Мустафа Джемилев: България няма да реши дали ЕС ще вдигне санкциите срещу Русия

Мустафа Абдулджемил Джемилев (72 г.) е един от лидерите на кримските татари. Още преди да навърши 1 година, родителите му са депортирани от Крим. По времето на СССР Джемилев е виден дисидент. Лежал е общо 15 години в съветски лагери. Завръща се в родния си край чак през 1989 г. Бил е председател на Меджлиса - парламента на кримските татари, забранен след анексирането на полуострова от Русия.
Джемилев е в София за участие в дискусия  "Предизвикателствата пред съвременна Европа в контекста на "Революцията на достойнството" в Украйна". Тя е организирана  от Полския институт в София в сътрудничество с посолствата на Полша и Украйна, съвместно с Червената къща и Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ).

- Г-н Джемилев, каква според вас ще бъде съдбата на Крим? Имам предвид реалната, а не тази, която вие или други искат?

- Това е известно на Аллах. През 1986 г., когато бях в лагер, началникът искаше да се откажа писмено от антисъветските ми възгледи. И казваше: "Съветската власт е пречупвала и по-упорити от тебе. Ако не напишеш такова заявление, никога няма да излезеш оттук." А аз, за да му отговоря някакси, му казвах: "Престани да се репчиш. Твоята съветска власт скоро ще се срине и всички вие като плъхове ще търсите къде да се скриете." Макар че когато го казвах, не вярвах, че съветската власт ще се разпадне. Тя бе толкова могъща. А днешната Руска федерация далече не е съветската власт. Няма го вече социалистическия лагер, той се разбяга на всички страни. Много страни от този лагер са вече от другата страна, включително в НАТО. Затова едва ли си струва Руската федерация да издува бузи, сякаш е империя. Потенциалът й е незначителен. Само дето не достига решителност у западните страни.

Брутният вътрешен продукт на Русия е по-малък от този на Италия. Той е горе-долу колкото испанския. И то при положение, че територията на Русия е такава огромна, че има природни ресурси, петрол и газ. Ако ги нямаше тези богатства, щеше да бъде страшно зле. Но проблемът е в това, че цялата си материална сила Русия харчи за пропаганда, въоръжаване и подкупване на политици. И, за съжаление, в известна степен й се удава да баламосва световната общественост с разговори, че Крим бил окупиран, защото хората там пожелали това. Че уж в окупираните територии хората днес са щастливи, че нямат нищо против окупацията. Колко бързо ще се срине тази система - зависи на първо място от това колко ефективен ще бъде натискът на западните страни.

- И все пак, как виждате бъдещето на Крим?

- Ние в Украйна вече го определихме. Скоро ще променяме конституцията на Украйна. Там ще има национална кримско-татарска автономия. Защото коренното население на Крим - това са кримските татари. И ако се стигне до такава единица, необходимостта от Меджлис ще отпадне. Това вече ще бъде властова структура на държавно равнище.

- Спомняте ли си още за времето, което прекарахте в съветските лагери?

- Естествено. Това са цели 15 години. Там премина цялата ми младост. Такова нещо е невъзможно да бъде забравено. Но окупаторите сега ни напомнят онези времена. Да не говорим, че съм депортиран за първи път, когато съм бил на по-малко от година.

- Срещали ли сте се на свобода с някого от тези, които са ви пратили в лагери, или с надзиратели?

- Срещал съм се с хората, които ми правеха психиатрична експертиза. На тях им е било поръчано да ме обявят за психически невменяем. Разказваха ми как са се съпротивлявали на това. Все пак ми предоставиха обективна информация. През последните години ми лагерни години лежах предимно на територията на Руската федерация (тогава РСФСР - б.а.) - в Колима, Приморието, Якутия.

След разпадането на СССР така и не ми се случи да отида там. Само през март 2014 г. пътувах и тогава се проведе знаменитият ми разговор с президента Владимир Путин. Аз дори пътувах по покана на същия Путин. Затова когато на 19 април 2014 г., когато преминавах границата между Крим и Украйна, ми казаха, че за 5 години ми се забранява да стъпвам на територията на Руската федерация, казах, че изобщо не съм имал намерение да посещавам тази държава. А те ми казват, че Крим също бил руски. Казах им: "Значи сте големи оптимисти, ако си мислите, че ще се намирате там още 5 години."  Вече минаха 2 години и половина. Днес, 25 октомври 2016 г., е 971-ият ден от окупацията.

- Разкажете по-подробно за тази покана от Путин.

- Първо бях поканен в Татарстан от Минтимер Шаймиев - бивш президент на автономната република и съветник на Путин. Уговорихме датата и пак ми се обадиха. Казаха, че Путин разбрал за предстоящата ни среща и поискал също да се види с нас. Отказах срещата - нямаше за какво да говорим, след като той вече бе окупирал Крим. После се консултирах с украинския премиер Арсений Яценюк. На него му беше ясно, че Путин иска да привлече кримските татари на своя страна. Заминах за Москва, защото междувременно по внушение на Путин Шаймиев промени мястото на срещата с мен.

Прави чест на Шаймиев, че искаше по някакъв начин да ни помогне. След това се качихме на втория етаж - там имаше диван, маса и телефон. И по този телефон говорихме с Путин 40 минути. Но това бе разговор между двама глухи. Всеки си знаеше своето. Той ми казва колко добре е, че сме вече част от Русия, че са решили проблемите ни. А аз му казвам, че ако искат да ни помогнат, трябва да изтеглят бързо войските си. А по какъв начин искат да ни помогнат -- нека решат на масата за преговори с нашето украинско ръководство, а не с мен. След месец ми забраниха да стъпвам в Русия.

- Какви са отношенията на кримските татари в Турция, като се имат предвид първо скарването, а след това сдобряването между Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган? И случайно ли гости на форума са посланикът на Турция в София и лидерът на либерална евроатлантическа партия (ДОСТ - б.а.), в която членуват доста етнически турци?

- За посланика - турското посолство в Киев го уведоми, че идвам в България.

За Турция - на първо място, сме й признателни, че тя не признава окупацията на Крим и го счита за съставна част от Украйна, че внимателно следи положението, в което са кримските татари. Но тя не може да окаже някакво влияние на Русия по отношение на нас. Там има много голяма кримско-татарска диаспора. Миналата година конгресът на кримските татари от целия свят бе в Анкара.

Но едно е да се огласяват декларация, а друго - практическите неща. Турция например не се присъедини към санкциите срещу Русия. Сега двете страни възстановиха търговско-икономическите си отношения. Това, меко казано, не ни доставя удоволствие. Но също така разбираме, че Турция има някакви свои икономически интереси и се грижи за сигурността си. И е принудена да направи определени стъпки. Но пак ще кажа, че тези реверанси към Москва ние не ги приветстваме. И кримските татари, най-вече живеещите в Турция, са против това. Когато наскоро Путин дойде в Анкара за среща с Ердоган, местните власти забраниха протеста, който кримските татари в Турция планираха. Позоваха се на извънредното положение след опита за преврат.

- А какви са отношенията на кримските татари с България?

- Ние разглеждаме България като страна членка на ЕС, която не признава окупацията на Крим. Много ни вдъхнови изявлението на президента Росен Плевнелиев, че България няма да признае окупацията...

- Но редица кандидат-президенти у нас настояват за вдигане на санкциите срещу Русия...

- Ето това малко ни обезкуражава и предизвиква тревога. България, Кипър и в известна степен Гърция са считани за слаби звена на ЕС. Но мисля, че не са те тези, които ще определят да бъдат ли вдигнати санкциите или не. Мисля, че санкциите ще се запазят.