страна за нелегалните имигранти, съобщава френският в. "Фигаро".
Десетина мъже водят оживен разговор близо до Националната агенция за
бежанците, която разглежда молбите за убежище в България. Всички те са
иракчани и могат да говорят с часове за причините, които са ги
накарали да напуснат страната си. Но днес причината за оживлението е
Халиджа, 20-годишна мароканка от Казабланка, пристигнала неотдавна от
Турция.
"Нелегално, разбира се", уточнява тя през смях. "Изминах разстоянието
от Каза до Истанбул със самолет, след това ме докараха с влак в София
и ми показаха как да мина границата", разказва момичето. Всичко това й
струвало около 100 евро, последните й пари и сега тя иска убежище в
България, страна, за която не знае нищо, освен, че от 2007 г. е член
на ЕС. За времето, през което агенцията за бежанците ще разглежда
молбата й тя ще получава 35 евро на месец от българската държава при
условие, че не напуска тесния приют в околностите на София.
Халиджа не подозира това, но тя е имала голям късмет да се озове тук.
Обикновено българските власти изпращат най-напред нелегалните
имигранти в центъра в Любимец, близо до границата с Турция, или в
Бусманци, източно от София. Хората, живеещи в центъра на агенцията за
бежанците, са свободни да идват и да си отиват, въпреки че се оплакват
от теснотията, напрежението в отношенията с охраната и разнебитеното
оборудване.
"Всички чужденци, търсещи убежище в България, са бедни и малко
объркани. Освен това България рядко е крайната им цел", казва Илиана
Савова от Българския Хелзинкски комитет, който дава юридически съвети
на търсещите убежище. Според самите бежанци единственото предимство на
България са ниските цени и възможността за лесно преминаване на
границата с Турция. "Това рядко струва повече от 1000 евро, понякога
за цяло семейство", казва служител на отдела по миграцията към
българското вътрешно министерство. "Каналджиите се задоволяват да им
покажат пътя през гората, след което нелегалните имигранти трябва да
се оправят сами", допълва той. Приютени от Националната агенция за
бежанците разкриват, че за преминаване през съседна Гърция, която е
член на Шенгенското безвизово пространство, им искали пет пъти повече.
България често се превръща в задънена улица за търсещите убежище.
Близо хиляда души годишно искат защита от българската държава, главно
афганистански, иракски, арменски и ирански граждани, към които от
скоро са се присъединили и африканци и жители на Магреб. Не повече от
10% от тях получават политическо убежище, а останалите се лутат
понякога с години в лабиринтите на местната бюрокрация преди да решат
да заминат, най-често отново нелегално в посока Западна Европа.
Несъвършенствата на законодателството, един кандидат например може да
подава молба за убежище неограничен брой пъти, и недостатъчната
административна организация допринасят за създаването на общност от
хора без документи с изтекъл срок за пребиваване в страната. Те живеят
на групи, понякога се нанасят в безстопанствени жилища. По-голямата
част работят на черно, други се занимават с дребни далавери или стават
наркомани и клошари. За българите, чиято страна дълго време беше
затворена за чужденците, това е нов феномен. "В този случай прочутото
българско гостоприемство е мит. Най-вече защото новопристигналите са
много различни от останалата част от населението", казва Радосвета
Хаджиева от католическата асоциация Каритас.
Но за мигрантите България остават "хубава страна". Въпреки несигурните
условия за настаняване, ниската минимална заплата от 150 евро и
тежките понякога погледи на месните жители...Те казват, че са оставили
зад гърба си "един ад" и се опитват да ни убедят, че желанието им е да
се установят трайно в най-бедната страна от ЕС. Въпреки че лицата им
светват, когато споменеш Париж, Лондон и Амстердам..., пише в.
"Фигаро".
0 коментара:
Публикуване на коментар