Главният мюфтия Мустафа Хаджи: Щяхме да храним цял месец бедните в София, не ни разрешиха

сряда, август 22, 2012 |


Изолацията на  Главното мюфтийство от държавата пречи на борбата с радикалните ислямисти, смята Мустафа Хаджи.

- Г-н главен мюфтия, приключи свещеният за мюсюлманите месец Рамазан.
- Рамазанът е месецът, в който Аллах е низпослал Корана. Мюсюлманите почитат това изпращане не с пиршества, а с въздържане през деня, за да могат да се подготвят за молитвите през нощта. Въздържанието не е само от ядене и пиене. Мохамед казва: "Ако един човек не се въздържа от лоши неща, ако той не успее да въздържи устата си от лоши думи, Аллах няма необходимост от неговото гладуване и жадуване." Рамазанът е време за духовно извисяване на вярващия. Така той става по-добър и за обществото, и за себе си.
- Важно ли е благодеянието по време на празника?
- Една от петте основи на исляма се нарича зекят - раздаване на материална помощ от богатите на бедните. Тя се равнява на 2,5% от придобитото състояние през годината. Главното мюфтийство определя долната граница на печалбата, за да улесни мюсюлманите. Тази година минимумът е 5400 лв., което е стойността на 86 г злато. Ако пълнолетен притежава тази сума, е длъжен да дари поне 2,5%, което прави 135 лв. Зекят може да се дава през цялата година, но по време на Рамазана наградата е по-голяма.
И друго благодеяние се дава на бедните в края на този месец. Нарича се фитр. Милостинята се изчислява така, че с нея човек да преживее един ден. Съобразена с инфлацията, сега тя е 4 лв. Пророкът Мохамед казва: "Говеещите се намират между земята и небето и не се издигат до Аллах, докато човек не даде тази милостиня.
- А защо мюфтийството в месеца на благотворителността не опъна шатра да нахрани бедните в София?
- В някои градове това е факт, ние искахме да го направим и в София, но не ни разрешиха от Столична община. Преди месеци говорихме с кмета Йорданка Фандъкова и тя каза: "Смятам, че няма да има проблеми." Поиска ни писмо до нея преди Рамазана. Писахме, но ни отпратиха към Дирекцията по архитектура и кадастър (ДАГ). После въпросът стигнал до гл. архитект Петър Диков и той заявил в никакъв случай такива неща да не се правят. Поискахме писмен отговор от ДАГ, отказаха.
А искахме само да храним един месец социалнослабите в столицата, независимо от вяра, раса или пък от броя - всеки бе добре дошъл. Не разрешиха.
- Звучи абсурдно. За бирен фест щеше да се вдигне шатра за броени дни на площад "Александър I".
- Не намираме разбиране у управляващите. Излиза, че всички са равни пред закона, но едни са по-равни, щом за бирено пиршество е възможно, а за благотворителност - не. А по-заможните искаха да се включат в благотворителността, защото, този, който е дал, се радва повече от другия.
- Има ли у нас клетки на радикален ислямизъм?
- В България няма шиити, освен може би няколко преселници от Арабския свят, които временно пребивават в София или друг голям град. От местните мюсюлмани всички са сунити, има и малко алевити, но с тях няма проблем. Между мюсюлмани и православни в българския народ, знаете, няма проблем. Тези настроения се подклаждат от политически сили. От 20 години се говори за радикални клетки, за радикално мислещи хора и т.н., но ако ги имаше, за толкова години щяхме да сме свидетели на някое изявление или действие.
Но ако продължава Главното мюфтийство да бъде изолирано от държавата, изповеданието ще бъде слабо и ние няма да можем да се преборим с радикални ислямисти, ако се опитат да влязат у нас. Светът не е застрахован от такива течения.
- Наливаните пари от Арабския свят не промиват ли мозъците на младите, образовали се там?
- Имаме вътрешен контрол. Правим срещи със завършили мюсюлманско образование, независимо кой къде и какво е учил. Щом си се върнал, означава, че си български гражданин и част от мюсюлманското общество в България. Никой няма право да насажда радикален ислям и да променя традициите. Ние не сме мюсюлмани от вчера, нашите бащи и деди са такиваи нямаме нужда някой да ни казва как да изпълняваме своята религия.
Нямаме проблеми със завършили в Арабския свят  - в Медина, Йордания или Сирия, защото успяхме да ги вкараме под шапката на мюсюлманското вероизповедание в България. Знае се какво те проповядват, тъй като всеки месец сп. "Мюсюлмани" издава проповедите за петъчната молитва. Освен че им се дават темите на проповедите, които изнасят, в края на месеца се отчитат с доклади къде и какво са говорили.
А и във всеки регион мюфтията следи какво и как се проповядва и говори. Нямаме притеснения, че може някой да обърка разбирането на хората за исляма. А и самите мюсюлмани не приемат друг начин на изпълнение на исляма.
- Обърнаха ли се за информация към вас разузнавателните служби след атентата в Бургас?
- Не. Готови сме да дадем всякаква информация, която знаем, и да сътрудничим с властите и спецслужбите, стига да бъдем полезни и да помогнем. Да не забравяме, че загиналият български гражданин е мюсюлманин. Това показва още веднъж, че тероризмът няма религия. Ще се противопоставяме на такива действия, срещу когото и да са те.
- На едно мнение сте с БПЦ, че трябва да се изучава религия в училищата?
- Със синода имаме много допирни точки и този въпрос е от тях. Според нас възпитанието на деца няма как да стане без религия Там, където няма религия, изчезва човечността. И там, където няма човечност, няма как да има мир и свобода. Ако децата не бъдат научени от малки на човешки отношения и ценности, когато пораснат, няма как да бъдат възпитани в добродетели.
Даваме си сметка, че живеем в общество, което комунизмът е отдалечил от религията. И вместо да продължаваме това отдалечаване, нека извървим обратния път към духовността. Защото сме свидетели, че има насилие от деца върху деца, върху деца от родители, от ученици върху учители и обратно. Не трябва да чакаме проблемите да се разраснат, за да предприемем нещо. Тогава и намесата на религиозните институции ще бъде вече безполезна. Според мен трябва да се възпитават отрано в човешки ценности, а те няма как да бъдат отделени от религиозните ценности.
- Синодът протестира срещу закона за детето, който ограничава ролята на родителя във възпитанието.
- В цялата природа всеки родител възпитава своите рожби - и животните, и птиците. Нито държавата, нито улицата може да измести възпитанието на родителите. Тук не се касае само за храна и облекло, а за обичта, за ласките, които никой не може да замести. Не знам този закон чии интереси обслужва, но не са интереси на българското общество.
- Ще има ли втора джамия в двумилионната София?
- Поставяме въпроса още от времето на Софиянски като кмет. Искахме общината да ни предостави терен - отказа. После купихме парцел в кв. Малинова долина, направихме проект за джамия и за Висш ислямски институт. И от 10 години не ни дават разрешение за проектиране. По едно време казаха да няма джамия. Махнахме я и на мястото й проектирахме търговски център. И пак не се даде разрешение. В Столична община опитват да държат вода в сито и не виждат истинските проблеми на хората.
За голямо съжаление обаче миналата година националистическа партия отиде да бие богомолци пред джамията в центъра. Никой няма полза от това. Искаме да живеем в хармония с останалата част от обществото и всеки да изповядва свободно религията.
- По-далновидно е Висшият ислямски инстиутт в София да обучава имами, отколкото арабските страни.
- И ние така смятаме, но в Столична община не го разбират. Просто ни казват:" Не отивайте напред, не оставайте назад и не пречете в средата." Ние обаче сме факт, България е родина не по-малко на мюсюлманите, отколкото и на останалото население. Ние няма къде да отидем, тук ще живеем и разбирателството е най-добрия начин на общуване.
- Има мнение, че ислямът не е толерантен към другите религии.
- Голяма част от църквите в България са построени по време на Османската държава, управлявана по законите на шериата. Но пък сме свидетели, че комунизмът не разрушаваше само джамии, а и църкви.
Когато Мохамед срещнал християни, идващи от Йемен, им позволил да извършат молитвата си в джамията, тъй като в Медина нямало друг храм. Всички религии са начин на живот. И християнството, както и ислямът, не позволяват насилието, кражбата и лъжата. Между тях има повече сходство, отколкото различия, но трябва да се научим да уважаваме и различието у другия. Защото Бог ще съди всеки от нас за всеки едноличен пропуск.

Николай Москов
24chasa.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар