42-годишният Мустафа Сали изчезнал преди почти три години в края на ноември 2010 г. Оттогава майка му живее с тревога и надежда, а в голямото село хората умуват над всевъзможни версии какъв път е хванал ергенът добряк. Всички в Тодор Икономово са категорични, че никога не са чували Мустафа да говори за самоубийство. Напротив, даже казвал, че търси работа в чужбина като берач на ягоди.
Останки, пръснати на 15 метра
Надеждите на хората рухнали миналия петък, когато младият говедар Танер Юсуф попаднал на човешки кокали. Една от кравите му стигнала до недостъпен за човешки крак остров насред нива от 1500 дка. Пастирът едва не припаднал, като зърнал човешки череп.
До трънливия остров, насред който имало орехово дърво, едва стигнали с джип криминалисти и съдебен лекар. Нямало съмнение, че костите, макар и пръснати в радиус от 10-15 метра, са човешки. Имало и остатъци от дреха. В джоба имало лична карта със снимка на Мехмед, както и червеният му задграничен паспорт. Според очевидци на орехов клон зловещо се поклащало парче от сезал.
Когато разбрала лошата вест, майката Салиха изпаднала в нервна криза. От нея е взета слюнка, за да се направи ДНК анализ и специалисти да установят дали костите са на Мустафа. Ще се проверява и дали има следи от насилие.
"Казаха, че до месец ще знаят. Чак тогава ще повярвам, че това е Мустафа. Искам сина си, не скелет...", плаче жената. През трите години, докато чакала сина си, до нея били дъщерите Райме (50 г.) и Весля (56 г.).
Всички помнят как ден преди да изчезне - на 20 ноември 2010 г., започнали да боядисват стаите в бедната къща. Мустафа се появил, но кака му казала да се разходи до центъра, докато свършат. Вечерта отишъл да спи у съседи заради ремонта. На другия ден сякаш се изпарил.
Близките му решили, че отишъл в болница във Варна, защото дни по-рано ходил при личната си лекарка д-р Димитрина Ганчева, тъй като страдал от постоянни болки в шията и гърба. Диагнозата му била анкилозиращ спондилит, позната като болестта на Бехтерев.
Пиел към 10 вида лекарства и постъпвал в болници в Шумен и Варна. Затова майката решила, че и сега отишъл на лечение и го очаквала да се върне до две-три седмици.
През декември, обзети от тревога, близките подали жалба в полицейското управление в Каолиново и го обявили за изчезнал. В началото на януари мъжът бил обявен за общодържавно издирване.
Надежди
През цялото време близките таяли надежда, че той е някъде жив и здрав. Райме отишла при ясновидка, която гарантирала, че брат ще се прибере. През февруари 2011 г. баща му починал от рак и близките се надявали, че Мустафа ще се върне за погребението.
Напразно чакали. Вместо това научили, че трябва да погасяват кредит от 300 лв., който синът взел за лечението на баща си. Сестра му Райме се притеснила да не би борчът да го е тласнал към самоубийство, започнала да се укорява защо тя не е изтеглила парите.
После чули слух, че Мустафа се оженил в Дулово и отишъл заврян зет в хубава къща. "Щом е с булка, да не се месим, дано да е добре", надявала се майката. После научили, че във варненско село фермер наел гледач на крави, който приличал на Мустафа. Отишли да го търсят, но... намерили съвсем друг човек.
"Никой не е допускал, че ще се обеси някъде. Той не е такъв човек. Затова не сме правили хайки и не сме обикаляли по горите да го търсим", обясни родственикът Фикрет Муса.
Майката Салиха също твърди, че синът никога не споменавал за самоубийство. Напротив, обещавал, че ще я гледа на старини.
Според личната лекарка Ганчева Мустафа бил грижовен, възпитан и посещенията му при нея били най-вече заради майка му, която страдала от диабет и високо кръвно. "Той неглижираше собственото си заболяване. Тревожеше се за майка си. Не вярвам да е посегнал на живота си по здравословни причини", каза лекарката.
Роднините писали до всички институции в България. Канцеларията на президента Росен Плевнелиев дори отговорила, че държавният глава изпратил писмо до МВР, с което иска проверка и да бъде уведомен за резултатите от нея.
Въпреки тревогите Салиха казва, че не обвинява полицията в нищо. И разсъждава, че Мустафа сам е поел по пътя си. "Искам само да го прегърна и ако костите са негови, да ги погреба, за да знам къде да плача", тъжно заключи майката.
ТРУД
