Драматичен срив на турското население в България — от 50 процента през 1876 г. до едва 10 процента през 1926 г. — беше изтъкнат като един от най-тежките демографски резултати от поредица насилствени миграции, асимилационни политики и репресии. Това заяви доц. д-р Хаджер Атеш от Университета „Тракия“ по време на панел, посветен на миграцията от България към Турция.
По думите ѝ, още от Руско-турската война през 1877–1878 г. започва първата мащабна вълна на изселване, последвана от нови трагични миграции след Балканските войни. Атеш подчерта, че асимилационните политики, грабежите, изнасилванията и масовите убийства в периода 1912–1913 г. са принудили стотици хиляди турци да напуснат родните си места.
Най-драматичният и болезнен епизод остава принудителното изселване от 1989 г., когато българската комунистическа власт забранява турския език, религиозните обреди и налага насилствена смяна на имената. „Политиката на натиск и репресии, започнала през 1984 г., достига кулминацията си през 1989 г.“, заяви Атеш.
Според Атеш, изказването на турския премиер Тургут Йозал през юни 1989 г., че „вратите на Турция са отворени“, отключва най-голямата масова миграция в новата история на региона, оставила трайни демографски и психологически рани както сред изселените, така и в самата България.
0 коментара:
Публикуване на коментар