Искат „възродителния“ процес в учебниците

„Възродителният" процес да влезе в учебниците по история на бг
учениците, поискаха жителите на родопското с. Барутин. В своя
декларация, адресирана до президента, премиера, шефа на парламента и
главния прокурор, те припомнят, че 40 години след дадените тук жертви,
заради насилствената смяна на имената на мюсюлманите, наказа няма,
памет за случилото се също.

Изминаха 40 години от онези студени мартенски дни на 1972 г., когато
селото осъмна в блокада от милиция и армия. Съвременниците на тези
събития, потърпевшите, знаеха целта на тази блокада, но днешните им
потомци и всички млади хора, родени много след събитията, може би не
знаят нищо. Ето защо сме тук – да припомним какво се случи. След като
партийният и държавният апарат, заети с насилствената смяна на
имената, прокламирана като „мирен възрожденски процес", срещнаха
съпротивата на хората, дойдоха оръжията, блокадите и жертвите. Да си
спомним имената на убитите Неджибе Келосманова и Емине
Ибрахимова. Да си спомним имената на простреляните Силвие Поченли,
Фатма Дервишева, Джемиле Келосманова, Феим Поченли, Джамал Ибрахим
и Кемил Куртов. Живеем във време, в което ценностите (икономически,
социални, политически) са размити или преподредени. Защото отказахме
да осмислим уроците от близкото си минало, включително – онези от
1972., се казва в декларацията.

По повод 35-годишнината от същите събития поискахме те да влязат в
учебниците по история, за да докажем, че са минало, а не настояще,
което може да се повтори отново. Тогавашните елити и институции
поискаха да сложат рамки на разбирането за минало, за памет. Трябвало
да минат поне 40 г., за да се оценят тези събития. Четиридесетте
години изминаха, а оценка продължава да липсва. Днес никой от
„възродителите" не е наказан, дори не е порицан поименно. Дали –
защото потомците им все още диктуват правилата, или – защото
обществото ни не изпитва нужда от това пречистване?, питат жителите на
с. Барутин.

Травмата остава и страхът не може да бъде излекуван, защото и днес
няма виновни, няма наказани. Няма справедливост за паметта на жертвите
и пострадалите. Ние не искаме мъст, искаме признание на
престъпленията, искаме памет! За да може „възродителният" процес да
стане – веднъж завинаги – минало, завършват авторите на декларацията.

dartsnews.bg