Той посочва на първо място, че това е първият случай на ислямски тероризъм в България и първата успешна терористична атака срещу израелски граждани в ЕС за повече от две десетилетия. Освен това след 1990г. поредица правителства на страната се опитват да изградят отлични отношения с Израел след десетилетията на изолация по време на студената война.
Последвалото объркване на българите е вързано още с факта, че се видя какви са антитерористичните възможности на България. Отговорността за този пробив в националната сигурност е обект на обществен и политически дебат в българските медии, но истината е, че предотвратяването на актове на тероризъм изисква широка мрежа за наблюдаване на организираната дейност на разнообразни групи и общности, което Израел прави от десетилетия, за да поддържа относителна сигурност. Българските органи за сигурност трябва да се съсредоточат върху ефективно партньорство в рамките на евроатлантическото пространство и да наблюдават българската територия и граници, препоръчва Минчев.
Той допълва, че малцинствените проблеми също носят серия предизвикателства за София. България е с най-голямото мюсюлманско малцинство в ЕС - 10-12% от населението й, включително турци, българи мюсюлмани (помаци) и малки, но увеличаващи се, общности от Близкия изток. През последните две десетилетия българските правителства не желаеха да се намесват в живота на мюсюлманските общности след опитите на комунистическия режим от 80-те години за насилствена промяна на мюсюлманската идентичност.
"Религиозни училища, проповядващи радикален ислям, се появиха в Родопите и в Североизточна България с подкрепата на радикални ислямски фондации от Близкия изток. Млади проповедници, обучени в Саудитска Арабия и други арабски държави, разпространяват уахабитска идеология, противостояща на местната балканска традиция на умерен ислям.
Съобщава се, че местни активисти на Движението за права и свободи (ДПС) - партията, радваща се на най-голяма подкрепа сред мюсюлманите - са получавали щедри и неформални дарения от тези фондации, макар че това официално се отхвърля от ръководството на ДПС. От друга страна, правозащитници атакуват няколко от опитите на властите да намалят радикалния ислям.
"Макар все още да няма доказателства, свързващи атаката в Бургас с българските мюсюлмански общности, силите за сигурност на страната нямат друг вариант, освен да наложат по-силен контрол над проникването на радикален ислям сред местните мюсюлмански общности с цел избягване на ситуация на българска територия да се развъждат потенциални терористични заплахи.
Същите превантивни мерки може да се приложат и спрямо близкоизточната общност в България, която е пъстра група, представляваща разнообразието на един бързо променящ се район: арабски имигранти от времената на студената война, представители на радикални движения и авторитарни режими, бизнесмени, свързани с различни организирани групировки в Близкия изток. България се раздели със стария си статут на остров на относително спокойствие. Днес страната е част от глаболизирания свят с всички произтичащи от това рискове, ползи и отговорности."
..........
International Terrorism Comes to Bulgaria
SOFIA—When five Israeli tourists and their driver were killed by a suicide bomber at the Bulgarian seaside resort of Burgas on July 18, Israeli prime minister Benjamin Netanyahu immediately blamed Hezbollah, a group backed by Iran. But Bulgarian authorities were more cautious in assigning responsibility for the blast, for a number of reasons.
The first concerns Bulgaria’s own experience with terrorism and the trajectory of its relations withIsrael. The attack represented the first case of Islamist terrorism inBulgaria, and the first successful terrorist strike against Israeli citizens in the European Union for more than two decades. Bulgarians were frustrated to learn that their country had joined the list of targets of Islamist terrorism. They are particularly proud that their ancestors saved the lives of thousands of Bulgarian Jews by preventing their deportation to Nazi death camps during World War II. Consecutive Bulgarian governments after 1990 had also tried to develop excellent relations withIsraelfollowing decades of Cold War isolation, and over the last few years,Bulgariawitnessed a rapid increase in the number of Israeli tourists visiting the country’s resorts.
Another reason for frustration relates to Bulgaria’s counterterrorism capabilities being exposed. The responsibility for this lapse in national security has turned into a subject of bitter public and political debate in the Bulgarian media. But the truth is that preventing acts of terrorism requires a wide network to monitor the organized activities of diverse groups and communities, which is what the state of Israel has done for decades now to sustain its relative security. Bulgaria’s security institutions should be focused on efficient partnerships within the Euroatlantic space and on monitoring Bulgarian territory and borders.
Minority issues also present a unique set of challenges to Sofia. Bulgaria has the largest Muslim minority in the EU — 10-12 percent of its population — which includes Turks, Bulgarian Muslims (Pomaks), and a small but growing community from the Middle East. The Bulgarian governments of the last two decades were reluctant to intervene into the communal life of Muslims after the communist regime’s attempts in the 1980s to forcibly change Muslim identity. Religious schools often promoting radical Islam emerged in the Rodopa mountains and the northeast of the country with the support of radical Islamic foundations from the Middle East. Young Bulgarian clerics, educated in Saudi Arabia and other Arabic countries, are influenced to preach Wahabite theology against the local Balkan tradition of moderate Islam Local activists of the Movement for Rights and Freedoms (MRF) — the party that enjoys the greatest support among Muslims — are reported to receive generous and informal benefits from these foundations, although this is denied by MRF. Meanwhile, human rights lawyers have attacked several attempts by governmental institutions to reduce radical Islamism.
While there is no evidence yet linking the Burgas attack with Bulgarian Muslim communities, the country’s security services will have little choice but to enforce stronger control over the intrusion of radical Islamism into local Muslim communities in order to avoid having potential terrorist threats incubate on Bulgarian soil. The same prevention measures might apply to the Middle Eastern community in Bulgaria, which is a motley group representing the diversity of a rapidly changing region: Arab immigrants from the Cold War period, representatives of radical movements and authoritarian regimes, and business people affiliated with various organized groups in the Middle East. Bulgaria has departed from its old status of an island of relative tranquility. The country is part of a globalized world today, with all the attendant risks, benefits, and duties.
Ognyan Minchev is a non-resident fellow with the German Marshall Fund of the United States’ Balkan Trust for Democracy.
0 коментара:
Публикуване на коментар