Желю Желев: Сгрешихме, че не забранихме БКП

С д-р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, президент на Република България (1990-1997г.), разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА 

- Д-р Желев, най-голямото огорчение през последните 24 г. е, че преходът беше несправедлив за по-голямата част от българите. Вие чувствате ли вина за това?

- Няма страна, която да счита за справедлив прехода от комунизъм към демокрация и свободна пазарна икономика. Разговарял съм с поляци, чехи, унгарци и всички казват, че преходът и в техните страни не е справедлив.
Причината за това е, че социалната справедливост и ефективността на пазарната икономика се разминават. Тук е заложено противоречието.

- Вие лично с годините променихте ли отношението си към случилото се на 10 ноември 1989 г.?

- Разбира се, с годините ние разбрахме, че много неща не са така лесно постижими, както наивно мислехме в началото. Затова сме променили някои от своите виждания и сме се освободили от илюзиите на прехода. Поначало няма лесен преход. Особено, когато става дума за преминаване от една обществено-политическа и икономическа цялостна система към съвсем друга, където по-голямата част от нещата взаимно се изключват. 

- Кои бяха най-големите грешки, които допуснахте вие, водачите на демократичните процеси?

- За мен най-големият пропуск и най-голямата ни грешка беше, че не осъдихме Тодор Живков, ЦК на БКП и пленума на ЦК на БКП за това, че те тръгнаха да харизват България на Съветския съюз като 16-а република. Това беше парекселанс национално предателство. За онези, които заемат отговорни държавни длъжности и бяха на държавни постове, това е и държавна измяна. Ние можехме да ги осъдим, обаче не се намериха хора и сили у опозицията, които да се заемат с тази работа. Аз се опитах да направя нещо по-сериозно, обаче то не стана.

- Какво по-точно искахте да направите?

- Опитах се да ангажирам новия главен прокурор на страната Мартин Гунев, когото Великото народно събрание избра. Той беше авторитетен и уважаван юрист, избран с голямо мнозинство. По конституция като държавен глава аз подписах назначението му и при връчването на този документ се срещнах с него. Точно по това време бяха публикувани всичките материали за това как България е трябвало да стане 16-а република на СССР. Пресата гърмеше с такава информация и народът беше много възбуден.
Тогава казах на г-н Гунев: Г-н прокурор, бих искал да ви попитам ще можете ли вие да направите един процес срещу Живков, пленума на ЦК и т.н., които зад гърба на българския народ са се опитали да направят България 16-а република, което е национално предателство от най-висша класа. Този разговор е документиран и за него съществуват документи. Мартин Гунев отговори уклончиво: “Ще си помисля.” След което нищо не направи. Когато го попитах втори път ще го направи ли, той каза “Не, няма да мога” и сподели, че е решил да подаде оставка. Казах му: Оставката е най-лесното нещо, тука става дума за нещо много голямо, за България. Той измънка нещо и след няколко дни донесе оставката си и аз я приех.
За съжаление следващият главен прокурор - Иван Татарчев, също нищо не предприе в тази посока. Вместо да възбуди такъв процес, че да изправим Живков и неговата камарила пред съда, той тръгна да гони превратаджиите, които свалиха Живков - Луканов, ген. Джуров, Лилов и др. Тези неща трябваше да бъдат направени по друг начин. Опитах се да им обяснявам, че трябва да осъдим Живков, защото това, което са искали да направят, е държавна измяна. Ако бяхме направили това нещо, България щеше да има съвсем друг път към демокрацията.

- Какъв щеше да е този път?

- След тяхното осъждане щяхме да забраним БКП и БСП като партии престъпници. Както направиха руснаците една година по-късно, когато забраниха КПСС след неуспешния опит за преврат в Москва. Това е най-голямата грешка на нашата демокрация според мен. България щеше да бъде много по-напред от редица балкански страни.

- Видяхме как процесът срещу Живков се превърна по-скоро във фарс. Защо мислите, че друг процес щеше да има успех?

- Ако ние бяхме осъдили Живков и неговия режим с най-тежкото наказание, щеше да е друго. Естествено, никой от нас нямаше да поиска да го бесят или да му дадат доживотна присъда, тъй като Западът не харесва отмъщението и жестокостта. Въпросът е чрез това наказание да бъде осъдена комунистическата система и забранена БКП.

- Какво ви носи най-голямо удовлетворение от събитията преди 24 години?

- Най-големият успех е, че минахме без физическо насилие, без проливане на кръв, без всички тези неща, които години по-късно видяхме в Арабския свят какво значат. Там стотици хиляди хора бяха избити и други стотици хиляди изгонени от собствената им страна.

- Ако не беше разстрелът на Чаушеску и окървавянето на Румъния, вие нямаше ли да бъдете по-твърд?

- Не. В почти всички посткомунистически държави преходът беше мирен. Нямаше кланета, нямаше избиване на хора по улиците, нямаше взривяване и пр. Тези, които казват, че е трябвало да се пролее кръв, аз ги наричам политически глупаци. За какво ви е тази кръв, когато това е възможно да стане по мирен път. Защо трябва да се избиват хора? Кому е нужно насилието? Мирният преход има предимство пред всякакви други преходи, защото, когато се стигне до гражданска война, потърпевши са и най-невинните - деца и старци. И нещо много важно - не се посяват семената на омразата, на отмъщението, на насилието, които винаги остават след кървавите революции. Омразата се запазва няколко поколения.

- Много хора от СДС ви упрекват, че при блокадата на парламента на 14 декември 1989 г., вместо да бъдат притиснати комунистите, вие сте призовали хората да се разотидат. 

- Знам ги тия, които дрънкат подобни глупости. Това са хора, както казваше Ботев, които в главите си нямат мозък, а имат паяжина и изобщо не могат да мислят. Това са ограничени хора, неспособни на самостоятелно критично мислене. Те все това повтарят - трябваше кръв да се пролее. Всъщност при нашия преход имаше две категории екстремисти. Едните бяха крайно леви, фанатизирани активни борци, хора от апарата на ДС и от партийния апарат, които говореха: “С кръв сме взели властта и с кръв ще я дадем!” И нашите групаци от другата страна, които пригласяха, без да мислят. Не можело нежна революция да се прави, защото революцията е свързана с кръв. Никъде не е казано това. Революцията е свързана с основна смяна на цялата система - икономическа, политическа, социална, културна, идеологическа. Това стана ли? Стана. Заклахме ли хора? Не. Аз съм сигурен, че тия шушумиги, които дрънкат подобни приказки, ако се създаде ситуация за гражданска война, първи ще се скрият в дупките, от които бяха излезли преди това.

- Казвате, че преходът у нас е свършил на 1 януари 2007 г. с влизането ни в ЕС и НАТО. Но за повечето българи краят на прехода означава животът да се подобри, а не да става по-лош. 

- Преходът отдавна е свършил. Въпросът е, че той не беше направен както трябва. От реформите, които трябваше да бъдат направени, една част не станаха навреме. Друга част не бяха направени както трябва. И оттук дойде голямата бъркотия, отвори се широко поле за престъпност, за корупция и т.н.
Освен това имахме нещастието в този период да избухне гражданската война на територията на югославската федерация. В нашата още неукрепнала демокрация тези, които бяха жадни за обогатяване, и то светкавично, имаха възможността да го направят. С нарушаване на ембаргото по време на тази война много хора спечелиха големи пари и станаха милионери. Това е един от потоците, по които се осъществи организираната престъпност.

- Коя е най-голямата грешка, която допусна СДС, така че днес да няма дясна партия в управлението на България?

- Най-голямата грешка е разбиването на СДС в навечерието на вторите демократични избори през 1991 г. СДС имаше големи възможности да ги спечели с много проценти над БСП. За пръв път демокрацията можеше да вземе истинско надмощие над бившите комунистически сили. България имаше шанс да докаже, че категорично е скъсала с комунизма и си е отворила пътя да прави наистина демокрация. 

- Защо не стана така?

- Защото в СДС се намериха хора, които искаха да бъдат по-големи католици от папата и по-големи антикомунисти от всички други. Това са хората от групата на 39-тимата, които излязоха и се развикаха, че са най-големите демократи, тръбяха, че са за пазарна икономика и обявиха всички, които не мислят като тях, за предатели, изменници. Вестник “Демокрация” вършеше тази глупашка работа от политическа гледна точка. Най-големите партии бяха принудени да напуснат СДС. На всичкото отгоре синята бюлетина беше дадена на тая малка групичка, която уж представлява СДС. А големите партии на Дертлиев, на бай Милан Дренчев, Демократическата партия, Радикалдемократическата и т.н., които останаха извън СДС, получиха синя бюлетина с някакви си черти. Това обърка избирателите. СДС получи мизерна победа с 1,22%. Ако не беше тази мръсна история, СДС щеше да спечели изборите със съкрушаващо мнозинство. Но ние не бяхме подготвени, нямахме опит, не знаехме технологията на правене на избори. Оттук нещата тръгнаха надолу.

Визитка 

Роден e на 3 март 1935 г.
Завършва философия в СУ. През 1982 г. излиза книгата му “Фашизмът”.
През 1989 г. става председател на СДС.
Президент на Република България от 1990 г. до 1997 г.

TRUD.BG