Силистренецът Валентин Петков по уникален начин съчетава хоби, бит и професия, домакинствайки на частни начала в крепост от турско време, която е общинска собственост.
„Преди 10 години Общинският съвет ми предостави със свое решение крепостта „Меджиди табия", градена преди средата на 19-я век, за да й бъда стопанин", заяви за „24 часа" г-н Петков.
Първоначално решението било за 8 години, после още за една и така времето изминало. Тази есен отново местните депутати ще решат по-нататъшната съдба на крепостта, носеща определенията „непревземаема и непокътната".
За тези 10 лета Петков е бил едновременно и неизменно домакин, ключар, пазач, озеленител, касиер, уредник на музейна сбирка и гид. Преди 10 години посрещнал наведнъж над 200 човека от свитата на Симеон Сакскобургготски като премиер и партиен водач.
Тези дни постигна още един рекорд: отборът на над 300 участници в Световния конгрес на археолозите се изсипа в крепостта. Начело с доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Там бе проведено заключителното мероприятие в еднодневния им престой в града със следи от 4 цивилизации и най-много от времето на Римската империя. „Укрепих насипа край стените на крепостта и така се оформи алея за точно 45-минутна разходка из нея", обяснява Валентин Петков.
В частната му сбирка в помещенията на съоръжението се намират материали за 7 поредни войни в рамките на почти един век - от Кримската (50-те години на 19 в.) до Втората световна война (40-те на 20-я в.).
Някои от тях той намира за уникални - стари руски саби, медали, едно пано за Съединението на България, картечница „Максим" от 1910 г. и др. Има сбирки на шапки на военни, както и на униформи.
Възстановен е и тунелът в един от погребите, в който хиляди деца от няколко поколения са играли на криеница, за да съизмерят страха си от тъмнината. Крепостта „Меджиди табия" е наречена на името на Султан Меджид и е строена в продължение на 15 години в навечерието на Кримската война. В нея е бил дори Лев Толстой.
Градежът е дело на известните „Дряновски майстори" по проект на немеца Хелмут фон Молтке, началник щаб при „железния канцлер" Ото фон Бисмарк. До 1956 г. в крепостта е имало воници, за пребиваването на които и днес свидетелстват стотици надписи на български, румънски, арменски, арабски, турски, руски и др. езици.
По-късно до 60-те години крепостта е превърната в т.нар военни погреби. През 1969 г. Силистра чества 1 800 години от основаването си и крепостта става музей. 25 години по-късно без малко да бъде приватизирана, но й се „разминава".
В някаква степен години по-нататък действително частният стопанин Валентин Петков я „притежава", правейки я обаче още по-достъпна за обществеността и за гостите на града.
Засега все още ключът за тежката врата на крепостта се държи от 60-годишния Валентин Петков. В близко време местната власт ще реши както неговата съдба, така и бъдещата форма на стопанисване на „бялата крепост", както е преводът на името й от персийски език.
24chasa.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар