...Помня, че още през студентските си години в Пловдивския университет
бях твърде заинтригуван от кратката бележка в съответния том на
«Речник на българската литература», че в 1933 г. (всъщност 1932)
Чудомир посещава Истанбул и Бурса, но с каква цел, индивидуално или
служебно и за какъв срок – тези въпроси останаха да висят в съзнанието
ми.
Не след дълго неведомият (и непредсказуем) вятър на съдбата ме отвя
именно към Бурса и Истанбул, но завръщането в литературните води щеше
да стане след едно принудително откъсване от десетина години.
Онези въпроси от студентството придобиха актуалност преди няколко
години, по-точно, през 2008-а, когато в един юлски ден се оказах в
Литературно-художествен музей «Чудомир» в Казанлък.
В настоящата книга се публикуват за първи път с всички необходими
пояснения и коментари записките, които Чудомир си води в един бележник
с бледорозови корици и карирани листове; докладът «Пътуване до
Цариград», изнесен пред учителската колегия в Казанлъшкото
педагогическо училище на 19 май 1932 г.; трите пощенски картички,
които изпраща на съпругата си Мара Чорбаджийска от Истанбул, Бурса и
Принцовите острови, акварелът «Св. Ирина», а също така фотографии,
скици и пр.
Разбира се, тази научна екскурзия, проведена от 27 април до 11 май
1932 г. с участието на 80 български учители по история, география,
рисуване и ръчна работа от различни краища на страната под
ръководството на инспектори от тогавашното Министерство на народното
просвещение и присъствието на академичните светила Б. Филов, В.
Златарски и Св. Примов не може да се разгледа като едно обикновено
пътуване в съседната страна. Без съмнение, тя се явява резултат от
процъфтяващите турско-български отношения в културната сфера от
началото на 30-те г. на миналия век и би следвало да бъде оценена
именно в контекста на тази добросъседска атмосфера и приятелство.
0 коментара:
Публикуване на коментар