Специализираният италиански двумесечник за култура и политика „Мулино” помества в новия си брой интервю с проф. Клаус Оффе, който преподава политическа социология в Hertie School of Government в Берлин. Основна тема на интервюто е кризата в еврозоната и нейното влияние върху демократичното развитие на ЕС.
„Кошмарният сценарий, който си представям е, че в група от поне пет европейски страни -Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция - ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм. Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер”, предупреждава професорът.
„Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с „излишък по рождение”, докато южните страни са неизбежно губещи”, изтъква той.
„Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки”, казва още професорът.
„Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките. Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато „нагаждаха” собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията”, отбелязва Клаус Оффе.
По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея и коментира:
„Кризата, която избухна през 2008 г., изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете. За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие. Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия „на доброволни начала”. Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения”.
„Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начин да платим за тези грешки”, допълва професорът.
Задължение на политическите партии, които по най-жалък начин се провалиха, бе да обяснят това на електората. Състоянието на партиите се влошава и те прибягват до опортюнистични ходове, за да останат на власт. Липсата на ясна политическа линия, на програма и идеология, на стандарти за определяне на кое е справедливо и коректно кара политическите партии да пренебрегват основното си задължение да възпитават собствения си електорат, като упражняват форма на хегемония и изпълняват ролята на лидери в една стратегическа визия за добре организирано общество”, подчертава Оффе.
Според него италианският премиер Марио Монти е прав в диагнозата на проблема, но е затруднен да направи прогноза. „Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение. Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение”, споделя той.
„Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята. Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия. Следователно, имаме нужда от европейска власт, от европейско правителство, от подобие на европейска федерация, която е в състояние да изпълнява тези контролни функции. Поради тези политически съображения в Европа се води мощна историческа дискусия в полза на тази „върховна власт”, казва още професорът.
„Засега я постигнахме, но под формата на бедствена операция. Става дума за Европейската централна банка, която е най-малко демократичната от деполитизираните или политически недосегаеми институции в цялата организационна структура на ЕС. Със своя управителен съвет от 23 души, между които управителите на 17 национални банки от еврозоната, ЕЦБ разполага с повече власт да гради Европа, докато имиджът, който се оформя в очите на искрено демократичните европейци е имидж на дълбоко антидемократичен и технократски съюз”, заключава Клаус Оффе.
„Кошмарният сценарий, който си представям е, че в група от поне пет европейски страни -Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция - ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм. Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер”, предупреждава професорът.
„Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с „излишък по рождение”, докато южните страни са неизбежно губещи”, изтъква той.
„Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки”, казва още професорът.
„Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките. Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато „нагаждаха” собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията”, отбелязва Клаус Оффе.
По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея и коментира:
„Кризата, която избухна през 2008 г., изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете. За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие. Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия „на доброволни начала”. Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения”.
„Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начин да платим за тези грешки”, допълва професорът.
Задължение на политическите партии, които по най-жалък начин се провалиха, бе да обяснят това на електората. Състоянието на партиите се влошава и те прибягват до опортюнистични ходове, за да останат на власт. Липсата на ясна политическа линия, на програма и идеология, на стандарти за определяне на кое е справедливо и коректно кара политическите партии да пренебрегват основното си задължение да възпитават собствения си електорат, като упражняват форма на хегемония и изпълняват ролята на лидери в една стратегическа визия за добре организирано общество”, подчертава Оффе.
Според него италианският премиер Марио Монти е прав в диагнозата на проблема, но е затруднен да направи прогноза. „Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение. Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение”, споделя той.
„Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята. Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия. Следователно, имаме нужда от европейска власт, от европейско правителство, от подобие на европейска федерация, която е в състояние да изпълнява тези контролни функции. Поради тези политически съображения в Европа се води мощна историческа дискусия в полза на тази „върховна власт”, казва още професорът.
„Засега я постигнахме, но под формата на бедствена операция. Става дума за Европейската централна банка, която е най-малко демократичната от деполитизираните или политически недосегаеми институции в цялата организационна структура на ЕС. Със своя управителен съвет от 23 души, между които управителите на 17 национални банки от еврозоната, ЕЦБ разполага с повече власт да гради Европа, докато имиджът, който се оформя в очите на искрено демократичните европейци е имидж на дълбоко антидемократичен и технократски съюз”, заключава Клаус Оффе.
