Специа
лно за Bulgaria news проф. Добрин Добрев разказва за публикуваното изследване на вторият по големина мюсюлмански храм на Балканите, което хвърля нова светлина върху живота на тайните посветителски общества – бекташи и масони Какви тайни крие Томбул джамия в Шумен, какво не знаем, а според Вас е много интересно? Какви послания изпращат знаците и символите, които цитирате в книгата си? За да се разбере значението на целия култов комплекс е необходим анализ на знаците, гравирани върху трите каменни плочи, които са поставени в двора до североизточния ъгъл на джамията. Те отпращат към традициите на суфите. Наличието на изобразен седмоъгълник върху една от плочите, а също така и монтирането им под точно определен ъгъл, което ги представя като видима част от скрит седмоъгълник, обхващащ основния камък на храма, недвусмислено сочи, че става въпрос за една от най-разпространените школи по нашите земи – общността на бекташите. За това затворено посветителско общество се знае, че е много либерално и приема за членове не само мюсюлмани, но и християни. Освен това бекташите практикуват ритуали и имат опознавателни знаци, които в голямата си част съвпадат с тези на масоните. Знаците, гравирани върху трите плочи, са познати отдавна на световната наука, но подредени по този начин и така комбинирани са уникални. Те представят идеите на суфите за сътворението и историята на света, за възможността посветеният да постигне истината за тайните на битието и да се слее с отвъдното и т. н. Казвате, че някои символи хвърлят нова светлина върху учението на суфите и на масоните по нашите земи. Кое е породило това тясно разбирателство и контакти, какви са последствията? Каква е била ролята на тайните общества по нашите земи? Затворените посветителски общества, като по-голямата част от школите на суфите и различните варианти на масонството изповядват общи принципи – демократизъм, самоусъвършенстване, расова, етническа и верска толерантност, отказ от показност. В този смисъл те са алтернатива на недемократичните имперски институции и поради тази причина до голяма степен са скритият двигател при формирането на идеологията на Просвещението. По нашите земи тези общности са част от процеса, стимулирал националноосвободителните борби и довел до възстановяването на българската държава. Любопитно е, че след кървавата разправа на султана с бекташите през 1826 г. много от висшите представители на ордена, които са успели да се спасят от кланетата, се вливат в масонските ложи на Османската империя. Така те стават съпричастни към идеалите на движението Млада Европа, което се бори за свобода и равенство на народите. Представители на това движение са Джузепе Гарибалди, Джизепе Мацини, Лайош Кошут, Захари Стоянов и др. Колко време работихте върху книгата? Надеждите, че ще приключа писането на книгата за година, се оказаха илюзорни. Цялото изследване ми отне четири години, като държа да подчертая, че изпитах голямо удоволствие по време на работата. Това беше резултат от обстоятелството, че изследвах езика на знаците и принципите на една общност, която изповядва идеалите на хуманизма и Просвещението. Откъде този интерес у вас към Томбул джамия и Шериф Халил паша? Той бе резултат от интереса ми към тайния език и принципите на затворените посветителски общества. Откритието, че джамийският комплекс е нещо повече от религиозен храм и че зад каменните стени са се срещали мъдреци, които са беседвали над универсалните въпроси на битието и са вярвали в разбирателството между хората и религиите, ме накара да се вгледам и в личността на дарителя Шериф Халил паша, и в знаците на мъдростта, гравирани върху камъка или вградени във фреските по стените. В анотацията за книгата пише: …”Съзнателно премълчавания факт, че Раковски е бил бекташки дервиш...” Осветлете повече този момент от неговата автобиография ? В контекста на казаното дотук става понятно защо според спомени на съвременници и роднини самият Раковски е бил известно време бекташки дервиш. Той е бил уникална личност, която е търсила знание навсякъде, а очевидно е бил привлечен и от демократизма на бекташкия орден. Да не забравяме, че той е влязъл в досег с него по времето, когато бекташите са били считани за враждебни на султанската власт. Откритията в „Тайните на Томбул джамия” повдигат много въпроси, свързани с характерни ритуали в българския обществен живот, произхода на държавните ни символи и биографични факти от живота на наши възрожденски деятели. Посочете няколко любопитни факти. Типичен пример е изборът на трибагреника за национален флаг. Той е свързан с практиката на оперативните масони по нашите земи, а също и с цветовите символи на легията на Раковски, които са заимствани от масонската традиция на гарибалдейците. Униформите на легистите и тяхното знаме са трицветни. Решени в различни комбинации на бялото, зеленото и червеното. В какво състояние е Томбул джамия? Има ли нужда днес от покровител ? В момента джамията се реставрира. Същевременно, след публикуването на книгата членовете на Ротари клуб – Шумен решиха да поставят предпазваща стъклена преграда пред трите каменни плочи с уникалните символи. Светлана Желева 2011-03-27 22:12:00
0 коментара:
Публикуване на коментар