Делото за т. нар. Възродителен процес може да бъде възобновено благодарение на новия Наказателен кодекс - бе съобщено тези дни. Татяна Ваксберг твърди обратното - че делото няма да започне нито сега, нито в скоро време.
Историята на едно безкрайно дело
Делото за насилствената асимилация на българските турци започна преди 20 години и никога не завърши. Обвиняеми бяха членове на Политбюро, които един по един умираха. Последният жив обвиняем е Георги Атанасов. Делото срещу него замря преди десетина години, защото съдът поиска да му се доведат всичките жертви на престъплението, които да дадат показания. Това означаваше над хиляда души!
Тогава всички се смяха на това абсурдно изискване, но проблемът не беше само в съда. Проблемът беше в прокурорите, които бяха внесли неясен обвинителен акт - от него не се разбираше срещу кого точно е извършено престъплението незаконно интерниране в лагера Белене. При толкова неясна формулировка не е сигурно, че съдът е имал друг избор.
Сега заместник-главният прокурор Галина Тонева е цитирана да казва, че пречките са отпаднали и делото може да се възобнови. Според нея след последните поправки в Наказателния кодекс вече не е необходимо всички пострадали да се явяват в съда, а само някои от тях, и това улеснявало нещата. Впрочем, журналистическите разследвания от последните 10-15 години сочат, че никой от тези пострадали не е бил разпитван за каквото и да било.
Но същественият проблем с това дело дори не е в това кой трябва да дава показания по него. Същественият проблем е в това, че дело за така наречения Възродителен процес изобщо никога не е имало. На нито един етап от изтеклите 20 години не е било повдигано обвинение за насилственото депортиране на 300.000 души в съседна Турция.
Епизодите на 5-годишното насилие
Човекът, който технически извърши това престъпление, е вътрешният министър Георги Танев, а той никога не е бил обвиняем. Нещо повече - на нито един етап от изтеклите 20 години не е било повдигано обвинение към Политбюро и ръководството на МВР за тяхната отговорност в убийствата и насилието, извършени в хода на насилствената кампания по асимилацията на българските турци.
Какво да говорим за най-трудното престъпление от гледна точка на Наказателния кодекс - престъплението с насилственото преименуване. За него също не е повдигано обвинение. А човекът, който го извърши, е вътрешният министър Димитър Стоянов, който беше погребан с държавни почести от правителството на ОДС в лицето на министър Богомил Бонев.
Всъщност като се говори за възобновяване на делото, това е дело за незаконно интерниране на някои български турци на остров Белене. Колкото и да е престъпен този епизод, той със сигурност не резюмира онова 5-годишно насилие срещу близо един милион души.
