Турцизмите станаха екзотика
 |
| доц. д-р Максим Стаменов |
Използват ли българите много заемки от турския език в ежедневието си и кои са любимите турцизми на медии и политици - Дартс Нюз попита изтъкнатия специлист.
- Доц. Стаменов, каква е съдбата на турцизмите в българският език и култура? Те изчезват ли или се завръщат? Издадохте голямо изследване по темата.
- Да, доста години ми отне да изследвам тенденциите. Започнах работа по книгата през 1993 година и миналата година на 16 декември тя излезе на книжния пазар. Книгата е от две части и затова е наречена така: „Съдбата на турцизмите в българският език и българската култура”. Заглавието е с алюзия към най-известното съчинение в българската професионална литература на тема турцизми – на проф. Кирил Мирчев от 1952 година „За съдбата на турцизмите в българският език”. И до ден днешен то е най-цитираното и най-хубавата студия, която е публикувана по темата. Оттогава насам не е правено подобно изследване. Очевидно е, че турцизмите бяха „възродени”, условно казано, основно, за да се използват за обиждане. Отворете вестниците от края на 90-те години и ще видите какво става.
- Кои са „любимите” турцизми на българските медии и кои от тях най-много се ползват?
- Най-много се използват в печатните средства за масова информация, не толкова в телевизията и още по-малко в радиото. Защо? Защото, което е публикувано в писмен текст, се „лепи на гърба“ на този, който назовава, докато, ако го говориш в ефир се залепва и обратно, т.е. започва да излага и тебе. Защото това е твоя реч и ти използваш като журналист или обществено значимо лице турцизми. Може да се обиди някого с думи като: „Оставете го онзи тепегьоз”. В парламента е същото. Основно за обиди се използват турцизмите в медиите и парламента. „Гьонсурат” е сред любимите думички, „тепегьоз” се използва на по-битово ниво. „Гьонсурат” се използва, за да се обиди някой политик, че няма никакъв морал. Тази дума няма друга алтернатива и се използва често. „Кефя се” много се върти в медиите и в разговорния език на младите.
- А кои са любимите турцизми на политиците ни?
- В момента се сещам за една дума, която първи започна да употребява Ахмед Доган през май месец 2011 година. Това е „ясладжия”. Думата „ясладжия” е употребена за хора, които са на хранилка на определена партия. Коренът „ясла” не е турски, –джия е турското. Наставката -джия се използва за маркировка на пейоративност в българския език. Доган използва често и „софра” и „хазна”. Той има афинитет да въвежда нови идеи и специфични изрази за тях в българския политическия жаргон, и то такива, които хващат „дикиш”, което е впечатляващо. Той въведе и израза „приятелски кръг”.
Иван Костов използва „будалкам”, „будалкане”, Тодор Батков използва „мекере”, Едвин Сугарев използва „табиет”, „курдисал” и „ортаци” в едно и също изказване. Сергей Станишев използва „рахатлък”. Политици от всички политически сили, когато искат да засегнат някого при подходящ случай използват турцизми.
Турцизми се използват и в „езика на омразата”, за изразяване на отрицателно отношение на етническа, верска или национална основа. Те се използват от определени политически сили за насаждане на омраза или пропаганда. Слава Богу, това не се среща обаче толкова често.
- А в интернет пространството?
- Там се срещат, но най-вече в блоговете в простонародната реч, в жаргоните, в младежкия сленг. На младежите им изглеждат много живописни. Което е любопитно само за себе си за най-младите хора. Много странно за мен е, че на тях им изглеждат не толкова дори обидно, колкото екзотично.
- Има ли топ 10 на най-използваните в българският език турски думи?
- Никой в България не е правил подобна статистика до този момент. На мен най-силно впечатление ми е направила употребата на „гьонсурат”. Тази дума е претърпяла много странна метаморфоза. Всеки ще каже, че е турцизъм, защото „гьон” се знае, че е такава дума, а „сурат” още повече. Втората е силно обидна дума, така че комбинацията „гьонсурат” е най-обидното, най-бруталното за с отпратка към човешко лице.- Хората използват под път и над път турцизмите, без да знаят тяхното значение? „Гьонсурат” също е една от тези думи. Всъщност какво означава тя?
- „Гьон” е подметка на обувка, „сурат” е лице. Общо това означава връх на безочието. Странното в случая е, че такава дума в турския няма. Има само „гьон” или само „сурат”.
- Т.е ние ние сме си я побългарили, така ли?
- На българска основа сме направили псевдотурцизъм. Както „чадър бабаит” и „баир будала” с явна насмешка съответно за „парашутист” и „турист”. Това са типично български езикови игри с турски думи. Турският е много интересен език, защото има своя живописна емоционалност образност. Има много хубави метафори, заложени в него, много красиви. „Закара” например означава злоезичен човек, на когото в устата са му само лоши неща. Това по своему е много точно звучене на думата. Да вземем за пример думата „мерак”, която на турски е с много красиво звучене, а на български се е завъртяла с някакво друго. Тя има две значения на български – едното с положителен, а другото с отрицателен заряд. Тя е антиосемична дума, както биха казали езиковедите. На турски обаче „мерак” е красива дума с много богато понятийно съдържание.
- Тук изниква и въпросът на какъв език говорят българските турци? Български език с много турцизми или турски език с много българизми?
- Архаичен турски диалект с много българизми. Това, което се поддържа при тях като език е турски в семейството и в махалата. Всичко, което има отношение към ежедневния бит, в повечето случаи се е запазило, но като стане въпрос за съвременна обществена лексика, за всичко, което по един или друг начин идва от света, те няма как да не вземат отвън, т.е. от български.
- Има спор между българските турци, които живеят тук, и турците, израснали в Турция, кой говори по-правилен турски. Чувала съм, че по време на Голямата екскурзия през 80-те години, когато хиляди турци бяха изселени в Турция, те са имали огромни езикови проблеми и не са били разбирани от живеещите там. Турският език в Турция и турският в България различни ли са?
- Българският турски е диалект, който се е консервирал на равнището от 1878 година, когато прекъсват връзките с Османската империя и оттогава по различни причини е нямало активни културни контакти на българските турци с Турция. Турция през това време главоломно се развива. Това е европейският език, който за 100 години най-много се е променил. Говорим като книжовен език. Това е станало вследствие на радикална езикова реформа, която е започната от Мустафа Кемал Ататюрк през 1929-1930 година. Това е нещо, което в България не се знае. Съвременен турчин, не само че не може да прочете нещо на османски турски, понеже не знае арабица, но не може и да разбере, какво му се говори. Ако хипотетично възкресим някой османски турчин от началото на миналия век и този „възкръснал”турчин започне да говори на високия турски – „фасих тюркче”, съвременният турчин няма да го разбере. От 1929 година насам в Турция има преминаване не само от арабската азбука към латиница, но и голяма промяна на лексикалния фонд. Във високия османски турски, т.е на аристокрацията на османлиите, до 90% от думите са произхождали от персийски и арабски. Тогава по-друг начин е изглеждала и османската култура. Българските турци са съхранили народния турски, диалект на османския турски, който е на равнище на най-ниския разговорен регистър на османския турски. Това са народните диалекти. Затова имат разминавания по много линии със съвременните турци. Почти всички българи не могат да си представят размаха на разминаванията в това отношение. По османско време делението на османския турски е на три функционални стила: „фасих тюркче”- езикът на елита и на поезията; „орта тюркче”- среден, книжовен турски и „каба тюркче”- разговорен език, език на простолюдието. У нас по османско време се заема от орта и каба тюркче, а най-вече се запазват и преосмислят думи и изрази от каба тюркче. През това време тези, които говорят фасих тюркче, са османлиите.
- Добре или зле е, че се използват толкова много турцизми в българския език?
- Някога турцизмите са били много. Днес те са относително малко. Това е важно да се знае. Най-много регистрирани турцизми намираме в специализирания „Речник на турцизмите в българския език” (2002), където се наброяват след всички търсения през последните 100 години 7 427 турцизма. Но това съвсем не е много, защото при събирането им от изследователите е имало определена стратегия да ги увеличават. Към днешна дата повечето са архаизми. В словника на този речник са включени и всички производни думи на активни с продуктивни наставки, навлезли от турския в българския език като: -джия, -чия, -лък, -лък и техните производни. И те са регистрирани като думи. Например: бостан – бостанджия. Но уточнявам, че рок - рокаджия не е турцизъм сам по себе си, нищо, че е с наставка –джия, защото рок не е турска дума.
- Колко са активно използваните турцизми в българския речник днес?
- Между 850-1200 турцизма са все още в повсеместна употреба според това, което е публикувано налице в съвременните тълковни речници. Мисля, че когато говорим за заемки и чуждици в езика ни, турцизмите ще останат много, много назад, сравнено с другите езици, от които сме заимствали. На първо място ще дойдат англицизмите, русизмите. В момента няма рангов списък, който да е направен, за да кажем кои са най-много, има и от френски, и от немски.
- Тогава защо е трън в очите употребата на турски изрази в българския език?
- Моят отговор е публикуван и заема около 500 страници от изследването ми, но основното е, че турцизмите остават най-силното, експресивно средство за изразяване на нелицеприятни неща за хората и техния свят в българския език.
- Можем ли да сравним с другите балкански страни като Гърция, Македония ние къде сме? В техния език навлезли ли са турски думи и изрази, така както при нас?
- За съжаление книгата ми е уникална в това отношение, защото се оказва, че няма друго такова изследване на Балканите, от което да проличава доколко и в какъв мащаб, както е в българския, се употребяват турцизмите в други балкански езици за изразяване на пейоративни (отрицателни) и амбивалентни (двузначни) неща. Има за гръцки няколко малки публикации.
- Т.е гърците използват турцизмите по-положително от българите, така ли?
- Неясно е. Би трябвало да е напълно съпоставимо. Няма на какво да стъпим обаче като конкретни изследвания. Но ги употребяват по подобен на нас начин. Те вероятно и няма да направят такова. Ако направят може да се окаже, че проникването на турските думи в техния език е много по-голямо, отколкото в българския, защото там имат много по-големи регионални различия. Не само в континенталната част на Гърция, но и по всички острови.
- А македонците?
- Там работата е по-сложна и по-проблематична. Според мен в Македония са ревалоризирали мястото на турцизмите, за да се разграничат от българския, т.е това което на български изглежда отрицателно, в някои случаи там придобива по-положителен смисъл.
- В кои региони на България най-много се използват турцизмите?
- Там където е имало по-интензивни контакти между българи и турци - в смесените райони. Така е и до днес. Проф. Любомир Милетич в края на по-миналия век прави едно твърде сериозно етнографско изследване на североизточна България - Шумен, Разград, Варна. Региони, където е имало повишено присъствие на различни етноси. Имало е гагаузи, казълбаши, т.е. мюсюлмани, които не са етнически турци, а така също изповядват хетеродоксен ислям (шиити, алиани) и др. Те може да говорят някакъв вариант наречие, което ние българите идентифицираме като турски, но с много повече персийски думи. Проф. Милетич добросъвестно показва в кой град какъв език се ползва по негово време. В тези райони хората са били непрекъснато в мултиезичен диалог, за да се разберат при общуването. Очевидно е, че при такова общуване ще има повече елементи от единия или другия език, отколкото в села и градове, където българския е бил единствения начин на общуване, да кажем в Копривщица, където единственият турчин е бил представителят на османската власт, комуто пък се е налагало да учи български, за да общува. Въобще билингвизмът по нашите земи е доста подценен и подлежи на адекватно осмисляне. Турците никога не са налагали асимилация на езикова основа. Това е характерно за османската империя. Кампанийно са правели провеждали асимилация на религиозна основа, но дори и това не е било толкова често. Единственото, от което са се интересували, е било раята да слуша и да си плаща данъците. Като второто е най-важното.
- Само в ругателен смисъл ли използваме турцизмите?
- В чалга песните ги има и като положителни - „севда”, „кеф”. „Кеф” е високо положителна дума в чалгата и в простонародната култура въобще. За обида се използват в публичната, книжовната реч. В антикултурата, каквато е чалгата, която е култура на социални групи като мутрите, затворниците, лумпените и героите на сивата икономика, кефът, рахатът, меракът, тарикатлъците са много високо ценени. По този начин те осмислят действителността. Там да си курназ, сербез, ербап, тарикат е нещо положително. В официалната култура тези думи са с негативно, или амбивалентно звучене. Затова в тези контра- и антикултурни общности турцизмите процъфтяват. По подобна логика като отворите вестниците и до днес, ако се срещат турцизми, то е най-вече в криминалните хроники на пресата. Там срещаме турцизми като „бастиса”, когато трябва да опишат убийство. Такива думи са много експресивни. Изброил съм 195 обидни думи - турцизми, които се използват за хора, включително в медиите. За описание на психологически типове се ползват „кавгаджия”, „калпазанин”, „калтак”, „капасъзин”, „карък”, „касапин”, „катил”, „келеме”, „келеш” и много други. По този речник може да си избирате да обиждате на воля. Има и доста глаголни действия в жаргона и в простонародния език, които са останали като турцизми: „будалкам, „бъзикам”, „дамгосвам”, „далдисвам”, „даяня”, „дюдюкам”, „деребействам”...
- Откъде идва и как е правилното изписване на „деребействам”, защото доста често се среща и като „дерибействам” и като „деребействам”?
- Глаголът означава „проявявам се, постъпвам като деребей”. Изписва се „деребействам”. При доста от турцизмите има и фонетични варианти. Според мене деребействам е правилното, но в по-стари книги и източници ще го срещнем с „и”. И двата варианта се срещат, но в днешно време бих блокирал изписването с „и”. „Дерибей” е опит за фолклорна реетимологизация, т.е тя се преосмисля като „дера бея”, а това изобщо не е така. „Деребей” означава човек, който тормози другите, който е самоволен и самовластен управник, а не че дерат бей. Нормалното е богаташите да са деребеи, а не хайдутите. Буквалното значение на глагола е: „проявявам се, постъпвам като деребей, като такъв, който тормози, злоупотребява с хората, лошо се държи с тях, взима им парите...”, но на османска основа, т.е. в ролята на самовластен властник, който държи в ръцете си съдбите им.
- Дайте пример за думи, които ползваме в ежедневието, но не знаем, че са турцизми?
- Думата „кафе” е такава. Кайсия, фиданка, талаз, чиния, тас. Това са думи, които са навлезнали във висококнижовния език и до днес са част от него. „Левент” , което на турски означава „юнак”, например, е една интересна дума с високоположително значение, но понякога се употребява в българския и иронично. В творчеството на Богомил Райнов, доста често се използва в ироничното и значение, за да покаже мъж, който е красив представителен, но не е много умен. Левент е напет, добре изглеждащ, добре сложен, атрактивен, хубав мъж, но вече е и архаизъм. Използва се предимно в класическата литература.
- "Дартс Нюз" стартира кампания „Да напълним Студентски град с книги”, вече успяхме да съберем около 400 тома художествена и специализирана литература за библиотеката в блок 42Б. Смятате ли, че можем да възродим четящия студент с такава инициатива?
- Моето мнение е, че за да отиде студентът в библиотеката, трябва да има мотив. Мотивът може да бъде единствено, че той не само иска да си намери информация и се интересува от някаква тема, но и това, че не може да я намери в интернет. Това е основното. Така че, за да възродим четящия студент, трябва да снабдим библиотеките с литература, която е интересна и я има само там.
Радослава Мирчева
0 коментара:
Публикуване на коментар