Малко преди да падне тоталитарният режим, комунистическият диктатор Тодор Живков поставя целта да се изселят поне 200 хиляди български турци. Но преди това те трябва да приберат реколтата. И в никакъв случай да не се говори за изселване.
"...Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим." Това обявява Живков на 6 юни 1989 г. пред Политбюро на ЦК на БКП. Тясното партийно ръководство на компартията се събира, за да обсъжда майските бунтове на българските мюсюлмани заради смяната на имената им и т.нар. възродителен процес. Дни преди заседанието Живков е направил и специално изявление по държавните телевизия и радио.
Дискусията е класифицирана като строго поверителна. Какви са били основните притеснения на Политбюро се вижда от публикувания протокол от срещата на специалния сайт на агенция "Архиви". През цялото време Живков обяснява, че няма място за паника, няма притеснения, а всичко върви по дългогодишно обмислян план. В същото време от изказванията се вижда, че страната е в сериозна криза, мюсюлмани масово не ходят на работа, няма кой да прибере реколтата, селата са заплашени от обезлюдяване, не е ясно какво става с имотите, режимът е обвиняван в нарушаване на малцинствени права.
Въпреки това Живков говори за изселването като за обмислен и необходим тактически ход. "...Прекратихме бунтовете на това население, там вече бунтове няма. Това че те купуват едно или друго, че се снабдяват с молби, не бива да се драматизира. Трябва да видим как да го използваме, за да можем максимално хора да изселим. Ние не го оповестяваме и не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 хиляди души да изселим. Какво показват данните? Данните показват, че ако не направим това, за няколко години България рано или късно ще се превърне в един Кипър", разяснява той пред Политбюро. По думите му има масово снабдяване с молби (за напускане на страната), но за съжаление реализацията им е твърде ниска - около 12 000 души.
На следващия ден пред областните партийни секретари Живков продължава: "Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза ни е необходима, тя е добре дошла." И повтаря думите си от предния ден за изселване на поне 200 хиляди, завишава ги дори до 300 хиляди при възможност.
"Някъде си позволяват да говорят за изселване. Изселване няма!... Ние снемаме един път завинаги въпроса за изселване", допълва още Живков. Което той повтаря и в двете заседания неколкократно. Обяснението защо е толкова опасно да се говори за изселване дава Емил Христов от Политбюро: "...Другарят Кубадински казва, че те си знаят, че това е изселване и няма значение ние как ще го наречем. Не е така. Много е важно да не го наричаме изселване, тъй като това ще ни донесе юридически проблеми от най-различен характер - пенсии, наследство на имот, дарение и прочее."
Едно от основните притеснения на тясното партийно ръководство е докога ще бъде отворена границата с Турция и дали турската страна няма да реши да я затвори отново. Тук Живков казва, че Турция е отворила границата си от "демагогски съображения". "Желаем Турция да отвори границата за всички българи мюсюлмани, които желаят да отидат на посещение там временно или за постоянно. Не изселване. Не трябва да употребяваме думата изселване. Трябва да кажем, че тези, които се изселват сега чрез някои западни страни, са екстремистки елементи, но щом те са отворили границата и не препятстват, ние трябва да се възползваме масово да отиват", продължава тезата си комунистическият лидер.
На заседанието на Политбюро се дават и данни, че годишно мюсюлманите се увеличават с 15 000 души, и се задава въпросът какво ще стане след 20 години - от една страна, дали няма да се стигне до искания за автономия, но от друга, ако бъдат изселени, какво ще стане с производството и работната ръка.
Започват да се дават сведения от областите колко хора не на се явили на работа. Партийните комитети за разлика от органите на МВР понякога създавали трудности през т.нар. възродителен процес и причината за това е, че се губи работна ръка.
"Трябва да им се каже: поради това, че не се явявате на работа безпричинно, ще носите отговорност за загубата. Трябва да се действа с желязна воля и хладнокръвие. Трябва да им се каже - загубите са толкова, ще бъдете дадени под съд и никога няма да получите паспорти", заявява Живков. А по-нататък допълва: "Най-важното е да ги накараме да се върнат на работа, ако не се върнат, трябва да се вземат мерки. Ще му се каже, че ще отиде да живее в друг район, а в неговата къща ще се настани друг, за да работи." И отново обявява: "Не работи ли, няма да получи паспорт", а Пенчо Кубадински го допълва: "Да приберат реколтата и тогава ще ги пуснем."
На следващия ден на среща с партийните окръжни секретари бива докладвано за промяна в правителствени постановления, с които се регламентират "най-строги дисциплинарни и имуществени санкции" за неявяване на работа, а за недаването на паспорти е отбелязано, че "другарите трябва да го имат предвид", но не е удобно да се запише нормативно и юридически. Отделно са променени 64 постановления, с които от други райони на страната се пращат работници, връщат се на работа пенсионери, ангажира се армията и т.н. За тези промени Живков изрично инструктира да не се публикуват в печата.
Другият голям проблем за Политбюро се оказват къщите на изселващите се. Тази тема била поставяна от множество региони и за нея е заделено сериозно време за дискусия. Предлага се да се купуват от държавни предприятия и обществени организации. Живков е категоричен - в никакъв случай продажба на частници. Той смята, че трябва да ги придобият общините. И изразява опасения от спекула с имотите, както и че от София щели да си купят вили из Кърджали и Хасково.
По време на заседанието на тясното партийно ръководство се изразяват и опасения, че и българи ще искат да се сдобият с паспорти. А Живков възкликва, че "не е много хубаво", че и комунисти вече са поискали да напуснат страната.
"Трябва да се разобличават всички, които обвиняват режима, че преследва малцинствата. И да не се търпи западните страни да ни налагат малцинствения проблем", е друга инструкция на комунистическия диктатор.
Идеята на Живков, която той многократно описва, е в две линии, които нарича тактическа и стратегическа. Сега се осъществявала тактическата - който желае, да напусне страната, докато стратегическата била да се убедят българите мюсюлмани, че не са турци, а са българи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар