Да погребем призрака от миналото

С посланика на Турция у нас  Н. ПР. ИСМАИЛ АРАМАЗ разговаря АНТОНИ ГЕОРГИЕВ

Седим на балкона на една от най-елегантните резиденции в София и пием сладък турски чай. Огромната постройка до Софийския университет, която гледа към периодично боядисвания във весели цветове Паметник на Червената армия, е строена през 1903 г. за семейство Сърмаджиеви и е купена от Турция за посолство няколко години по-късно. Кемал Ататюрк, “Бащата на съвременна Турция”, работи тук като военно аташе, когато България напада Турция в Балканската война.

Сега това е един от най-скъпите адреси в София. Но докато си говорим с турския посланик Исмаил Арамаз, не мога да се отърся от мисълта колко труден е животът на един турчин в България, където голяма част от населението все още смята Турция за най-големия си враг. Резултат от много години пропаганда, всяваща недоверие и омраза, това отношение се развива в зловеща смесица от антитурски национализъм, включително и политически екстремизъм. Но Исмаил Арамаз, човек в своите “безстрашни 50 години”, бързо разсейва подозренията ми.

- Истински се наслаждавам на живота тук. Храната, популярната култура и част от езика е ободряващо подобна. Хората имат подобен темперамент, включително тенденцията да критикуват всички и всичко, най-вече себе си. Намирам се в приятен период от живота си и се чувствам добре със себе си.

Благодарен съм на Столичния общински съвет за това, че реновира тротоара пред резиденцията и добави приятна пешеходна зона. Смятам, че имам принос към това, тъй като наредих да се премахнат металните огради, които загрозяваха тротоара. Премахнах и оградата пред посолството. Следващото предизвикателство е да направя така, че наистина турската мисия да бъде третирана като "нормално" посолство.

- Има ли нещо в българското отношение към Турция, което вие, като турчин, намирате ненормално?

- Обръща се прекалено голямо внимание на миналото, недостатъчно внимание на настоящето и прекалено малко на бъдещето. Искам да преобърна тази тенденция.

- Как си обяснявате българската фиксация върху миналото?

- Тя е относително скорошен феномен. Преди 9 септември 1944 г. в България почти няма антитурски настроения. Османската империя не се противопостави на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и на независимостта на България през 1905 г.

Османците не започват Балканската война през 1912 - България и три други държави правят това. Османците не започват Втората балканска война през 1913. България прави това. Османската империя и България са съюзници през Първата световна война.
През 1916 Османската империя изпраща 36 000 свои войници от 6-и Османски корпус да помогнат на България да отвоюва Южна Добруджа от Румъния. Към 20 000 загиват. Добруджа и Южна Румъния са изпъстрени с османски военни гробища. Но тези факти са се оплели в паяжината на историята.

През 30-те години на миналия век приятелството между Турция и България е циментирано с думите на Мустафа Кемал Ататюрк: "Който е враг на България, е враг на Турция."

Обратът идва с навлизането на Червената армия през септември 1944 г. Турско-българските отношения приемат идеологическа окраска. В продължение на 45 години "Работническо дело" и "Отечествен фронт" бълват ужасни послания на омраза за "врага отвъд границата, готов да нападне".

А през 90-те години на 19-и век - малко след независимостта на България, когато се предполага, че антитурските настроения ще са силни - българите щастливо съставляват най-голямата чуждестранна група студенти в Роберт колеж в Истанбул.

- Обществените нагласи трудно се променят.

- Първо, оставете на бунището на историята призрака на Османската империя. Време е да погребем миналото и да станем добри приятели. Когато българите се освободят от предразсъдъците и от страха си, техните умове ще заработят по друг начин. Учудващо е, че макар да сме съседи, немного българи знаят за Турция. Моята мисия тук е да направя така, че българите да третират Турция като всяка друга държава. Избягвайте селективното четене на историята. Никой в България не споменава добре документираните насилия над турски цивилни, особено по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. Съществуват конкретни имена, дати и цифри - и те вероятно ще ви накарат да настръхнете. Но ние не искаме да мислим по този начин.

Не можем да игнорираме миналото, нито да променим нещо в историята, но с време и взаимна добронамереност можем да смекчим нашите гледни точки, да приемем историята такава, каквато е, и да вървим напред.

- Във Варна и на други места се чуват призиви да се променят някои турски имена на местности с българските им еквиваленти. Не е ли това връщане към асимилационната политика в миналото?

- България е суверенна държава и ние ще уважим решенията . Но трябва да подчертая, че съм разочарован. Тези искания не са в такт с духа на времето. Някои от тези имена са използвани в продължение на пет-шест века. Защо изведнъж някой започна да се дразни от тях? Нямате ли други проблеми? А какво ще стане, ако в някоя доминирана от турци община като Цар Калоян или Ардино решат да заменят българските имена с турски?

- Като не се има предвид миналото, България и Турция като че ли се разбират добре сега, поне официално. 

- Бойко Борисов и Реджеп Ердоган са приятели и си вярват. Има набелязани специфични приоритети за близкото бъдеще - в пътната инфраструктура, в електропроизводството, в овладяването на наводнения.

През 2011 г. Турция е третият по големина експортен пазар за България - с около 1,420 милиарда евро - непосредствено след Германия и Румъния. Ние се съгласихме да подновим вноса на месни продукти от България.

Като вземем предвид този бизнес, Турция вероятно ще стане вторият по големина търговски партньор на България до края на тази година.

Няколко големи турски компании инвестират в България и създават работа на хиляди българи. “Тракия глас”, “Алкомет”, “Зенон”, “Нурсан”, “Петлас” и “Техно акташ” въвеждат съвременни технологии и бизнес практики. В България има две турски банки. “Догус констракшън” строи част от софийското метро. Но можем още повече. Европейската част на Турция, която граничи с България, има население два пъти повече от България. Както и да го смятате, доходът на глава от населението в Турция е 11 хил. долара. В момента изграждаме високоскоростна железопътна мрежа. В края на 2015 г. тя ще има над 3000 км релси, включително пряка връзка между Капитан Андреево и Грузия. Влаковете по тях ще се движат с над 300 км/ч. Два лота от железопътната инфраструктура вече са готови - Коня - Анкара и Анкара - Ескишехир. Европейската част на Истанбул ще бъде свързана догодина.

Турция и България имат потенциала да станат най-добрите приятели , но част от българския елит и администрация трябва да се освободят от предразсъдъците си.

- България е в уникалната позиция на единствената държава в Европейския съюз, която има голямо мюсюлманско малцинство, което не е имигрантско - турците в България живеят тук от векове. Тяхното политическо представителство е предимно ДПС - партия, базирана върху етничността. Имате ли официална позиция за турците в България и за ДПС?

- Турците в България са граждани на България. Ние искаме те да бъдат третирани като равнопоставени граждани. Нито повече, нито по-малко.

ДПС е част от българската политическа система. В тази партия членуват български граждани. България влезе в ЕС и НАТО, докато ДПС беше част от коалиционни правителства. Но трябва да добавя, че ДПС като че ли не слага достатъчно ударение върху европейските ценности. Тя трябва да иска високи стандарти в демокрацията, човешките права и доброто управление.

- Има ли ДПС монопол върху турския вот в България?

- Това зависи от избирателите. Ахмед Доган създаде тази партия в трудни времена и успя - въпреки многото предразсъдъци и опозиция - да я задържи на власт в продължение на няколко последователни парламентарни мандата. Партията може да бъде променена така, че отново да стане потенциален партньор на управлението, но с по-млада членска маса и демократична структура - в по-голяма степен като другите български партии, включително и с повече жени на важни партийни постове.
Считам, че такава промяна е наложителна, защото главният приоритет за всеки турски политик в България трябва да е по-пълната интеграция на турците в българското общество.

- Поне на теория турското малцинство има всички конституционни гаранции, от които се нуждае.

- Но на практика някои от тези права не могат да бъдат защитени. В образователната сфера има много доказателства, че турски деца са лишени от възможността да учат на турски. Някои училищни директори са много креативни да си измислят извинения. Учебници на турски не са били отпечатвани от 1992 г., защото образователните власти постоянно отказват да издадат разрешение за това. Защо им трябва на властите в една държава в ЕС да правят това? И защо не се полагат истински усилия да се образоват турските деца да говорят по-добър български?

- Турция все още ли се справя в баланса между демокрацията и Исляма?

- В миналото Турция разбираше светската държава по доста ограничен начин. Едно момиче, което иска да ходи на университет и да носи забрадка, се възприемаше като заплаха за секуларизма. Няма какво да се плашим от това.

Намесата в личния избор подкопава човешкото достойнство. Всички ние трябва да се въздържаме да налагаме своите ценности на другите. Вярвам в максимата “живей и дай на другите да живеят”. Всякакво отклонение от нея е рецепта за провал. В този смисъл сега Турция възприема секуларизма в по-широки граници. За мен лично секуларизмът няма да спре, когато дъщерята на комшията отива на училище забрадена със забрадка, а когато на мен ми се забранява да изпия чаша вино, когато си поискам.

- В България като че ли нещата са с обратен знак. Можеш да пиеш, колкото си искаш, но когато имамът призовава мюсюлманите за молитва в софийската джамия, има протести. Ако ваш приятел дойде на посещение в България, къде ще му препоръчате да отиде?

- В Созопол, Пловдив и Рилския манастир. Рилският манастир има ферман, издаден от султан Баязид Светкавицата през 1402 г. Той е напълно запазен. С него се нарежда на местните османски администратори да не облагат манастира с данъци, да не се месят в религиозните му дела и дори да не заселват турци в околността. Не е ли удивително?

Превод от списание “Вагабонд”, www.vagabond.bg

..............................................................................

Turkey's ambassador considers letting bygones be bygones, making friends and visiting Rila Monastery

interview and photography by Anthony Georgieff
We sit on the porch of one of Sofia's most elegant residences and sip some sweet Turkish tea. The large house, located next to Sofia University and overlooking the remnants of the much reviled and intermittently painted-over Red Army Monument, was built in 1903 for the Sirmadzhiev family. It was acquired by Turkey for its embassy a few years later. Mustafa Kemal Ataturk, the "Father of modern Turkey," worked here as a military attaché when Bulgaria attacked Turkey in the Balkan Wars of the 1910s.

Now it may be one of the most desirable addresses in Sofia, yet I cannot help but think how hard life must be for a Turk in Bulgaria, where a significant proportion of the population perceives Turkey, the former imperial power, as the arch-enemy. The result of many years of propaganda feeding distrust and animosity, this attitude has evolved into a sinister blend of anti-Turkish Bulgarian nationalism, including political extremism. But Ismail Aramaz, Turkey's current ambassador to Sofia, who describes himself as a man in his "fearless 50s" – to quote Gail Sheehy's theory of "passages in a man's life" – is quick to dispel my sentiments.

I am enjoying myself enormously. The food, the popular culture and some of the vocabulary are reassuringly similar. The people have a familiar temperament, such as a tendency to criticise everything and everyone, including themselves. I am at a pleasant stage in my life, when I'm comfortable with myself, warts and all.

I am grateful to the Sofia City Council for renovating the street in front of the residence and adding a lovely pedestrian walkway. I believe that I have contributed to the appearance of the street by voluntarily removing the iron railings belonging to the residence that used to cut off the pavement. By the way, I have had the railings and the concrete bollards in front of our chancery removed, too. The next challenge is to ensure that we are actually treated like a normal embassy.

Is there anything in Bulgaria's public inclinations that you as a Turk find disturbing?

There is too much emphasis on the past, not enough emphasis on the present and certainly too little emphasis on the future. I'd like to reverse this trend.

How would you explain this preoccupation with history in Bulgaria?

It's a relatively recent phenomenon. Prior to 9 September 1944, there was hardly any anti-Turkish sentiment in Bulgaria. The Ottomans did not oppose the Principality of Bulgaria's unification with Eastern Rumelia in 1885, or Bulgarian independence in 1908. The Ottomans did not start the First Balkan War in 1912. Bulgaria did, along with three other countries. The Ottomans did not start the Second Balkan War in 1913 either.

Bulgaria did. The Ottomans and Bulgaria were allies in the First World War. In 1916, the Ottomans dispatched 36,000 troops from the 6th Ottoman Corps to Bulgaria to help win back southern Dobrudzha from Romania. Around 20,000 of them perished in the fighting. Both Dobrudzha and southern Romania are dotted with Ottoman military cemeteries from that campaign. Somehow this has got lost in history.

In the 1930s, the friendship was cemented when Mustafa Kemal Ataturk said "anyone who is against Bulgaria is against Turkey."

The breaking point came when the Red Army crossed the Danube in September 1944. Bulgaria would become a faithful member of the Warsaw Pact. Turkey subsequently joined NATO. Turkish-Bulgarian relations assumed an ideological dimension. For 45 years, the Otechestven Front and theRabotnichesko Delo, the bulwarks of Communist propaganda, churned out the most awful messages of hatred against the "enemy next door, preparing to invade."

By comparison, in the 1890s, so soon after Bulgarian independence that you would be forgiven for thinking that anti-Turkish sentiment would be strong, Bulgarians merrily made up the largest contingent at Robert College in Istanbul.

Public sentiment is very hard to change.

Firstly, lay the ghost of Turkey to rest. Bulgaria has made its peace with all its neighbours and former enemies, except Turkey. I think it is time we buried the past and became very good friends. Once the Bulgarians rid themselves of their prejudice and angst, it will have a liberating effect on their perceptions. My mission here is to ensure that the Bulgarians treat Turkey like any other neighbouring country.

Secondly, keep an open mind on Turkey. I once read that "the human mind is like a parachute; it is only useful when it is open." I am mystified that, while we are next-door neighbours, Bulgarians know so little about Turkey.

Then avoid a selective reading of history. No one here mentions the well-documented atrocities on Turkish civilians, especially during and after the 1877-1878 Russo-Turkish War. There are specific names, dates and numbers that we could come up with, which are likely to make you blush. But that is not how our mind works.

Winston Churchill once said "If we pick a quarrel between the past and the present, we shall find that we have lost the future." We cannot ignore or undo what is done, but with time and mutual sympathy, we can learn to moderate our perspectives and narratives, and to accept our history as it is and then move on.

Notwithstanding the past, Bulgaria and Turkey seem to be getting on well together now, at least on an official level.

Prime Minister Recep Erdogan and his Bulgarian counterpart Boyko Borisov have a good rapport. They trust each other. They have identified some specific priorities for cooperation in the near future: in road infrastructure, energy and flood management.

In 2011, Turkey was Bulgaria's third biggest export market, with roughly 1.420 billion euros, after Germany and Romania. We have agreed to resume live animal imports from Bulgaria. With the help of that trade, I expect Turkey to become the second biggest destination for Bulgarian exports before the end of this year.

At 16 Umay, Ismail Aramaz's daughter, recently played the part of Sandy in a school production of Grease

Several Turkish companies have invested in Bulgaria and between them employ thousands of Bulgarians. Trakia Glass, Alcomet, Zenon, Nursan, Petlas and Tekno Aktas have introduced modern technology and working practices. Two Turkish banks have branches here. Dogus Construction is building part of the Sofia metro network.

But we could do so much more together. The European part of Turkey is next-door to Bulgaria and a big market, with a population twice the size of Bulgaria. And whichever method of calculation one uses, per capita income in Turkey exceeds $11,000. Our high-speed rail network is coming on stream. At the end of 2015, it will be over 3,000 kilometres long, including a portion stretching from Kapitan Andreevo to Georgia, with trains travelling at more than 300 kilometres per hour. Two legs of the network are operational already; Konya-Ankara and Ankara-Eskisehir. It will reach the European part of Istanbul next year.

Turkey and Bulgaria have the potential to become the best of friends in the region, with a spectacular leap forward in bilateral cooperation. But a part of the Bulgarian political elite and bureaucracy has yet to shake off its preconceptions.

In Varna and some other places there have been calls to change some Turkish place names into Bulgarian ones. Isn't that a return to the assimilationist policies of the 1980s?

Bulgaria is a sovereign country, so we'll respect its decisions. However, I must say that I am disappointed. This is out of keeping with the spirit of our times. Some of these names have been in constant use for five or six centuries, why should they cause problems for anyone now? Have you not got other problems to work on? And what if an ethnic Turk-dominated municipality like, say, Tsar Kaloyan or Ardino decide to drop their Bulgarian names and revert to their Turkish ones?

Bulgaria is in a somewhat unique position in that it is the only country in the EU that has a large Muslim population that is not immigrant. The Turks of Bulgaria have lived here for centuries. They are politically represented mainly by the DPS, or Movement for Rights and Freedoms, a party based largely on ethnicity. Do you have an official position on either the Turks in Bulgaria or the DPS?

The Turks in Bulgaria are citizens of Bulgaria. They have always lived here. We would like them to be treated as equal citizens. Nothing more, nothing less.

The DPS is a part of the Bulgarian political system. It is made up of Bulgarian citizens. Bulgaria joined both NATO and the EU when the DPS was a partner in coalition governments. I must say, though, that it does not place enough emphasis on European values. It should logically call for the highest standards in democracy, human rights and good governance. It should insist that the fruits of EU membership should also be extended to the Turkish community.

Does the DPS have a monopoly on Turkish votes in Bulgaria?

That's for the voters to decide. Ahmed Dogan set up the party in difficult circumstances and, despite a lot of resistance and prejudice, brought it to power for several consecutive terms. He could yet adapt the party so that it again becomes a potential coalition partner, with a younger and more democratic management structure. And also in line with mainstream Bulgarian society, with more women in the senior positions within the party. I believe such an adaptation is required because, for any ethnic Turkish politician here, the main purpose should be the better integration of the Turks of Bulgaria into the mainstream Bulgarian society.

At least in theory, the Turkish community in Bulgaria has every legal and constitutional right it needs.

In practice, some of these rights are not easy to apply. In education, there is overwhelming evidence to suggest that Turkish children are effectively barred from receiving Turkish language lessons at school. Some headmasters have been very creative in finding ways of preventing such lessons. Turkish language textbooks have not been reprinted since 1992, because the education authorities have consistently refused to grant the necessary permission for a reprint. Why would officials in an EU country behave that way? And why isn't there any structural emphasis on teaching Turkish children better Bulgarian?

Is Turkey still succeeding in combining Islam and democracy?

Turkey had a narrow understanding of secularism in the past. A girl wishing to attend university while covering her hair was seen as a threat to secularism. We have nothing to fear from that. Interference with individual choices undermines human dignity. We must all resist the temptation to impose our values on others. I believe in "live and let live." Any other approach is a recipe for disaster. In that sense, Turkey now has a better understanding of secularism. For me, secularism comes to an end not when my neighbour's daughter goes to university with a headscarf, but when I cannot enjoy a glass of wine as I wish.

In Bulgaria it seems to work the other way round. You are free to drink as much as you can but there are protests when the imam in Central Sofia calls the Muslims for Friday prayers. If a friend of yours came here on a visit, which places in Bulgaria would you take him to?

To Rila Monastery, Sozopol and Plovdiv. Rila has a firman, or royal decree, issued by Sultan Bayazid the Thunderbolt in 1402. It is perfectly preserved. It instructs the local Ottoman administrators not to tax the monastery or interfere with the monastery rituals and religious work. But even more significantly, it demands that the Ottoman administrator does not settle any Turks in the vicinity of the monastery. Isn't that amazing?