ЕК попари надеждите на България за Шенген

 АФП

Надеждите на България и Румъния за бързо присъединяване към Шенгенското пространство днес бяха попарени след публикуването на критичен доклад на ЕК, според който България не е приложила ефективни мерки за борба с корупцията.
Тъй като влизането на София и Букурещ в Шенген трябва да стане едновременно, проблемите пред членството на едната страна-кандидат означават проблем и за другата държава.
Засега България и Румъния се сблъскват със съпротивата на Холандия, която иска от двете страни реален напредък в борбата с корупцията и доказателство за способността им да осигурят контрола над границите с държавите извън ЕС.
По-рано холандският министър на външните работи Бен Кнапен накара двете страни да изчакат за членство в Шенген до лятото на 2012 година. „Холандия очаква два последователни положителни доклада, които да показват, че борбата с корупцията и организираната престъпност е необратим и съществен", отбеляза Кнапен. „През юли, след годишния доклад на ЕК ще видим дали това условие е изпълнено", посочи той.
Новите доклади на ЕК за България и Румъния посочват какъв напредък са отбелязали двете страни в съдебната реформа и борбата с корупцията.
Докладът представлява междинен и предварителен етап преди годишния доклад, който ще бъде публикуван през юли.
Текстът е особено критичен за България, в която „не е отчетен никакъв конкретен напредък по отношение на системата за контрол върху декларирането на имуществото на висшестоящите чиновници, която има за цел да установи и следи случаите на необяснимо забогатяване".
ЕК призовава българските власти да „провеждат професионални, а не партийни разследвания при съмнения за корупция по високите етажи на властта и да дават отчет" за резултатите.
Освен това Комисията препоръчва на България допълнителни усилия за предотвратяване и за борба с корупцията както по границите, така и в администрацията на местно ниво.
В същото време докладът за Румъния е по-ласкателен. Въпреки това ЕК няма никакви правомощия във връзка с присъединяването на страните в Шенген.
Решението зависи от страните-членки на Шенгенското пространство и трябва да бъде прието с единодушие.