тежък коктейл в „Амбасадор" на „Златни пясъци", чийто домакин бе
култовият професионалист в туризма, легендарният Кольо Костов,
назначен малко след това и за шеф на целия комплекс с благословията на
лидера. Три дни преди това с мандата на ДПС бе сформиран кабинетът
„Беров". Доган съчета отбелязването на годишнината от създаването на
ДПС – това се случва на 4 януари 1990 г. във Варна в апартамента на
Емин Хамди, чичо на Айсехел Руфи, станала по-късно съпруга на
председателя на партията.
На коктейла в „Амбасадор" се беше изсипал овластения „елит" на града
– кметът Христо Кирчев, областният управител Кирил Йорданов, шефът на
РДВР, полк. Петко Петков, началникът на РПУ 05, Георги Живков, който
„покриваше" събитието. По-късно той стана много близък с някои от
първенците на ДПС. На линия бяха военни прокурори, кореспондентки на
БТА, дошли да отразят купона по случай вземането на властта. Но на
нашите репортери не убягна най-важният гост на Ахмед Доган – майка му
Демире Доган. Очевидно моментът бе много важен за лидера. На
празненството липсваха пробилите по-късно в ДПС – Йордан Цонев и
Христо Бисеров...Касим Дал беше вторият човек в ДПС – сега е отвън...
Осемнадесет години по-късно ДПС е на на друга орбита – официално извън
властта и с няколко знакови българи-„босове".
Много неща се промениха в ДПС. Лидерът е същият. Илия Павлов го няма.
Корпоративните босове са други. Бойко Борисов е в центъра на
вниманието. Но най-важната вътрешнопартийна промяна е трансформацията,
стартирала след „инцидента" с Ахмед Емин на 17 октомври 2008 г. Той бе
човек на Касим Дал. След кървавата история стана ясно, че Дал не е
оправдал доверието на лидера. С прословутото си търпение Доган изчака
да минат изборите на 5 юли 2009 г., постигна исторически успех,
вземайки рекорден брой грасове, а сетне вкара стария си приятел в
последна глуха. След това бе ред на Дал да поизчака и да спретне
вътрешнопартиен скандал. През цялото време българите-„босове" в ДПС се
ослушваха и оглеждаха. Някои от тях в началото дори се зарадваха на
елиминирането на Касим Дал от ръководството. Сетне съжалиха за
ентусиазма си. Дал се превърна в заплаха за монолитния турски
електорален корпус. Борисов увеличи загубите за Доган, блокирайки
възможността за „екскурзии" и затруднявайки организираното гласуване в
Турция. Нещо повече – демонстративно взе със себе си Дал на 16 юли
2011 г. на срещата с премиера на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, и с
министъра на външните работи, проф. Ахмет Давутоглу, идеолог на
„Новата Линия" в Турция, привърженик на „неоосманизма". ДПС загуби
страшно много гласове на местните избори – обективните причини бяха
много повече от субективните. Дал не трупаше толкова за себе си,
колкото вземаше от Доган...Нещо повече – веднага привличаше загубилите
при номинациите кандидати...
Така се стигна до визитата на Ахмед Доган в Одрин на 28 декември 2011 г.
Мероприятието даде старт на отбелязването през 2012 г. на 100 години
от Балканската война. Изключително образованият немски възпитаник
Давутоглу взе иницитивата – присъствието на Доган в Одрин бе знаково.
Обаче тутакси му заформиха интрига – Касим Дал не бил участвал в
работата на форума, но обядвал в тесен кръг с Ахмет Давутооглу. Тези
слухове влияят на твърдото ядро на електората на ДПС. Доган не може да
не отчита това. Той пресмята и друго – българите-„босове" в ДПС са
пищна фасада за „етническата толерантност", но приносът им за
изборните резултати е мижав. Те губят позиции – Йордан Цонев и Христо
Бисеров вече не разполагат с влиянието, което имаха, когато Доган си
връщаше на Костов.
Сега Доган трябва да разчита ребуса на Давутоглу – линията на
„неоосманизма", реализирана чрез прехвърляне на Влияние през границите
и политиката за „нулеви проблеми със съседите", теза на министъра,
която ще бъде опакована презд 2012 г. през призмата на годишнината от
Балканската война. Настолна книга на проф. Давутоглу е трудът на Филип
Баш „Цената на мира", пишат авторитетни наблюдатели в Турция. Но в
същото време той гледа на Турция не като на „мост" от времето на
Демирел, а като на „държава-център", „сърцето на Евразия", с „ислямска
цивилизационна същност", с „историческа дълбочина". (Съмишленикът му
Али Караосманоглу говори за „велика стратегия", а Хюсеин Багчи за
„настъпателност") Теоретик като Доган не може да пропусне тази
„геополитическа онтология" на стратегическо равнище, пардон...
Давутоглу реди геополитическия си опус – „Само държави, които могат да
оказват ВЛИЯНИЕ ПРЕЗ ГРАНИЦИТЕ СИ, използвайки „мека сила", са
способни истински да се защитят.". Ахмет Давутоглу знае почти наизуст
знаковата книга на Шефкет Памук – „Отоманската империя и световния
капитализъм", напомнят наши приятели от Истанбул.
Но на „оперативно ниво" Ахмед Доган не може да не се опита да ограничи
влиянието на Касим Дал в турските правителствени кръгове.
Башовете в Турция вече заявиха, че ще спазват „неутралитет" в битката
между Дал и Доган, но не спират да флиртуват с Касим. В Одрин показаха
на Доган, че е част от протокола – като всички останали гости на
форума. В тази игра Йордан Цонев и Христо Бисеров не могат да
допринесат голяма полза за Ахмед Доган. Не беше случайно, че никой от
тях не бе в Одрин с лидера. Те са неразпознаваеми за Ердоган и
Давутоглу – башовете играйкат с Борисов. Най-лъскавите комшийски
мероприятия за годишнината няма как да не минат под знака на
приятелството между Ердоган и Борисов.
В същото време невероятно гъвкавият тактик Ахмед Доган ще намери
начини да внуши, че българите-„босове" няма да бъдат тотално
изолирани. Но дори и политически онтолог като Доган не може да промени
реалностите в момента – ползата от българите-„босове" за него е точно
никаква. „Целофанената опаковка" за протоколните мероприятия е
подготвена. Всъщност Бисеров ще запази известно влияние и достъп до
„кухнята" на Доган. Но Цонев ще трябва да се бори за оцеляване и за
„лебедовата си песен" – да не изпадне от избираемите места в листите
за следващите парламентарни избори. Но и двамата едва ли ще бъдат
повече от пешки в голямата игра между Борисов и Доган. Ахмет Давутоглу
води играта...
Bgsniper
0 коментара:
Публикуване на коментар