"За Мустафа ли питате, не сме го забравили, този ужас е още пред очите ни. Едно е да гледаш бомби по телевизията и тероризъм, друго е да загубиш близък човек. Но животът продължава, трудностите тук на село са големи, мислим само за оцеляването си. Абе живот, трябва някак си да го живеем..."
С тези думи ни посрещат в българомохамеданското село Юруково, което се прочу покрай атентата в Бургас преди една година. Оттук е единствената българска жертва Мустафа Кьосов - 36-годишният мъж, който бе шофьор на автобуса, извозвал от летището израелските туристи. Той бе разкъсан на парчета от адската бомба, взривена на паркинга на летището. След смъртта му едно 10-годишно момиченце остана сираче, една 32-годишна жена - вдовица.
Една година по-късно Емине, съпругата на Мустафа продължава упорито да отказва среща с медии.
С тези думи ни посрещат в българомохамеданското село Юруково, което се прочу покрай атентата в Бургас преди една година. Оттук е единствената българска жертва Мустафа Кьосов - 36-годишният мъж, който бе шофьор на автобуса, извозвал от летището израелските туристи. Той бе разкъсан на парчета от адската бомба, взривена на паркинга на летището. След смъртта му едно 10-годишно момиченце остана сираче, една 32-годишна жена - вдовица.
Една година по-късно Емине, съпругата на Мустафа продължава упорито да отказва среща с медии.
Не говори,
не излиза,
не се усмихва
не излиза,
не се усмихва
"Животът ни се преобърна на 360 градуса, казва бащата на Емине - Аки Геройски, и спира задавен от сълзи. Не сдържа мъката си. Той е секретар на селското кметство и го намираме на работното му място - малка, тъмна канцелария. Питаме го за живота на дъщеря му след смъртта на Мустафа.
"Последно двамата се видяха пет дни преди атентата, това бяха последните им хубави дни в живота. Тримата изкараха заедно няколко дни на морето в Бургас. Емине и внучката Салихе се прибраха щастливи, пълни с впечатления. Разказа, че правели планове Мустафа да намери друга работа, за да са по-добре и повече заедно... И как си представяте в един слънчев ден да ви съобщят, че любимият ви вече го няма. Избухнала бомба, някакъв там чужденец си водел своя война и нашия Мустафа е убит, разкъсан на парчета...
Това буквално съсипа дъщеря ми, тя месеци наред не говори. И каква е тая война, какъв е смисълът, тероризъм, международни отношения, слушаме някакви такива реплики, а ние не разбираме защо нашето момче да плати с живота си. За какво? Държавата ни се оказа, че не е виновна, защо тогава тези хора водят война на чужда територия, сега говорят че зад атентата стояла "Хизбула". Боже, повярвайте ми, дори не знаем какво е това, но каква ще да е тази кауза, която да позволява невинни хора да умрат и кой ще ги спре. Каква справедливост може някой да намери в отнемането на чужд човешки живот, в разбиването на семейства. От кого да търсим сега възмездие? Следствието не ни е дало отговор, а ние все чакаме ", разсъждава Аки и плаче.
Тероризмът за тази фамилия вече не е просто дума от вестника или телевизора. За тях това е съдба, която цял живот ще ги съпътства. Местните хора казват, че няма никога да забравят онова горещо лято, защото се промъкнала версията , че може и Мустафа да е имал нещо общо с атентата, само защото той е мюсюлманин. Не крият, че това много ги е обидило . Хората тук са чувствителни на теми като
Тероризмът за тази фамилия вече не е просто дума от вестника или телевизора. За тях това е съдба, която цял живот ще ги съпътства. Местните хора казват, че няма никога да забравят онова горещо лято, защото се промъкнала версията , че може и Мустафа да е имал нещо общо с атентата, само защото той е мюсюлманин. Не крият, че това много ги е обидило . Хората тук са чувствителни на теми като
ислямизъм
и джихад
и джихад
защото станало модерно, щом се каже мюсюлманин, да бъдеш заподозрян. А те никога не са били нито толкова набожни, нито слепи, че да искат лошото на друг.
" Тук хората са като всички българи - казват жителите на Юруково и добавят - имаме мечти, искаме по-добър живот за себе си и децата ни.
" Тук хората са като всички българи - казват жителите на Юруково и добавят - имаме мечти, искаме по-добър живот за себе си и децата ни.
"Емине сега е посветила живота си на детето. Салихе е в 6 клас. Пълна отличничка е, тя всичко разбира, но не желае да говори за случилото се и баща си. Идваха психолози, говориха дни наред, накрая ги помолихме да си тръгнат, не помогнаха. Мъката е много голяма, още е много рано и времето не е излекувало раните" продължава Аки.
Родителите на вдовицата живеят през една къща от тази на покойния зет. Емине често ходи при баща си и когато говори, приказките са все за Мустафа. Казва, че го сънува, кога добре, кога с кошмари. Решила е повече да няма личен живот и само да живее за детето си. Това е нейното решение и ние го приемаме и уважаваме, споделя бащата на Емине. Всички разговори в дома на Мустафа са свързани с бъдещето на дъщеричката му, как детето ще се изучи, ще отиде в големия град, ще следва висше образование...
Пред портите на дома на Мустафа все още стои камионът му така, както го е оставил, преди да замине на работа в Бургас. След смъртта му негови приятели веднага отишли с добри оферти до семейството да го купят, за да го махнат и да не им навява спомени, но дъщеричката Салихе викнала, разплакала се и казала - няма да пипате камиона на тате, не го давам. И сега стои като тежка грамада пред къщата, като пазач, който да напомня за себе си.
Родителите на вдовицата живеят през една къща от тази на покойния зет. Емине често ходи при баща си и когато говори, приказките са все за Мустафа. Казва, че го сънува, кога добре, кога с кошмари. Решила е повече да няма личен живот и само да живее за детето си. Това е нейното решение и ние го приемаме и уважаваме, споделя бащата на Емине. Всички разговори в дома на Мустафа са свързани с бъдещето на дъщеричката му, как детето ще се изучи, ще отиде в големия град, ще следва висше образование...
Пред портите на дома на Мустафа все още стои камионът му така, както го е оставил, преди да замине на работа в Бургас. След смъртта му негови приятели веднага отишли с добри оферти до семейството да го купят, за да го махнат и да не им навява спомени, но дъщеричката Салихе викнала, разплакала се и казала - няма да пипате камиона на тате, не го давам. И сега стои като тежка грамада пред къщата, като пазач, който да напомня за себе си.
Когато Емине и майката на Мустафа разбраха, че журналисти искат да говорят с тях, се скриха и буквално залостиха вратите на дома си. Бабата на Мустафа е 90 -годишна и ни обяснява: "Чедо, мъката им е голяма, не искат изяви, ние така почитаме нашите мъртви..."
И тук, както навсякъде, не всички хора са добронамерени, може би затова и роднините си крият болката. Намерили се такива дето викнали: Ей, тия що пари взеха заради починалия.
И тук, както навсякъде, не всички хора са добронамерени, може би затова и роднините си крият болката. Намерили се такива дето викнали: Ей, тия що пари взеха заради починалия.
Хорската злоба
не ги пожалила
не ги пожалила
но беднотията в района явно замъглява човещината. Коментират се сумите, които държавата отпусна - 10 хил. лева помощ, а общината и ДПС - 5 хил. лева. За едни е много, за други нищо - това не може да върне човешкия живот, нито да запълни празнината, казват добронамерените.
Съпругата е безработна, а родителите на Мустафа са пенсионери и фамилията сама си знае как се справя. Дошли преди време израелци да почетат Мустафа, дали 2 хиляди лева на детската градина, в която е ходил починалият. Обещали стипендия на дъщеричката му Салихе от 150 долара, но това не се случило, парите така и не били отпуснати.
Хората си спомнят за Мустафа, че бил млад и отговорен човек, искал земята да преобърне, но да изкарва добри пари, за да може семейството му да живее като белите хора, споделял той. Работата не го плашела, не бил конфликтен - знаел само труд, труд и нищо друго.
Друг като почине, за три дни мине всичко, а за Мустафа цял месец селото страда, даже музиката в барчетата била спряна, никой не смеел да я пусне, разказват местните. Но животът си продължава... Пред всяка къща деца и баби нижат тютюн, сутрин стават в 4 часа да го берат. 1200 души живеят в якорудското село, но 80% са безработни.
Природата около тях спира дъха на градския човек с красотата си, но те нямат време да я забележат, угрижени в ежедневното си оцеляване.
Природата около тях спира дъха на градския човек с красотата си, но те нямат време да я забележат, угрижени в ежедневното си оцеляване.
http://www.trud.bg
