"С тази най-се гордеем - от Анталия е. Тогава имаше турнир "Футбол против расизма" и ние го спечелихме", споделя усмихнато Хайри Шерифов и вдига малка купа, оставена на терена. Шерифов е председател на футболния отбор "Палас" (иначе любимият му отбор е "Барселона"), а до преди няколко години е бил и негов треньор. Той е и имам в Рудозем от 2007 година. Усмихнато представя всяка от купите, подредени на тревата.
Сърница, 20 март, 15:45 часа, в дома на имама
"След десет минути трябва да започна да се приготвям за молитва… После може пак да се видим", казва Саид Мутлу, имам на Сърница, докато сме у дома му. Посреща ни в кабинета си. Зад него е библиотека с книги. Мутлу много обича да чете, прави това и в свободното си време. Обича и да лови риба, но все още не е сезон.
Казва, че за последните 19 месеца нищо в неговата работа не се е променило. "Това, което съм правил 15 години, го правя и сега, ще го правя и за в бъдеще... Промени се обаче отношението към някои неща в България. Това, което го четяхме на книги, на практика се получи към нас. Разочаровани сме от отношението на държавата към нас, мюсюлманите."
Хайри Шерифов и Саид Мутлу са имамите на Рудозем и Сърница и са двама от 13- те подсъдими по безпрецедентното дело за проповядване на антидемократична идеология.
В сряда, Пазарджишкия окръжен съд призна всички за виновни, че са участвали (а Мутлу и ръководил) нерегистрираната у нас организация "Ал уакаф ал ислями", която е имала "за цел да проповядва антидемократична идеология чрез салафистково направление на исляма, което е насочено срещу принципите на демокрацията за разделение на властите, либерализма, формата на държавност и върховенство на закона; срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава" (това е записано в обвинението и беше дословно възприето в присъдата на съдия Ивета Парпулова).
Мутлу получи присъда от 10 месеца затвор с три годишен изпитателен срок и три хиляди лева глоба, а Шерифов - глоба от две хиляди лева.
Нито в залата, нито ден след това някой от тях е учуден. Казват, че съдът, и прокуратурата са предубедени и че са очаквали подобно решение.
Те са разочаровани и обидени. Притеснени, но убедени, че няма да се откажат и ще защитят достойнството си и това на цялата мюсюлманска общност. Защото този процес не ги е засегнал само лично, той е открекнал страхове (заради Възродителния процес) и отприщил много въпроси.
Един от тях задаван постоянно, но без отговор 19 месеца след началото на процеса и близо четири години, след като ДАНС под ръководството на настоящия вътрешен министър Цветлин Йовчев прави зрелищна акция в домовете на имамите, е
защо се случи всичко това?
"Въпросът е принципен. Не става въпрос за глоби или присъда - да бяха казали отначалото, щях да им дам две хиляди лева. За тези почти две години съм изхарчил десетки. Става въпрос за нашите религиозни права, които са накърнени. По-лошото е, че това е осъждане заради вярата. Това е най-опасното вече", казва Хайри, с който разговаряме в джамията в Рудозем. Застанал по средата, гласът му ехти в празното и хладно помещение.
"Приличаше на път, в който търсим табелата. А тя само е покрита с нещо. Трябваше да извървим пътя, за да ни открият табелата: "Осъдени."
"Едва ли някой може да си го обясни...Ние сме съдени за нашата религиозна дейност. Това е безспорен факт, въпреки че прокуратурата настояваше, че това е дело за идеология. Лично за мен съдят ни, защото повечето от нас сме учили в Саудитска Арабия. В обвинителния акт пише, че нашето престъпление започва с отиването ни в Ислямския университет в Медина. Защото в Медина се изучавало предимно салафитското направление", разказва Саид Мутлу, който излъчва спокойствие.
И двамата не могат да изведат основна версия за причината за делото, но и двамата правят сравнения с Възродителния процес и с това, което досега се е случвало с мюсюлманската общност в България.
"Хората още живеят със страха от комунизма. Възрастните си спомнят с тъга за тези мигове, които са преживели и споделят:
"криво го намерихме, криво си върви, криво ще остане".
Това е жалко за младите поколения", разказва Хайри, чийто дядо е бил имам. С усмивка казва: "Те не могат да разберат, че не могат да ни окалпазят, не могат да ни изплашат и не могат да променят мнението на хората за нас. Те закъсняха, трябваше по-рано. Мен тук ме познават от малък, познават дядо ми. Аз съм израснал пред тях", продължава Хайри.
Хайри Шерифов е председател на футболния клуб на Рудозем - Палас.
Фотограф: Георги Кожухаров
Фотограф: Георги Кожухаров
Четири години по-рано той спокойно посреща и агентите на ДАНС. 10 души застават на вратата му около шест часа сутринта, точно, когато приключва сутрешната си молитва. Казва, че първоначално е помислил, че ще го арестуват. Те му показват само заповеди за претърсване, които дори не поглежда. Полицаите оставят жена му да си довърши молитвата. Припомня си, че се радва, че ден преди това са оставили децата при неговите родители.
"Един от служителите, който беше ми каза: как не ви е срам… как можахте да направите това с Генджев (бел. ред. Недим Генджев бившият главен мюфтия). Аз им казах, че е добре да си запишат някъде, че той никога, никога не може да е наш мюфтия", твърди Хайри. Акцията е няколко месеца след протеститесрещу връщането от съда на Недим Генджев като председател на Висшия мюсюлмански съвет.
Саид Мутлу получи присъда от 10 месеца затвор с три годишен изпитателен срок и три хиляди лева глоба
Фотограф: Георги Кожухаров
Фотограф: Георги Кожухаров
Саид Мулту казва, че няма как зад делото да няма политически интерес. И че от процеса се възползват всички партии.
"Политиката на всички е една и съща почти. Ние сме интересни по избори. Има един виц, който е истина – вашите избиратели имат проблем. Депутатите казват: те сега не са ни избиратели – само когато има избори. Ние не сме интересни извън изборите", казва Мутлу.
И в Сърница, и в Рудозем кметовете не са от ДПС (в Рудозем е Румен Пехливанов, издигнат от коалиция, в която влизат ДПС, НДСВ и други, а в Сърница е от ГЕРБ - Мустафа Аликанов) - партията, която според имамите, има традиционна подкрепа сред общността, а и единствената партия, която ги е защитила. Въпреки това и Мутлу, и Шерифов говорят предпазливо за ДПС.
Следващият въпрос след решението на съда, на който нито Мутлу, нито Шерифов могат да отговорят е
защо направление в религията е определено за недемократично?
Според обвинението чрез салафизъм, имамите са проповядвали антидемократична идеология. В хода на делото обаче стана известно, че точно определение на това направление не може да бъде дадено.
"Дори експертите не са единодушни какво точно е. Това нещо произлиза от думата "селях", което означава добрите предци в нашата религия. И когато се каже "селяфии" се има предвид примера на първите три поколения след пророка. Защото се смята, че те най-добре се познавали религията и най-добре са я прилагали в своя живот. Когато един мюсюлманин иска да бъде на практика религиозен, да прилага религията, така както е в нейната основа, се позовава на практиката в първите три века, като тук се има предвид строго религиозни неща – как се прилага самата религия в личния живот на човека. Тук не става въпрос за политика или отношение към другите религии", смята Саид Мутлу.
Той обяснява, че има ислямски държави по света, където има салафистки партии, които претендират за участие във властта. "Но това е невъзможно да стане тук".
По думите му мюсюлманите приемат салафизма "като търсене на религиозната истина в примера на нашите предци" и това е изцяло доктринална гледна точка в прилагането на религията."Разликата между салафизма и другите направления, защото има няколко течения, са качествата на Аллах. Как да приемам някои качества на Аллах. Примерно дали качествата на Аллах приличат на човешките или са строго спефицични. .. Но в това не може да има нищо политическо -
каква демокрация може да има в това дали той е на земята, на небето, дали има ръка, или има крак,
пита Мутлу. "Може би непознаването достатъчно добре на религията ги кара да интерпретират, че както Мохамед е воювал за исляма, така и ние искаме да воюваме с невярващите. "Ако има такива хора, те не са в България. Ако има с такива убеждения, ние не ги познаваме...Търсят виновния тук. Опитвам се да гледам и от другата гледна точка, за да разбера какъв е техният страх... Но живеем в две различни Българии - едните живеят в охолство, а тук умират от болести и беднотия", казва Шерифов.
И двамата са завършили в Саудитска арабия, и на двамата дядовците им са били имами в родните им места.
Хайри Шерифов е бил избран за имам на Рудозем с 1000 гласа "за" и нито един против или въздържал се. Той беше признат за виновен, че е участвал в нерегистрираната у нас организация "Ал Уакаф ал ислями" и ще трябва да плати глоба от две хиляди лева глоба.
Фотограф: Георги Кожухаров
Фотограф: Георги Кожухаров
"Аз съм учил и съм стигнал до това убеждение и смятам, че това е правилното. Откакто се помня уча религията, още от ранно детство дядо ми е бил имам в община Рудозем. Той е първият ми учител в религията. След това завърших ислямско училище, след това бях имам в кварталната джамия във Възраждане. През 1999 година отидох да уча в Саудитска Арабия, където бях изпратен от главно мюфтийство. Върнах се и 1000 души ме избраха за имам, без нито един въздържал се и против. Нито християни, нито мюсюлмани имат оплаквания, свързани с това, за което ни съдят", казва Шарифов в джамията, докато я оглежда.
"С религия съм запознат от дете. Моят дядо беше ходжа, от него съм научил много... разказва Саид Мутлу след молитвата, която е водил. Той проповядва в една от двете джамии в града. Тя не е в центъра, а е сгушена между къщите. Преди време на нейно място е имало също джамия, но е взривена през 1967-ма година. След нея остават само камъни. Новата джамия е построена през 1990 година
Саид Мутлу завършва основното си образование в Сърница, а средното - в минен техникум в Панагюрище. Специалността му е минен технолог. "В началото поработих в мина, защото в комунизма имаше разпределение като завършиш. След това излезе едно постановление за тия райони и ме освободиха", разказва Саид. После работи в завод пет години като технолог, а "при първата възможност - през 1992 г." заминава да учи.
Нарича "дандания" скандиранията на националистите (бел. ред. различни групи от тях бяха активни през по-голямата част от процеса, организираха митинги пред съда в Пазарджик) и пита: "те имат ли представя какви сме ние... или просто така им се иска, защото ние им пречим, някакви предразсъсдъци, останали от не знам от кога. Псевдонационалисти. Това е срам и позор", казва Мутлу и допълва, че е отвратен от "този двоен аршин".
Саид Мутлу води молитвата в Сърница
Фотограф: Георги Кожухаров
Фотограф: Георги Кожухаров
"Аз 30 години съм служил и съм горд, че съм пазил бойното знаме. Сега след тези неща.. тази държава за нас е с две думи стана мащеха."
За "двоен аршин" говори и Шерифов. Той смята, че е добре националистите да знаят, че "ние сме граждани на България, на света и на Европа... и заради достойнството на всички мюсюлмани няма да се предадем".
Рудозем, 19 март, 12.00 часа джамията.
Хайри припомня думите си пред съда: "Това е Възродителният процес облечен в нови дрехи, под друга форма. И пак ще кажа въпросът не е до присъдите. Тук са накърнени и засегнати религиозните права и ще страда нашата общност...хората страдат, а държавата няма интерес. Защото ние сега ще осъдим България в Страсбург, кой ще плаща - пак държавата. И това е най-малкият проблем - но това страдание, кой ще ми го плати. Мен баща ми почина през това време, майка ми е болна в Пловдив. Това кой ще ми го плати?", пита Хайри и гласът му отеква някак още по-силно в джамията. Децата му са малки, но вече големият му син, който е първи клас, го е попитал на колко е бил осъден, а той пита риторично: как да му обясня?
Сърница, 19 март, 17:45 ч. джамията
Саид Мутлу е седнал и излъчва спокойствие. Казва, че и така се чувства. Синът му вече е емигрирал - не искал да живее в тази държава. Има и дъщеря, и две внучета.
"Аз приемам нещата по нормален начин, защото за нас това е едно изпитание. Не се ядосваме, дразним се, но чак пък гняв. Приемам го като изпитание, нито сме първите, подложени на това, нито сме последните. Особено в България. Все има нещо, за което пречим, въпреки че сме доказали нашата толерантност, коректност, отношение към България", казва Мутлу.
По думите му надежда винаги има. "Че България ще заприлича на европейска държава, ако не за нашите деца, то за нашите внуци", усмихва се имамът.`
DNEVNIK.BG
0 коментара:
Публикуване на коментар