Рядко изразено несъгласие с Реджеп Тайип Ердоган от страна на глобално, но развивано от чужбина, ислямистко движение разкрива пукнатините, които могат да се отворят между турския премиер и негови принципни поддръжници, разказва агенция "Ройтерс".72-годишният Фетхуллах Гюлен е ислямски духовен водач, живеещ от 15-на години в САЩ и създал глобална мрежа от близо 500 частни училища и ръководещото ги движение Hizmet (в превод – услугата, службата). Той проповядва вяра, основана на модерния живот, толерантност и диалог между религиите и вдъхновява милиони турци да даряват времето и парите си за образование. Срещал се е с папа Йоан Павел II и други религиозни водачи, заради което е обвиняван от много фундаменталистки настроени мюсюлмани в предателство.
Неговите последователи твърдят, че наброяват милиони, а влиянието му върху политиката в Турция е обект на постоянни спекулации. Симпатизантите му като цяло произлизат от същата религиозно настроена професионална класа, качила на власт ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Ердоган през 2002 г. Те почитат Гюлен като просветен лидер и своеобразен посредник и го определят като прозападното лице на прогресивния ислям.
Според привърженици и защитници на светското начало в Турция целите на теолога-емигрант са доста по-зловещи – те подозират, че той непрекъснато инфилтрира свои хора в правителството и културните институции. Те смятат, че той упражнява влияние върху организации от полицията и съдебната система до централната банка и медиите, и че иска да унищожи светската държава и да наложи шериата. Също така те обвиняват Гюлен, че чрез мрежата си от училища иска да подготви кадри, които да ръководят една бъдеща ислямска държава.
Поддръжниците на Гюлен в Турция оформят част от стабилното ядро на избирателите на Партията на справедливостта и развитието, но отношенията им с Ердоган напоследък показват признаци на напрежение.
След обвинения, появили се в социалните мрежи, че Hizmet стои зад анти-правителствените протести през юни, фондация, представляваща движението, публикува становище, в което отхвърли подобна роля. Освен това обаче, в рядък политически коментар Фондацията на журналистите и писателите непряко смъмри Ердоган и демонстрира подкрепата си за президента Абдула Гюл, вицепремиера Бюлент Арънч и други, отправили много по-помирителен тон към демонстрантите.
В становището се казва, че коментарите на Гюл за това, че демокрацията е повече от просто победа пред урните, извинението на Арънч за полицейското насилие и признанието на депутата на Партията на справедливостта и развитието Идрис Бал, че са направени "стратегически грешки" при реакцията на правителството, "не се различават значително от възгледите на движението Hizmet".
Имението, в което живее Гюлен от 1999 г., Golden Generation Worship and Retreat Center, построено сред горите на планините Поконо в щата Пенсилвания, на 145 км западно от Ню Йорк.
В реч, произнесена по време на протестите, самият Гюлен каза, че демонстрантите не трябва да бъдат наричани "сган" - дума, често употребявана именно от Ердоган.
"Когато протестите започнаха в самото начало, те бяха напълно мирни и единствено в защита на природата", казаха от Фондацията на журналистите и писателите.
Запитан от журналисти за реакция на изявленията на Гюлен, миналата седмица Ердоган не пожела да отговори, давайки да се разбере, че предпочита да пази взаимоотношенията си с движението на теолога извън общественото внимание.
По-голямата част от електоралната карта на Турция, с изключение на егейското крайбрежие, основно кюрдския югоизточен район и малки области на европейския континент, е оцветена в оранжевите багри на партията на премиера, спечелил три поредни избори и готвещ се да се кандидатира за президент през 2015 г. При все това, протестите през юни разкриха пукнатини в железния му образ, както и деликатните му отношения с Hizmet.
"Видяхме, че фигури, близки до движението, възприеха критична позиция...относно инцидентите на "Гези", написа колумнистът на либералния всекидневник Radikal Орал Джалъшлар, отбелязвайки, че Гюлен би могъл да окаже влияние върху предстоящите местни, президентски и парламентарни избори. Според социологически проучвания, цитирани от турските медии, движението Hizmet може да получи между 3% и 8% от гласовете. Това не е масивна подкрепа, но би могло да бъде решаващо при оспорвана битка.
Според повечето анализатори обаче истинската сила на Гюлен се крие в способността му да организира масова подкрепа за или срещу кандидатурата на Ердоган за президент в рамките на самата Партия на справедливостста и развитието. "В този смисъл движението разполага с коз", коментира Джалъшлар.
Без значение дали теологът ръководи движение с идеални цели, чиято "мека сила" подпомага турските интереси в отдалечени кътчета на Земята, или играе сложна игра, упражнявайки дълбоко влияние върху турската държава, управляващите признават неговата значимост. Почти всички министри от настоящото правителство присъстваха на 11-тата Олимпиада на турския език, провела се през юни, на която деца от училищата на Гюлен от цял свят пеят турски песни и рецитират поеми.
Пред вестник Radikal вицепремиерът Бекир Боздаг заяви: "Има групи, които се опитват да навредят на топлите взаимоотношения между Партията на справедливостта и развитието и общността на Гюлен, и ние знаем кои са те. Това, което правят, е безполезно."
Интервюто за "Атлантик"
Преди седмица американското списание "Атлантик" публикува интервю с Гюлен. Той дава интервюта изключително рядко и го обяснява с желанието си да живее собствен живот и защото идва от скромно семейство и е срамежлив в контактите си с хората. Авторката Джейми Тарабей описва, че той живее в много скромни стаи, макар имението да е обширно и да може да си позволи луксозна среда.
Запитан как ще коментира факта, че мнозина се страхуват от него и от евентуалното му завръщане в Турция, Гюлен отговаря: "Не съм нито първият, нито последният, създаващ подобно поляризирано отношение. Вероятно не се представяме достатъчно добре и не обясняваме разбрано на хората, че няма за какво да се опасяват от нас. Хората имат право да се съмняват. По света цели общества са превземани от параноя и хората в Турция също са засегнати от това. Трябва да действаме и да се изразяваме така, че да премахнем всякакви негативни мисли или подозрение, но и трябва да да приемем, че някои хора имат исторически бетонирани нагласи и не могат да се променят. Не може еднакво да бъдеш обичан от всички."
Избора си да остане в Пенсилвания Гюлен обяснява, че от САЩ работи по-добре за интересите ан Турция и на движението си. "По принцип няма правни пречки да се завърна в Турция, но се опасявам, че някои среди чакат за възможност да върнат назад демократичните реформи, започнати в началото на 90-те години и ускорени през последното десетилетие. Загрижен съм, че тези елементи ще опитат да се възползват от мое завръщане и да поставят правителството в трудна позиция. Трябва да живее с болката си от желанието да се завърна и това да остана тук, докато не изчезнат притесненията за консолидирането на демократичните реформи."
По отношение политическите амбиции на Турция и мястото й в света, Гюлен обявява, че е много важно страната да съхрани и развие демократизацията, включително чрез отношенията с ЕС, но и да играе по-активна роля в региона. "Ако има благосклонно отношение и положително възприемане на Турция заради историческите й връзки в района, Турция трябва внимателно да ги съхрани, за запази репутацията си. Добрите отношения и влиянието са зависими от любовта, уважението, добрата воля и сътрудничеството в постигането на взаимно приемливи цели. "Прави ли това Турция днес или не?" - това е въпросът, който трябва да се дискутира. Ако Турция наистина е способна да развие добри дипломатически отношения в района, вярвам, че това ще бъде в интерес на Европа, САЩ и света. Но не мисля, че в момента Турция прави това, което може."
Джейми Тарабей пита и за мнението на Гюлен за мястото на жената в ислямското общество на фона на нестихващият дебат в Турция и действията на Ердоган, възприемани от мнозина като пълзящо ислямизиране на държавата.
"Мястото на жената не е ограничено само в майчинските задължения. Смятаме, че като се вземат предвид специфичните им нужди, би трябвало да е възможно жените да изпълняват всякаква роля, включително да работят като лекар, военен офицер, съдия или президент на държава. Без съмнение не бива да се ограничава животът и дейността на жените. За съжаление, изолирането им от обществена дейност на някои места - практика, произтичаща от погрешна интерпретация на ислямските източници - стана предмет на световна пропагандна кампания срещу исляма."
dnevnik.bg
