Оня ден един се ядоса в някакво село край Павел баня и стреля с пневматична пушка към високоговорителите на джамията в селото. Молитвите му пречели да спи. Наистина може и да му пречат, но ако всички вземем пушкалата и загърмим по всичко, което ни пречи, жална ни майка. В случая самото действие не е нищо повече от селски ентусиазъм без покритие, но не това е важно, а психологическата среда, в която се намира този човек. И, разбира се, трябва да се запитаме как е оформена тя. Представете си точно тази среда оформи не един, а повече наши граждани. Следователно и пушкалата ще станат повече.
Самата пушка не е нищо повече от предмет с дръжка и не е опасна. Опасно е как ни оформя средата, в която живеем, и доколко е склонна да ни накара да хванем дръжката на този предмет. Ей това трябва да ни тревожи.
0 коментара:
Публикуване на коментар