Поет азер открива Ренесанса

Малко хора знаят, че Ренесансът в Европа, който започва през ХІV век във Флоренция, заимства някои от основните си идеи от настъпилото по-рано възраждане в източния свят. Един от първите хора с ренесансови идеи е азербайджанският поет Низами Гянджеви (1141-1209).

Той е сред основоположниците на азербайджанския Ренесанс, който настъпва през XII в.и един от първите творци на тази епоха, които започват да гледат на поезията не като на дворцово изкуство и средство за препитание, а като израз на собствените чувства и идеи.

Роден като Илияс Юсиф Оглу Низами, той взема името на родния си град Гянджа (както например Леонардо да Винчи използва името на родния си град Винчи). Там средата е изключително благоприятна за неговото развитие, защото градът е разположен на Пътя на коприната, срещащ Изтока със Запада, и още през XI в. развива активна градска култура със своите научни центрове, дворци и училища, където се преподават дисциплини като литература, история, философия, теология. Гянджа е и едно от първите места, където творците престават да възприемат изкуството като привилегия на държавниците и го изкарват от дворците.

Най-бележитият поет на тази епоха е Низами. Творчеството му е световно събитие, защото в него са съчетани както източните, така и античните западни културни ценности. Той се разделя с мистиката на Средновековието и започва да разглежда човека като индивидуалност, като самостоятелна част от обществото и като "венец на всички твари" - идеи, които по-късно се усвояват и от майсторите на европейския Ренесанс.

Низами внася в литературата нов поетичен глас, който става определящ за цяло поколение поети след него. И той като Достоевски е известен с пет шедьовъра - пет големи поеми, обединени под заглавието "Хамсе" ("Петте"): "Съкровищница на тайните", "Хорсов и Ширин", "Лейла и Меджну", "Седемте красавици" и "Искендернаме". В тези поеми той размишлява над вечните проблеми на човечеството и над актуалните въпроси на своето време.

Творчеството на Низами дава силен импулс на азербайджанската литература, а определените от големия поет хуманистични и демократични идеали се разпространяват в литературата не само на Близкия, но и в редица западни страни.



Случва се любовта да мине сама
и да не затрогне нито сърцето, нито ума.

Това не е любов, а младежка игра.
Няма в любовта безследно изчезнали
неща.

Тя преминава, вечно, за да живее,
докато човекът не изтлее.

***

Богатство, власт, жена и деца -
това ти е нужно на света.
Който и да е - и беден, и богат -
ще си отиде от света без брат.

***

Щастлив от собствената си съдба живей
и да посягаш на хляба чужд не смей.
Високомерно, ако обличаш чуждата
наметка,
съдбата ще ти държи сметка.

***

Но достатъчно! Моят вик, както и
въздишката, е напразен.
Времето всичко ще покаже - кой е лош и кой славен.
Няма небесата своя ход да прекратят.
Всичко сторено ще оценят.

Който не познава вярната дружба,
в света е нещастен.
Тежко се преживява без приятел, животът минава напразен.
Бързо минава нашето време, не сме вечно на земята.
Нещастното сърце умира в самотата.

***

Справедливостта е основата на всички
славни сражения,
а насилието - източник на всички
поражения.
Щедростта измива пороците, успех
подарява,
а успехът началото на всичко добре
сторено обосновава.


12.09.12-trud.bg