В Сливарово живеят цифром и словом осем баби и дядовци. До селото им в Странджа планина води разнебитен път и падне ли сняг през зимата, ги откъсва напълно от света. Истинска пустош трябва да се премине, за да се стигне до малцината жители. Дългият път от Малко Търново до тях е съпровождан само от звука на кълвач нейде из гората. И така в средата на нищото Сливарово се оказва "магистрала" за бежанците и всякакви нарушители на турско-българската граница.
Старци си лягат
с кокошките,
покрай тях се
изнизват кюрди
с кокошките,
покрай тях се
изнизват кюрди
Бабите и дядовците тук си лягат преди кокошките. А нощем навън преминават интересни хора. Трафикантите на хора са си избрали местност край тихото село, за да превеждат групите, предимно сирийци и кюрди.
В ранна пролет още започват да влизат разузнавачите, за да набележат тазгодишния маршрут. Гората е голяма, пътеки много... По тях, насекли гората край Сливарово, могат да се видят пънчета, излъскани и пригодени за почивка я на туристи, я на бегълци. По тях рядко минава човек, наоколо щъкат сърнички и катерици. Съвсем като в приказка, но с неочакван край.
За разлика от сливаровските баби и дядовци, които хабер си нямат какво се случва наоколо, комшиите от близкото село Бръшлян отварят очите си на четири.
Основният трафик на хора минава край тяхното село, което е обявено за архитектурен резерват заради красивите си къщи и природа. "Те, бръшлянци, са и повече, цели 30 души, та затова са по-окумуш", смеят се сливаровци и бързат да се приберат по къщите. Но преди това казват, че нямат нищо против, ако някой им открадне някоя праскова от градината, стига да не направи нещо по-лошо.
Всичко започнало през миналата година. Било преди Коледа. Трима мъже и една жена с дете се появили изведнъж в Бръшлян. Ей така, от нищото, разказват хората. И приседнали на пейката пред крайната къща. Тя пък е точно на кметския наместник Желязко Русинов.
Първа ги видяла жена му. "Горките хора! Бяха изморени и гладни. На жената беше лошо, така жално гледаше. Като видях, веднага им набрах малко ябълки и им ги дадох, после донесох вода, а комшията им даде хляб", разказва тя. Според местните хора бегълците били кюрди или сирийци. Нищо не говорели, но изглеждали много зле след страшния преход.
"Тогава помислихме, че е случайно, но през следващите месеци започнаха да спират коли и микробуси до селото. Явно идваха да прибират бегълци. Имаше хора, които водачите ги изоставяха и те направо идваха при нас, протягайки ръка за хляб", разказва и Димитринка Русинова, дъщерята на бай Желязко. Бръшлянци вече си знаят - видят ли бегълци или чуят ли шум от коли нагоре в гората, звънят на тел. 112.
Граничните идват и се оправят. Но ако някой чужденец има нужда от помощ, насреща са. Нека бежанците да видят малко човещинка. Не от добро са тръгнали да бягат от родните си места, тюхкат се бабите в Бръшлян. И се вкарват във филми - "Боже, аз никога не бих се разделила с къщата си! Колко е хубаво тук, родина е това. Ама нещастие е подгонило тези хора. А водачите им вземат парите и ги изоставят."
"Те, хората, нищо не правят, предават се. Някои от тях даже сами набират 112. Скоро две семейства сирийци с децата си спокойно си стоели на чешмата. Минали горски работници и се обадили на граничарите", разказва местен жител.
Кметският наместник Желязко Русинов пък посочва мястото, където водачите обикновено изоставят групите и бягат обратно към Турция - то е след реката. "Цялото село знае, че оттук минава канал. След атентата на летището в Бургас пък се заговори, че в близката гора са заловили един от терористите. Що страх брахме тогава, докато кажат, че бил обикновен нарушител на границата", разказват хората.
Вятърът довя
и еквадорци
и еквадорци
Вълната от бежанци се засилва през зимата и напролет. През м.г. по канала край с. Бръшлян почти всяка вечер граничарите залавяха по 18-20 души.
В Сливарово и Бръшлян още се чудят на акъла на еквадореца Нестор Кабасканго, който през март "трафикирал" двама свои сънародници. Местните хора се питат кой вятър е довял южноамериканците чак тук и от какво толкова са бягали.
Каналджиите
като жриците
на любовта
Съдбите на каналджиите са аналогични с тези на джебчиите и жриците на любовта, твърдят прокурори. Хващат ги, осъждат ги, обикновено условно, след което те пак започват да въртят занаята. Освен това често лъжат и обират клиентите си. И нищо не може да ги спре да обикалят горите на Странджа като партизани.
Мария Кехайова, trud.bg
