Топлите отношения между управляващите и крайно дясната
партия "Атака" преминаха и на полето на защитата на човешките права.
Поне това става ясно от яростната защита, която ръководеното
от вицепремиера Зинаида Златанова министерство (на правосъдието) прави на
поведението на привържениците на симпатизантите на "Атака" пред
софийската джамия "Баня башъ" през май 2011 година. Тогава
националисти, водени от лидера на "Атака" Волен Сидеров, нападнаха
молещите се пред софийската джамия с искане шумът от колоните на храма да бъде
намален.
Според становището на правосъдното министерство до
Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело срещу България заради
отказа й да разследва нападателите за престъпление от омраза с действията си
активистите на партията не са преминали "... изискуемия минимум на
грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото".
Делото в Страсбург е образувано по жалба на един от
пострадалите мюсюлмани - Вели Караахмед. В началото на годината съдът в
Страсбург реши да разгледа делото приоритетно, докато у нас трета година
разследването се води срещу неизвестен извършител.
Според правителствения агент, изготвил становището -
Кристина Радкова, Караахмед няма качеството на жертва, а жалбата му е
"недопустима, неоснователна и явно необоснована"
В жалбата си Караахмед твърди, че "груповата,
политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително
отнасяне, в нарушение на правото му на свобода от такова по член 3 от
конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по член 8),
във връзка с член 14 – гаранцията срещу дискриминация".
В становището на българското правителство е записано, че
"...в случая не се касае за системно или продължително поведение на
протестиращите, а за еднократен митинг, протекъл в рамките на общо час и
тридесет минути. С оглед на това считаме, че поведението на представителите на
участниците в митинга, макар и безспорно морално и етично укоримо, не е
преминало изискуемия минимум на грубост, за да доведе до нарушаване на правото
на жалбоподателя по смисъла на чл. 3 от конвенцията. Най-малкото трябва да се
отчете, че за последните 20 години това е първият и последен митинг пред
джамията в гр. София и подобна ситуация реално е прецедент и до настоящия
момент", пише правителственият агент в становището.
Последното твърдение е откровена лъжа от страна на
министерството на Златанова, защото по-малко от месец след инцидента пред
"Баня башъ" "Атака" организира нов митинг срешу шума от
джамията, но пред Столичната община.
Основната теза е, че "Атака" са провели
законосъобразен митинг, за "да обърнат внимание на проблема с увеличения
звук на висоговорителите на джамията като неотговарящи на нормативните
изисквания". Според правителството Караахмед няма качеството на жертва и не е установено той да е
"участвал, да е бил пострадал" от инцидента.
"Дневник" изпрати въпроси до Министерството на
правосъдието, но оттам отказаха коментар.
Според становището несъобразяването с години на
предписанието на Столичната община звукът от тонколоните на джамията да бъде
намален е дало повод на "Атака" да организира конкретния митинг.
"Считаме, че целта на събитието в контекста на предходните действия на
участниците в него не е целяло жалбоподателят или друг участник в молитвата в
конкретния ден да се откажат от практикуването на религията им. Видно от
изявленията на организаторите на събитието, прекомерният шум по време на
ритуална и неспазването на изискванията на закон са въприемани като провокация
и отказ от спазване на правовия ред..."
"Същевременно молим почитаемия Съд да има предвид, че в
случая не се касае за сблъсък на две отделни религиозни общности, а за правото,
от една страна, на свободно събиране и изразяване на политическа група,
гарантирано от Конвенцията по смисъла на нейния член 11, и, от друга, на
правото на свободно изповядване на религия на религиозна група - също право,
гарантирано от Конвенцията", пише в становището. В него се уточнява, че
"колкото и риториката на симпатизантите на ПП "Атака" да
преминава далеч отвъд добрия тон и стандартите на добрите нрави, тя е изцяло
базирана на политическите им възгледи и конкретният повод за сблъсък е породен
не от нетолерантност към вероизповеданието като такова, а от отказа на
ръководителите му да се съобразят години наред с разпоредбите на общината, на
чиято територия се намира техният религиозен храм".
При нападението от записите на телевизионните камери се видя
и чу агресията на хората, участващи в митинга. Привържениците на
"Атака" викаха: "Турски мекерета!", "Терористи
гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!",
"Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте
земята!", "Спрете този срамен вой в центъра на София!", "Да
изчистим земята на дедите ни!"
Пред молещите се беше разрязан фес, като симпатизант на
"Атака" заяви: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се
случи с всеки един от вас!", а после към тях политат яйца и камъни, плюят
по молитвените им килимчета, след което подпалват част от тях.
Правителството отбелязва, че след протеста шумът от
тонколоните е намален, а за проявата на "Атака" е било осигурено
достатъчно полицейско присъствие. "Не е имало формална възможност МВР да
разполага извънредни полицейски части около територията на мюсюлманския храм.
От друга страна, подобно действие без конкретен повод би довело до легитимното
недоволство на последователите на тази религия (бел. ред. - мюсюлманите) за
неоправдана полицейска сила около молитвения дом и евентуална нерегламентирана
намеса в правото им на свободно практикуване на религията им", пише още в
становището.
В него е уточнено, че държавата е нямало как да забрани
митинга на "Атака", особено при липса на уведомление от страна на
мюсюлманското да се противопостави на провеждането на проявата на
националистите.
Според Българския хелзинкски комитет (БХК), които помагат на
Караахмед, държавата "не предоставя защита на жалбоподателя – нито
превантивно, нито след факта". Вина носи Столичната община, която допуска
"провеждане на агресивната демонстрация в непосредствена близост до храма,
и то именно по време на молитвата". По време на нападението пък полицията
"не съумява ефективно да неутрализира агресията и тя се консумира".
Тези твърдения са отхвърлени в становището, като на няколко
пъти е акцентирано, че "държавата е изпълнила надлежно и в предвидените от
закона стандарти задължението си за запазване както на физическия интегритет на
представителите на мюсюлманското вероизповедание, така и на правата им
гарантирани от чл. 8 от Конвенцията".
В становището българското правителство отхвърля твърдението,
че "няколко представители на мюсюлманското вероизповедание са прекъснали
молитвата си и са помолили представители от митинга да махнат
високоговорителите. В действителност, видно и от приложения снимков и
видеоматериал, един от представителите на мюсюлманското вероизповедание напада
вербално лицето, поставящо тонколони върху прилежащата към джамията тоалетна.
След секунди към него се присъединява цяла група представители на същото
вероизповедание, крещейки към представители от митинга, на което последните
отговарят също с крясъци и взаимни обиди".
Според българското правителство категорично не отговаря на
действителността, че след размяната на реплики, наречено в текста
"вербално противоборство", привърженици на "Атака" са
"нападнали" молещите се с "дървени лъжици на знамена и
тръби".
"Както е видно от видеокадрите, заснети директно на
мястото на събитието, единственото лице, участник в боя, снабдено със знаме (с
пластмасова дръжка), се опитва да отблъсне със знамето качващите се и нападащи
го богомолци. Така наречените тръби са всъщност улуци, откъртени от джамията от
самите богомолци, с които те удрят представители на МВР, както и привърженици
на "Атака", пише още в становището.
Според българското правителство единственото въоръжено лице,
участник в сблъсъка, е бил мюсюлманин, "въпреки че конфликтът е туширан от
силите на реда за по-малко от минута и 40 секунди и не е било необходимо
използването на хладно оръжие при твърдяна неизбежна отбрана". Според
текста в жалбата си Караахмед е пропуснал да отбележи, че "не само
представители на протеста, но и богомолци, са хвърляли камъни и други предмети
(при сблъсъка е пострадал депутат - госпожа Деница Гаджева)".
При пристигането на митинга на "Атака" пред
джамията част от протестиращите се опитват да спрат звука от колоните на
джамията, като поставят тези на протеста. В становището се цитира информация от
главен инспектор Кисьов и от кадрите, според които ставало ясно, че при опита
на протестиращите да качат своите колони, са били нападнати агресивно от
представители на мюсюлманското вероизповедание.
"Представител на протестиращите качва една аудиоколона
на пристройката към джамията, а служител на МВР незабавно му дава указания да я
свали оттам. Протестиращият отказва и се опитва да качи втора тонколона. В този
момент гневни представители на молещите се започват да крещят по представителя
на протестиращите и още преди представител на МВР да е успял да се покачи на
постройката, за да премахме тонколоната, няколко души от молещите се успели да
се покачат на покрива и започват да ритат колоната и лицето, което я е сложило.
За няколко секунди на постройката се качват и представители на ПП
"Атака", единият носещ знаме с пластмасова дръжка, а насреща им се
насочват представители на молещите се, единият с изваден нож, а друг въоръжен с
изкъртена от стената на джамията водосточна тръба."
В жалбата си Караахмед обяснява още, че следователят -
Страхил Каменички, който го разпитва, се отнася "непочтително и
тенденциозно към правата му на агресиран мюсюлманин, с което го ревиктимизира,
като му показва вместо защитно отношение, дискриминационно предубеждение".
От жалбата става ясно, че по време на разпита Каменички е
задавал въпроси на пострадалия от типа на: "Знаете ли дали имате право да
отслужвате молитва пред джамията", "Кой орган/институция Ви дава
право да го правите", "След като БХК защитава човешките права, аз да
се обърна ли към вас за помощ, че циганите ми крадат тока".
Според становището твърденията на Караахмед са
"голословни и не почиват на никакви доказателства". "В обратната
посока, самият следовател е изпратил жалба до председателя на хелзинкския
комитет, тъй като е счел, че процесуалните представители, с които
жалбоподателят се е явявал пред него, са проявили неуважение и арогантно
поведение. Считаме, че Съдът не трябва да кредитира твърденията в която и да е
от двете насоки."
http://www.dnevnik.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар