Доган и ДПС? Аз ги създадох!

Неджметин ХАК, основал през 80-те години турско движение в България:

Неджметин Хак е роден на 4 януари, 1950 г. в с. Бакалово, област Добрич. Той твърди, че е създателят на организацията "Турско националноосвободително движение" (ТНОД), върху основата на което е основано ДПС. ТНОД се е борило срещу насилственото преименуване по време на така наречения възродителен процес. Осъден е на 12 г. затвор през 1987 г. и принуден да напусне страната. Установява се в Турция и остава там до 2001-а, когато се завръща в България и в Добрич, където живее сега.
Хак твърди, че е истинският автор на концепцията за борба без оръжие и на Програмната декларация на Турското националноосвободително движение, за които се смята, че са на Ахмед Доган. Хак се съгласи да разкаже пред "Труд" своята истина за случилото се в онези смутни години.


- Г-н Хак, спомняте ли си кога точно и при какви условия сте работил по документите на Турското националноосвободително движение в България?


- Програмната декларация е мое дело, аз я написах. Първият вариант е от декември 1985 г., но след това направих още две-три редакции, за да придобие този вид, в който сега се публикува в книгите, посветени на онзи период от нашата история.


- Официално се твърди, че вашата декларация е отхвърлена и че тази, за която говорим, всъщност е написана от Ахмед Доган. Така ли е ?


- Нямам нищо против Доган, но той не е променил и дума в моя текст. Навремето аз му го дадох, за да занесе на Риза Молла, който тогава бе преподавател по турски език в Софийския университет, за да направи някакви редакции, ако прецени, че са нужни такива. Програмата и уставът се върнаха при мене, както ги бях предал. Нямаше никакви корекции.


- На какъв език бе документът?


- На турски език е. Оригиналът е при мене, може да се преведе и да се сравни с този, който през последните години публикуват на български и приписват на Доган. Къде е този текст, чийто автор е Ахмед? Защо никой не го е показал? Имаше следствие, имаше арести, изземване на документи, къде е оригиналът на Доган?


- Как написахте програмната декларация?


- Историята е много е интересна. Използвах за образец програмите на БКП, КПСС, ДКМС и БСДП на Димитър Благоев. Въвеждащата част, в която описах как насилственото преименуване ни е принудило да се обединим и да се вдигнем на борба за защита на достойнството ни, си бе моя изцяло.


При оформянето на другите части - цели, задачи, структура, финансиране и т.н. ползвах онези образци. Просто по онова време нямах достъп до други.


- Как, кога и от кого бе създадено Турското националноосвободително движение?


- Аз създадох организацията. Познавах много хора, имах доста контакти в цялата страна и ги използвах. Първите стъпки предприех още в началото на 1985 г. Тогава вече се знаеше, че в Кърджалийско имената на мюсюлманите са сменени насила. Че хората са бягали в снежните планини и са мръзнели в пещери, само и само да не тъпчат достойнството им. Че милицията и войската са стреляли на месо по хората.


Първоначално разговарях с най-близките си приятели, за да разбера какви са настроенията. Усетих, че у хората има много гняв и са готови на всичко, за да се противопоставят на насилието и опитите за асимилация. След това започнах да градя структурите.


- На какъв принцип?


- Аз чета много. Бе ми попаднала книга за организацията на Васил Левски - тайните революционни комитети. Тази схема използвах. Аз и първите ми съмишленици Заид Вахит и Бахри Муталиб градяхме структури от по 3-4 човека във всяко населено място.
Избирахме най-авторитетните, лидерите, тези на които им се чува гласът. Заид и Бахри бяха шофьори и работата им позволяваше да обикалят навсякъде, без да будят подозрение.


- Колко се разрасна ТНОД?


- Преди да ме арестуват през юни 1986 г., вече имахме структури в близо 500 населени места в цялата страна.


- Кога за първи път се срещнахте с Ахмед Доган и кой ви го препоръча?


- Първата ни среща бе в София, в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици", срещу двора на МВР, мисля че през февруари 1985 г. Бяхме аз, Заид Вахит и Мюмюн Мустафа. Препоръча ми го Мюмюн, който ми е братовчед. Ахмед пък е негов братовчед по майчина линия. Та Мюмюн ми донесе статия на Доган, отпечатана във френско списание.


Впечатлих се много, доктор по философия, преподавател в Софийския университет. Реших, че този човек може да ни води, да бъде лице на организацията. Мюмюн намери телефон и му се обадихме за среща.


- Какво ви каза Доган тогава?


- Разпита ни за организацията ни, къде имаме структури. Препоръча ни да обхванем повече населени места. Разбрахме се да поддържаме връзка когато е възможно. Това е.


- Каква беше неговата роля за разрастването на организацията и дейността ?


- Не сме се чували много, защото се бояхме да не ни подслушват. Той си стоеше в София, а ние работехме. Същата година го поканих в Добрич, водих го и в село Бакалово, при вуйчо му. После ходихме в Преслав, при един негов съученик, който преведе на немски писмото, което изпратихме до Комитета за правата на човека в Хелзинки.


- Доган участваше ли в структурирането на организацията, срещаше ли се хората?


- Не се е срещал с хората. Тогава реално нищо не е ръководил. Използвах го като лице на организацията, като безспорен авторитет, който стои там, в София и дава разпореждания. Преувеличавах, че е професор. Аз съм обикновен учител, каква тежест щяха да имат моите думи? Затова все повтарях Професора нареди, Професора така поръча, и ме слушаха. Все лансирах него и гледах аз да съм в сянка.


- А концепцията за борба без оръжие, тя от Доган ли бе разработена, или от стоящия в сянка Неджметин Хак?


- Тази концепция е формулирана на стр. 8 в оригинала на моята декларация. Още в началото на 1985 г. бях стигнал до идеята, че трябва да се борим с мирни средства. Бях забранил на хората си да носят даже и джобни ножчета, камо ли други оръжия.
Ясно ми бе, че държавната машина ще ни смаже, ако дадем повод. Вярвах, че трябва да останем живи, защото рано или късно ще успеем да си върнем имената, правата и достойнството, тъй като живеехме в ХХ век.


- Не ви ли е болно, че никой не признава какво сте направили за етноса си и за демократичните промени в страната?


- Редно е да се знае, но не съм важен аз. Можех още през 2001 г., като се върнах от Турция, да направя лидерите на ДПС на пух и на прах, но за какво? Щях да навредя на партията. Тя е важна, а не Доган или Хак.


Те обаче решиха, че ще имам някакви претенции да заема местата им и започнаха да ме изолират. Очерниха ме, представиха ме като краен и самохвалко. Сокола и примерно един Касим Дал една добра дума не са отронили за мен. Правят се, че ме няма. Аз нямам нужда от тях, справям се сам. Те обаче много добре знаят, че аз ги създадох. И тях, и ДПС.


- Кой според вас приписва ваши заслуги на Ахмед Доган и има ли той нужда от разкрасена биография?


- Доган е направил много за България и няма нужда да му разкрасяват биографията. Предполагам, че го правят хора, които искат да му се харесат. Нека уточним обаче, той си е авторът на програмната декларация на ДПС от 1990 г. Към нея аз нямам никакви претенции. Факт е обаче, че партията е създадена върху основите на изграденото от мен ТНОД.

31102010, Trud