- Г-н главен мюфтия, България все се хвали с етническия модел, а една сладкарница “Шекер дюкян” в Пловдив изкара 1000 протестиращи. Какво породи напрежението?
- Напрежение има там, където религията се ползва за политически цели. В случая политици се опитаха да си продадат тяхната стока, образно казано. Смятам, че ако седнем да разговаряме поотделно с излезлите на протест, ще се разберем и проблем няма да има. Някой ги подстрекава и лансира неверни мнения, че Турция искала да вземе българска земя и вакъфските имоти. Обществото не е запознато, тъй като определени политици нямат интерес истината да излезе наяве.
- Излиза, че, от една страна, политиците сътвориха закон, който ви дава право, а, от друга, същите политици подклаждат етнически напрежения по повод вакъфските имоти.- Законът не е приет специално за нас, а за всички вероизповедания. И е приет още през 2002 г., а краят на 2012 г. бе последният срок да заведем дела и да възстановим въпросните имоти. А за много от тях не сме завели и дела.
- ДПС е партията, която защитава правата и свободите на мюсюлманите. Не помага ли да се уреди конфликтът?- По този въпрос не съм говорил с депутати от ДПС. Винаги казвам, че
ние не сме
придатък на ДПС, но за съжаление, такова мнение витае в пространство. Институцията Главно мюфтийство съществува много преди да се роди политическата партия ДПС. А в нея членуват и хора, които не са мюсюлмани, дори има депутати с друга вяра. Мюсюлманското изповедание е религиозна организация и не желаем да сме зависими и тясно свързани с която и да е политическа партия. Искаме да имаме добри отношения с държавата и ако се срещаме с някой политик, го правим в качеството му на държавник, а не като представител на партия.
- Кои 8 храма искате да си върнете, та станаха ябълката на раздора?- Две джамии в Кюстендил и по една в Карлово, Стара Загора, Дупница, Самоков, Враца и Пловдив. Нито една от тях не е действаща.
- Някои смятат за неоснователни претенциите към недействащи джамии, защото те стават собственост на българската държава след обявяването на независимостта през 1909 г.- Няма казус джамия да става държавен имот. Всички джамии са действали до 50-60-те години на ХХ век. Комунистическият режим спира дейността им и слага ръка върху тях. Тръби се, че този въпрос е уреден между двете страни и османската държава е оставила въпросните имоти. Не е така. Османската държава няма претенции към тези имоти, но те си остават владение на мюсюлманското изповедание и се стопанисват от новосъздадената тогава институция Главно мюфтийство. През Османската държава всеки вакъф е имал свое управително тяло (мютевелли). Вакъфът има горе-долу статута на фондация с няколко недвижими имота за определени цели - издръжка на джамия, на бедни, на училище и т.н. В началото на XX век
със закон всички
вакъфски имоти
са дадени на
мюсюлманските
общности и те са изкарали нотариални актове. Голяма част от недвижимото имущество е било преобразувано - например картинната галерия в Пловдив е била вакъфски имот, но е имала друг вид. Тя е дадена на мюсюлманското изповедание за обезпечаване заради одържавяване на други вакъфски имоти. Но по време на комунизма държавата взема и него. Така че вакъфските имоти, за които водим дела, не са същите от османско време. И е несериозно да се парадира, че видите ли, ние сме искали османската държава да се върне.
- Вчера в София пристигна външният министър на Турция. Ще имате ли среща с него и ще се изкушите да го запознаете със ситуацията около вакъфските имоти?- Министърът ще посети Главно мюфтийство, но за помощ не е ставало въпрос и няма да стане. Тези срещи са протоколни. За нас е от голямо значение да има добро отношение между Турция и България като съседи.
- Не върви ли и вътрешна далавера с вакъфските имоти? - Разбира се. Преди всичко има разсипване на вакъфски имоти, и то не от вчера. Във всички устави на мюсюлманското изповедание у нас са забранени продажбата, ипотекирането и подаряването на вакъфски имоти. И въпреки това е ставало, става и в наши дни. Председател на мюсюлманско настоятелство се опита да продаде няколко декара земя. Не стана, защото във времето на интернет се вижда къде какво се прави. Навремето всяко мюсюлманско настоятелство бе отделно юридическо лице, но днес юридическо лице е само мюсюлманското изповедание в България. Тази централизация, която Висшият мюсюлмански съвет прави, възпира злоупотребата с имоти.
- Твърди се, че най-активен в продажбата бил Гюрсел Алиев, който подготвил за приватизация обекти.- Алиев беше председател на мюсюлманското настоятелство до 1999 г., но му прекратихме правомощията. Той наистина имаше такива апетити, както и Ашим Асан. Двамата опитаха да продадат една сграда в Пловдив.
- Спряга се и бившият председател на джамийското настоятелство Джамисет Джафер, който приватизирал сладкарница “Шекер дюкян”.- Нито може да го приватизира, нито да го продаде, защото Мюсюлманското изповедание е юридическото лице и всички нотариуси търсят устава и пълномощно от нас, за да изповядат сделка. Обаче това е факт, че Гюрсел, Ашим и Джамисет изнудват наематели, сключват дългосрочни договори и вземат предварително парите. В момента се съдим с Гюрсел Алиев, взели сме изпълнителен лист да го изкараме от апартамент на мюсюлманското изповедание, където години е живял без наем, а е натрупал и сметки за парно и за вода.
- Депутатът Хюсеин Хафъзов твърди, че хората на Недим Генджев също продавали вакъфски имоти, дори опитали да изтъргуват на гърци и 20-те декара в жк “Малинова долина”, отредени за строеж на Ислямския институт. - Истина е. Случаят е от 2010 г., когато съдът заличи нашето представителство на мюсюлманското изповедание и Генджев се обяви за представител. Тогава направил договор за покупко-продажба и дори взел аванс от 150 000 евро. Когато съдът ни възстанови, получихме нотариална покана от гръцката компания да довършим сделката, ние отказахме.
- Колко пари ви дава годишно Дирекцията по вероизповеданията и сумата отговаря ли на процента на мюсюлманската общност у нас?- Според официалното преброяване мюсюлманите в България са 10%, т.е. ние трябва да получим 10% от държавната субсидия, която общо е 3,5 млн. лв. За 2013 г. бяха предвидени 180 000 лв., дадоха ни само 80 000.
- Докъде стигна въпросът със строителството на ислямски институт?- За съжаление, нямаме разрешение за ислямски център, в който да обучаваме имами, вместо да учат в Саудитска Арабия. Бяхме проектирали до него и джамия, но това се преекспонира в публичното пространство и проектът спря.
- Още една джамия в “Малинова долина” ще реши проблема с мюсюлманите, които се молят на тротоарите в центъра на София, и проблема на националистите.- Турците имаме една поговорка: “Напред не отивай, назад не оставай и в средата недей да пречиш.” Ние сме в това положение. Искаме да построим Висш ислямски институт, който да е под ръководството на министерството на образованието. Българското законодателство казва, че за да го направим, трябва да имаме собствена сграда. Поискахме сграда от общината - не получихме. Поискахме земя - пак отказ. Накрая купихме терен - отказаха ни разрешение за строеж.
- Имате ли като главен мюфтия отношение към делото срещу 13-те имами, докъде стигнаха нещата и кой инспирира процеса?- Голяма част от подсъдимите са наши имами, а двама са мюфтии. Мюсюлманското изповедание никога не е осъществявало такъв контрол на своите служители, какъвто има днес. Всеки месец получаваме сведения от районните мюфтии какво се прави във всяко настоятелство, а
петъчните им
проповеди ги
пишем ние Развитието на процеса показва, че зад него стоят политически партии като ВМРО и “Атака”. Аз съм гражданин на Република България и за мен е обидно, когато се говори лошо за моята държава. И се стремя да направя всичко, за да я защитя от необосновани нападки. В същото време искам да има разбиране от моите държавници и да ме признаят като пълноправен и не е по-малко български гражданин.
- Имате неразбиране от държавата, а в чужбина говорите само добро за България?- Смятам, че човек на моя пост, като излезе в чужбина, трябва да говори с езика на министър-председател, т.е. да защитава държавата си. А проблемите да се решават вътре между нас. В този смисъл винаги съм апелирал сред моите хора винаги да защитават интересите на страната. Като мюсюлманско изповедание имаме наистина сериозни проблеми в страната, но те могат да се решават с диалог и обсъждане, а не с крясъци и митинги. Това е залегнало при мюсюлманите. Затова казваме: “Мъдростта е загубеното нещо на мюсюлманина и където го намери, може да го вземе.”
- Излиза, че, от една страна, политиците сътвориха закон, който ви дава право, а, от друга, същите политици подклаждат етнически напрежения по повод вакъфските имоти.- Законът не е приет специално за нас, а за всички вероизповедания. И е приет още през 2002 г., а краят на 2012 г. бе последният срок да заведем дела и да възстановим въпросните имоти. А за много от тях не сме завели и дела.
- ДПС е партията, която защитава правата и свободите на мюсюлманите. Не помага ли да се уреди конфликтът?- По този въпрос не съм говорил с депутати от ДПС. Винаги казвам, че
ние не сме
придатък на ДПС, но за съжаление, такова мнение витае в пространство. Институцията Главно мюфтийство съществува много преди да се роди политическата партия ДПС. А в нея членуват и хора, които не са мюсюлмани, дори има депутати с друга вяра. Мюсюлманското изповедание е религиозна организация и не желаем да сме зависими и тясно свързани с която и да е политическа партия. Искаме да имаме добри отношения с държавата и ако се срещаме с някой политик, го правим в качеството му на държавник, а не като представител на партия.
- Кои 8 храма искате да си върнете, та станаха ябълката на раздора?- Две джамии в Кюстендил и по една в Карлово, Стара Загора, Дупница, Самоков, Враца и Пловдив. Нито една от тях не е действаща.
- Някои смятат за неоснователни претенциите към недействащи джамии, защото те стават собственост на българската държава след обявяването на независимостта през 1909 г.- Няма казус джамия да става държавен имот. Всички джамии са действали до 50-60-те години на ХХ век. Комунистическият режим спира дейността им и слага ръка върху тях. Тръби се, че този въпрос е уреден между двете страни и османската държава е оставила въпросните имоти. Не е така. Османската държава няма претенции към тези имоти, но те си остават владение на мюсюлманското изповедание и се стопанисват от новосъздадената тогава институция Главно мюфтийство. През Османската държава всеки вакъф е имал свое управително тяло (мютевелли). Вакъфът има горе-долу статута на фондация с няколко недвижими имота за определени цели - издръжка на джамия, на бедни, на училище и т.н. В началото на XX век
със закон всички
вакъфски имоти
са дадени на
мюсюлманските
общности и те са изкарали нотариални актове. Голяма част от недвижимото имущество е било преобразувано - например картинната галерия в Пловдив е била вакъфски имот, но е имала друг вид. Тя е дадена на мюсюлманското изповедание за обезпечаване заради одържавяване на други вакъфски имоти. Но по време на комунизма държавата взема и него. Така че вакъфските имоти, за които водим дела, не са същите от османско време. И е несериозно да се парадира, че видите ли, ние сме искали османската държава да се върне.
- Вчера в София пристигна външният министър на Турция. Ще имате ли среща с него и ще се изкушите да го запознаете със ситуацията около вакъфските имоти?- Министърът ще посети Главно мюфтийство, но за помощ не е ставало въпрос и няма да стане. Тези срещи са протоколни. За нас е от голямо значение да има добро отношение между Турция и България като съседи.
- Не върви ли и вътрешна далавера с вакъфските имоти? - Разбира се. Преди всичко има разсипване на вакъфски имоти, и то не от вчера. Във всички устави на мюсюлманското изповедание у нас са забранени продажбата, ипотекирането и подаряването на вакъфски имоти. И въпреки това е ставало, става и в наши дни. Председател на мюсюлманско настоятелство се опита да продаде няколко декара земя. Не стана, защото във времето на интернет се вижда къде какво се прави. Навремето всяко мюсюлманско настоятелство бе отделно юридическо лице, но днес юридическо лице е само мюсюлманското изповедание в България. Тази централизация, която Висшият мюсюлмански съвет прави, възпира злоупотребата с имоти.
- Твърди се, че най-активен в продажбата бил Гюрсел Алиев, който подготвил за приватизация обекти.- Алиев беше председател на мюсюлманското настоятелство до 1999 г., но му прекратихме правомощията. Той наистина имаше такива апетити, както и Ашим Асан. Двамата опитаха да продадат една сграда в Пловдив.
- Спряга се и бившият председател на джамийското настоятелство Джамисет Джафер, който приватизирал сладкарница “Шекер дюкян”.- Нито може да го приватизира, нито да го продаде, защото Мюсюлманското изповедание е юридическото лице и всички нотариуси търсят устава и пълномощно от нас, за да изповядат сделка. Обаче това е факт, че Гюрсел, Ашим и Джамисет изнудват наематели, сключват дългосрочни договори и вземат предварително парите. В момента се съдим с Гюрсел Алиев, взели сме изпълнителен лист да го изкараме от апартамент на мюсюлманското изповедание, където години е живял без наем, а е натрупал и сметки за парно и за вода.
- Депутатът Хюсеин Хафъзов твърди, че хората на Недим Генджев също продавали вакъфски имоти, дори опитали да изтъргуват на гърци и 20-те декара в жк “Малинова долина”, отредени за строеж на Ислямския институт. - Истина е. Случаят е от 2010 г., когато съдът заличи нашето представителство на мюсюлманското изповедание и Генджев се обяви за представител. Тогава направил договор за покупко-продажба и дори взел аванс от 150 000 евро. Когато съдът ни възстанови, получихме нотариална покана от гръцката компания да довършим сделката, ние отказахме.
- Колко пари ви дава годишно Дирекцията по вероизповеданията и сумата отговаря ли на процента на мюсюлманската общност у нас?- Според официалното преброяване мюсюлманите в България са 10%, т.е. ние трябва да получим 10% от държавната субсидия, която общо е 3,5 млн. лв. За 2013 г. бяха предвидени 180 000 лв., дадоха ни само 80 000.
- Докъде стигна въпросът със строителството на ислямски институт?- За съжаление, нямаме разрешение за ислямски център, в който да обучаваме имами, вместо да учат в Саудитска Арабия. Бяхме проектирали до него и джамия, но това се преекспонира в публичното пространство и проектът спря.
- Още една джамия в “Малинова долина” ще реши проблема с мюсюлманите, които се молят на тротоарите в центъра на София, и проблема на националистите.- Турците имаме една поговорка: “Напред не отивай, назад не оставай и в средата недей да пречиш.” Ние сме в това положение. Искаме да построим Висш ислямски институт, който да е под ръководството на министерството на образованието. Българското законодателство казва, че за да го направим, трябва да имаме собствена сграда. Поискахме сграда от общината - не получихме. Поискахме земя - пак отказ. Накрая купихме терен - отказаха ни разрешение за строеж.
- Имате ли като главен мюфтия отношение към делото срещу 13-те имами, докъде стигнаха нещата и кой инспирира процеса?- Голяма част от подсъдимите са наши имами, а двама са мюфтии. Мюсюлманското изповедание никога не е осъществявало такъв контрол на своите служители, какъвто има днес. Всеки месец получаваме сведения от районните мюфтии какво се прави във всяко настоятелство, а
петъчните им
проповеди ги
пишем ние Развитието на процеса показва, че зад него стоят политически партии като ВМРО и “Атака”. Аз съм гражданин на Република България и за мен е обидно, когато се говори лошо за моята държава. И се стремя да направя всичко, за да я защитя от необосновани нападки. В същото време искам да има разбиране от моите държавници и да ме признаят като пълноправен и не е по-малко български гражданин.
- Имате неразбиране от държавата, а в чужбина говорите само добро за България?- Смятам, че човек на моя пост, като излезе в чужбина, трябва да говори с езика на министър-председател, т.е. да защитава държавата си. А проблемите да се решават вътре между нас. В този смисъл винаги съм апелирал сред моите хора винаги да защитават интересите на страната. Като мюсюлманско изповедание имаме наистина сериозни проблеми в страната, но те могат да се решават с диалог и обсъждане, а не с крясъци и митинги. Това е залегнало при мюсюлманите. Затова казваме: “Мъдростта е загубеното нещо на мюсюлманина и където го намери, може да го вземе.”
ВИЗИТКА:
Роден е на 31 март 1962 г. в Драгиново, община Велинград.
Завършва техникум по горско стопанство.
През 1997 г. в Йордания завършва теологическия факултет в университета “Ярмук".
На 23.Х. 1997 г. е избран за главен мюфтия.
От 2001 до 2005 г. е председател на Висшия мюсюлмански съвет.
После отново оглавява мюсюлманското вероизповедание у нас.
Магистърска степен защитава в Нов български университет.
През 2008 г. става доктор на науките в университета “Мармара" в Истанбул.
Женен, с две деца.
Завършва техникум по горско стопанство.
През 1997 г. в Йордания завършва теологическия факултет в университета “Ярмук".
На 23.Х. 1997 г. е избран за главен мюфтия.
От 2001 до 2005 г. е председател на Висшия мюсюлмански съвет.
После отново оглавява мюсюлманското вероизповедание у нас.
Магистърска степен защитава в Нов български университет.
През 2008 г. става доктор на науките в университета “Мармара" в Истанбул.
Женен, с две деца.
TRUD.BG
0 коментара:
Публикуване на коментар