31 октомври 2012 | 15:22 | Агенция "Фокус"
Турските генерали вече не бойкотират забрадените съпруги на висшия политически елит
Георги Димов
Мюсюлманската забрадка отново блесна на политическия хоризонт в Турция. От една страна - напълно закономерно; от гледна точка на обичайния политически ландшафт в тази страна в продължение вече на 10 години. Това е периодът след идването на власт на проислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган на предсрочните общи избори на 3 ноември 2002 год. От друга страна – този път забрадката принуди и турските генерали да наведат глави и да приемат нейното политическо послание и утвърдената й „модна линия” в сегашната обществено-политическа действителност в южната ни съседка.
Случаят
На традиционния официален прием, даден от президента Абдуллах Гюл по повод националния празник на Турция на 28 октомври, присъстваха близо 1700 души – представители на политическия елит, деловите среди, изкуството, науката, спорта и т.н. Дотук – нищо ново за последните 5 години, откакто Абдуллах Гюл се изкачи в Президентския дворец Чанкая. Разликата е, че присъстващите бяха заедно със своите съпруги – забрадени или не. А сензацията и истинският пробив дойде по линия на висшето военно ръководство на турската армия. Заради участието на началника на Генералния щаб армейски генерал Недждет Йозел и неговата съпруга Кямуран Йозел. Както и на командващите видовете въоръжени сили и на всички армейски генерали от Анкарския гарнизон – също придружени от техните (не)забрадени съпруги.
Това става за пръв път на официален прием в Президентския дворец Чанкая от август 2007 год., откакто домакин е сегашният държавен глава Абдуллах Гюл. По този начин е сложен край на „завоалирания и частичен бойкот” на висшето ръководство на турските въоръжени сили. Бойкот именно заради носенето на обществени места на мюсюлманска забрадка. Открито несъгласие, предизвикало преждевременното уволнение от армията на стотици висши и старши офицери, съчетано с подвеждането им под съдебна отговорност по скалъпени и нестихващи процеси.
Предисторията
Мюсюлманската забрадка е на особена почит и мода в политическия живот на Турция още от края на 2007 - началото на 2008 година. През януари 2008 год. премиерът Реджеп Таийп Ердоган оповести самонадеяно от далечна Испания в рамките на инициативата на ООН „Алианс на цивилизациите”, че няма нищо притеснително мюсюлманската забрадка да се разглежда и като политически символ.
Веднага последваха две дела в Конституционния съд. Едното за отмяна на извършените преди това поправки в конституцията, осигуряващи свободното носене на забрадки в турските университети, а другото – за закриване на самата управляваща ПСР. По първото дело висшите турски магистрати тогава показаха червен картон на влизането на забрадката в университетите, а по второто дело – беше изваден много силен предупредителен жълт картон. ПСР на Ердоган все пак не беше закрита (което между другото щеше да бъде наистина един невероятно голям резил за управляваща партия), но тя беше лишена от половината държавна субсидия за тази година.
От гледна точна на опозицията предисторията дори е по-дълга и по-съдържателна. Още през май 2007 г. тогавашният лидер на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Дениз Байкал постави условието за “парламентарен квалифициран кворум от 367 депутати” (или над 2/3 от всичките 550 депутати в турския Меджлис) при избора на Абдуллах Гюл за президент. А също така отнесе впоследствие този въпрос и до Конституционния съд. Само и само за да не може в президентския дворец Чанкая да влезе забрадена съпруга на турски президент. След като не успя да постигне целта си и през август 2007 г. Абдуллах Гюл все пак беше избран за президент, той а и останалите лидери на НРП, демонстративно обявиха пълен бойкот на президентския дворец Чанкая и оттогава въобще не ходят там.
Обясненията и интригата
Естествено, Абдуллах Гюл изрази задоволство, че приемът на 29 октомври тази година е с участието на съпругите (забрадени) на висшия политически елит и с присъствието и на турските генерали, придружени от техните (не)забрадени съпруги. Гордо отбелязва, че някои „наслагвания” са останали вече в миналото и подчертава, че гледката в салона за приема отразява сегашната действителност в Турция. Безспорен факт; прав е. Това са сегашните реалности в страната. А обстановката на приема е показателна и за окончателното пречупване на турската армия. Този път и пред мюсюлманската забрадка - като символ на политическия ислям.
Интригата може да се търси и по линия на присъствието за пръв път на подобен прием на забрадената съпруга на Ердоган – Емине Ердоган. Защото е обществена тайна нейната открита неприязън спрямо президентската съпруга Хайрюниса Гюл. Турският премиер опровергава подобни слухове и обяснява, че до сега не е получавал от президентството покани за участие заедно със своята съпруга. Подразбира се - заради „негласния” бойкот на военните. Той обаче е преодолян и очевидно Тайип Ердоган вече и практически се подготвя като бъдещ домакин на Президентския дворец Чанкая. От 2014 година, когато изтича 7-годишният мандат на сегашния държавен глава Абдуллах Гюл.
Изводите
Очевидно е, че предстои по-нататъшна реализация на турския вариант за прилагане на руския патент за дуета Путин-Медведев. На политическата сцена в Турция той се изявява като тандема Ердоган-Гюл. Подкрепен от вече окончателно пречупената и овладяна отвътре турска армия.
А що се отнася до забрадката; неслучайно прогнозите са, че ислямисткото начало в Турция в средносрочен и дългосрочен план все повече ще се засилва и утвърждава. Независимо от това коя политическа конфигурация е на власт и кой е премиер и президент. Без значение дали страната все пак ще влезе под някаква формула в ЕС, или ще остане извън общността. Просто реалностите са такива и е безспорно, че никой не е в състояние да ги промени.
