Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Димитров, откъде възниква проблема с обезщетенията за имотите на тракийските бежанци?
Божидар Димитров: Проблемът възниква през 1913 г. и има следната хронология. На 31 май 1913 г. в Лондон се подписва мирният договор между Османската империя и Балканския съюз (България, Гърция, Черна гора, Сърбия). Съгласно договора, Истанбул отстъпва на съюзниците всички територии на Балканите до линията Мидия – Енос в Източна Тракия.
На 16 юни 1913 г. България се вплита в Междусъюзническата война с Гърция, Сърбия и Черна гора.
На 28 юни турската армия нарушава линията Мидия – Енос и бързо овладява загубените територии в Източна Тракия, т. е. не само до днешната граница, но и Малко Търновско, Свиленградско, Кърджалийско.
Настъплението на турската армия е съпроводено с тотално избиване на местното българско население. Само бавното настъпление на турската армия, чието командване не може да повярва, че българите не са оставили и една рота войска в Източна Тракия позволява на около 250 000 българи да се спасят в старите предели на страната, изоставяйки всичките си имоти – жилища, обществени сгради, ниви, гори, ливади, банкови сметки. Турските правителства не разрешават повече връщането на бегълците по селата им, дори и по времето, когато България и Турция са съюзници по време на Първата световна война (1915 – 1918 г.).
Въпросът намира междудържавно решение през 1925 г., когато с т. нар. Ангорски договор между България и Турция се решава южната ни съседка се съгласява да изплати обезщетение за имотите на прогонените тракийски българи, изчислени на 36 500 семейства, а България на 3133 турски бежански семейства.
Фокус: Изпълнен ли е договорът?
Фокус: Договорът не е изпълнен и досега, въпреки че не е денонсиран, и валидността му се признава от турската страна. Основният проблем при воденето на преговори за раздвижването на изпълнението му и при царска, комунистическа и демократична България е изискването на турската страна - да им представим документи за собственост на бегълците (нотариални актове и т.н.). За съжаление, много от бегълците, а днес потомците им нямат такива документи, тъй като при бягството през 1913 те са гледали да спасяват живота си, а не да мислят за документите. По време на правителството Станишев, към ДА „Архиви” бе създаден специален отдел от 6 служители, който да събира документи за собственост на бегълците – тракийски. Доколкото ми е известно заедно с досега известните са събрани документи на не повече от 15 - 20 % на бежанците.
Фокус: На каква стойност са имотите на бежанците?
Божидар Димитров: В публичното пространство у нас от 10 - 15 г. върви твърдението, че имотите на тракийци стрували 10 милиарда долара. Откъде идва тази сума? През 1927 г. МВнР пуска между бежанците тилови декларации в които да опишат имотите, които са изоставили. Те ги попълват и оценката им по тогавашни цени е 983 000 000 долара. С лихвите и пропуснатите ползи, предвидени в договора сумата днес е набъбнала даже и на повече от 10 милиарда долара. Но тези декларации и първоначалната оценъчна сума естествено нямат доказателствена стойност за турската страна и от гледна точка на международното право, Турция и в силна правна позиция.
Имотите на тракийските бежанци не бива да се бъркат като казус със заграбените екзархийски имоти. Това са съвършено различни случаи. Вторият, макар и бавно и мъчително, се разрешава постепенно, като Турция върна няколко от претендираните от нас имоти чрез спечелени в съда дела при правителството Борисов, като разноските по делата поема това правителство. Други се решават в момента в съда. Необходимо е да се знае, че имотите не се връщат на държавата България или на Българската патриаршия, а на Българската църковна община в Истанбул, която е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия.
Учредената при правителството на Борисов междудържавна комисия за решаване на проблема с имотите на тракийските бежанци заседава периодично, да се надяваме и при правителството на Орешарски, но засега без видим резултат.
Запознати, твърдят, че турската страна се мъчи да обвърже в пакет въпроса с други, възникнали в съвремието нерешени въпроси – водите на Горна Арда, язовира на Тунджа и т.н.
