Новият ни външен министър Кристиян Вигенин не само демонстрира днес пасивна подкрепа за турския президент Ердоган чрез отказ от заемане на позиция против репресиите срещу протестиращите турски граждани, но дори призова българите да направят същото. Не било разумно българите да подкрепят протестите в Турция, защото това бил национален въпрос!
А демокрацията какво е- национален или интернационален въпрос?
И поради что се срами да си признае притеснението от аналогиите и рисковете от демократична солидарност между българи и турци за правителството, като сегашното проруско българско-турско съзаклятие в София?
Явно в съзнанието на Вигенин и компания безпринципната симбиоза на БСП с ДПС, осъществена с позволението на „Атака” ( т.е. на Москва), може да пострада от солидарността между българи и турци на принципна демократична основа.
Вигенин зае тази позиция пред БНР в момент, когато по официални данни до днес има 2800 ранени турски демонстранти ( две хиляди и осемстотин)- бити, обгазявани, обстрелвани.
С кого да сме солидарни: с биещия всекидневно хиляди свои граждани турски режим или с битите, а вече и с десетките арестувани за „подривна дейност” блогъри, сред които има и българи в град Измир?!
При тази ескалация на правителственото насилие в Турция призивът на Вигенин да стоим и да гледаме безучастно разправата с демонстрантите издайнически прилича на заплаха нещо подобно да се стовари и срещу българските граждани, ако дръзнат да се направят на турци в България.
За Вигенин и партията му тази позиция е естествено продължение на неестественото им поведение в подобни ситуации. Лявата БСП никога не е протестирала например срещу репресиите на Путин спрямо собствените му протестиращи поданици, между които именно левичарите най често попадат в руските затвори и арести.
Управляващата БСП упорито мълча за побоя, който Русия нанесе пред възмутените погледи на целия свят над малка, православна, черноморска, но непокорна пред Москва Грузия през август 2008 г. Защото за малката, православна, черноморска България е по-важно покорството пред Кремъл, отколкото солидарността с някакви си събратя по вяра, регион и градено с векове ( но вече бивше) русофилство.
Какво ли искат в този смисъл да кажат сега властващите в София другари, говорейки за черноморския регион като свой външнополитически приоритет? Може би ще помагат ( отново- преди пасивно, а сега с повече плам и енергия) на дребната Русия да се справи с могъщата Грузия в черноморския регион?
Както чухме тази сутрин от Вигенин в друго негово интервю, България сега щяла да заеме „по-умерена позиция” и по конфликта в Сирия. Вместо да стъпи на експертизата на предишния ръководен екип от МнВР, който изгради привилегировани отношения с обречената да управлява един ден в Дамаск сирийска опозиция, Вигенин декларира пред БНТ, че нямало вече да сме „острие” в консолидирането на съпротивата срещу диктатора Башар Асад. Това, освен за самия Асад, е отлична новина за Иран и неговата „Хизбулла”, като и за стратегическия им покровител Русия.
Но ако за БСП, показваща последователност в следването на руските приоритети във външната политика, това беше очаквано, какво да очакваме от резервното острие в ръкава, което играе ролята на балансьор в парламента?
Защо мълчи по този въпрос Сидеров, който продължава да раздава етикети кой бил „туркофил” в България? Кои са сега лошите в Турция в тяхното време разделно, противопоставящо на ислямистите секуларисти и на автократите-демократи?
Или Сидеров чака да чуе какво ще каже симпатичният му автократичен Путин ( за кого и една критична дума никога не е обелил) по адрес на своя автократичен събрат Ердоган?
В южната ни съседка днес стотици хиляди хора водят битка в условия на голям икономически подем- факт, който подчертава свободата на личността чрез демокрация като ценност в демонизираната от Сидеров Турция. Граждани подпомагат с подслон, храна и медикаменти разбунените за идеалистичната кауза студенти. Населението в Истанбул и други големи градове наказва медиите, сервилни към властта, като изтегля авоарите си от банки, финансиращи въпросните медии ( това е направо кошмарен сюжет в най-лошите български олигархични сънища и вероятно стряска ДПС повече от всичко останало).
Смятам да бъда неразумен българин ( по стандартите на Вигенин) и направо „туркофил” според аршина на Сидеров. А те да му мислят как да се гърчат заедно с аркадашите си от ДПС в агонията на страховете от заразната турска лятна пролет, представяйки си как може да прескочи бунтовна искра към погребите на собственото им сговаряне срещу българи и турци в България, които управляват под различни фереджета като послушна рая от близо четвърт век.
