„С неправомерното искане на убежище рискувате всичко”, предупреждава плакат на летището в Белград. Вече три години гражданите на Сърбия, Македония и Черна гора имат свободата да пътуват без визи в 26-членната Шенгенска зона в Европа. Босненците и албанците придобиха това право година по-късно. И те приемат безвизовото пътуване като най-ценната награда в процеса на европейската интеграция.
Петте балкански страни обаче може да бъдат лишени от тази награда. Причина за това е растящият брой на хора, особено от Сърбия и Македония, които кандидатстват за убежище. През 2009 година, преди визите да бъдат отменени, 9860 граждани са потърсили убежище в ЕС. През 2012 година, според непълните данни до октомври, за убежище са кандидатствали 33 530 души. Сръбските граждани в Германия са подали 10 412 молби, а македонците – 6 012. Така сърбите се нареждат начело на класацията за кандидатите за убежище в страната, като се намират доста по-напред от афганистанците и сирийците.
„Нарастващите злоупотреби със системата за предоставяне на убежище са недопустими”, заяви през октомври вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих. „Големият наплив от сърби и македонци трябва да спре незабавно”, настоя още министърът. През октомври вътрешните министри на шест страни от ЕС поискаха по-бързи действия за отнемане на правото на безвизови пътувания.
Това, което обаче не показват данните, е фактът, че според държавни служители 95% от търсещите убежище са бедни роми. Животът у дома може и да е тежък, но те не са подложени на гонения. В Сърбия и Македония ромите са по-добре социално интегрирани, отколкото техните събратя в много други страни. Тези кандидати знаят, че няма да получат убежище. В периода 2009-2011 година от 19 650 сърби, поискали убежище в Германия, Швеция и Люксембург, едва 15 души са получили правото да останат. Въпреки това те пробват късмета си заради „широкоразпространената информация относно благата, от които се ползват търсещите убежище”, се казва в доклад на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност.
По време на месеците, през които кандидатите чакат властите да решат дали искането е неправомерно или основателно, те получават от държавата пари, подслон, здравно обслужване и достъп до образование. Предвид факта, че в Македония средната месечна заплата е 330 евро, пътуването на север за някой и друг месец е икономически логично.
Тази година визите за сърбите и македонците може да бъдат върнати. Ако това се случи, мярката ще бъде възприета като „отхвърляне и наказание” и ще се отрази на вече свиващата се подкрепа за присъединяване към ЕС, смята сръбски представител, поискал анонимност. И още по-лошо, това може да предизвика репресии срещу ромите.
Словенският евродепутат Таня Файон смята, че някои европейски политици използват полемиката, за да отбележат политически точки, особено в Германия, където тази година ще се проведат парламентарни избори. Шведският външен министър Карл Билд заяви, че безвизовият режим се нуждае от защита, но че трябва да бъдат предприети действия „и от двата края на проблема”.
Въпреки че Македония възпрепятства някои свои граждани да напускат страната, ако нямат определено количество пари на ден за пътуването, подобна тактика е по-скоро расистка и незаконна. Според Гералд Кнаус, директор на Европейска инициатива за стабилност, очевидният отговор е Германия и останалите страни да вземат бързи решения за търсещите убежище от сигурните балкански страни. След като Швейцария направи така, броят на молбите за убежище падна. Когато обаче германският конституционен съд утрои помощите за семействата, търсещи убежище, кандидатите силно се увеличиха.
„Икономист”