партийната основа на турските правителства, почти винаги те са били дестабилизирани, когато темата за корупцията и търговията с политическо влияние в услуга на бизнесинтереси излиза на повърхността. Стабилността на правителството на Ердоган в много голяма степен се дължеше на антикорупционната риторика, с която то влезе в политиката.

Когато трябва да охарактеризират министрите и депутатите на Ердоган, обикновено чужденците се впечатляват, че те не говорят западни езици, нито имат вида на западните интелектуалци. Тези нови политици нямат и не се опитват да имитират стила на живот на един среден европеец.

В момента обаче тъкмо образът на политиците на Ердоган като народни, обикновени хора се пропуква все повече и повече. Протестите имат за основен мотив съмнението, че публичното пространство бива жертвано в името на един бизнеспроект и печалбите на една компания. Изглежда, ескалиращата политическа криза не е породена от въпроса за свободата на медиите - там промените винаги са много бавни и постепенни, за да предизвикат публични сътресения. Особено в страна с икономически ръст и агресивна външна политика като Турция.

Големият проблем е дали ескалиращото политическо насилие над протестиращи, което до този момент европеизираният Истанбул не познава, не е болезнена реакция на съмненията за корупция и злоупотреба с власт, които ерозират публичния имидж на управлението на Ердоган. Дали този министър-председател няма да си отиде по същите причини, по които си отиваха прозападните правителства на Турция? Проблемът е доколко силната антимодернизационна културна идентичност, върху която стъпва Ердоган, ще отстъпи пред разграничението “Ние - народът срещу тях - корумпираната политическа класа”.